ЕС и САЩ още се чудят дали Черно море е в обхвата на НАТО, а :Москва дръзко тества червените линии

След седем атаки срещу товарни кораби миналия месец до бреговете на Румъния и България - страни членки на НАТО, воденият от САЩ военен алианс обяви, че ще разположи патрулни самолети за морско наблюдение, радари и дронове, за да укрепи източния си фланг в Черно море, пише "Ройтерс".

Три дни по-късно - на 23 октомври, друг кораб беше поразен непосредствено извън румънските териториални води. А миналата седмица гръцки контейнеровоз беше потопен от морски дронове в изключителната икономическа зона на България.

Непрестанните атаки показват как ескалиращата морска война между Русия и Украйна се превръща във все по-сериозно предизвикателство за НАТО в Черно море, излагайки на риск държавите членки от региона, като Румъния и България.

Военни анализатори заявиха, че почти не се съмняват, че става дума за руски атаки. Според компанията за сигурност на корабоплаването "Амбри" морският дрон, заснет във видеозапис от последното нападение, прилича на руски модел.

"Според мен това несъмнено представлява ескалация", заяви Сидхарт Каушал, старши изследовател в базирания в Лондон аналитичен център RUSI.

Русия отрича да извършва атаки с дронове срещу съседите на Украйна и твърди, че именно европейските правителства ескалират войната в Украйна, като предоставят военна помощ.

Много от корабите, поразени през октомври, са били на котва в близост до ключов румънски канал, използван от Украйна за износ, или са плавали към или от него. Един от корабите е бил в румънски териториални води, а други осем — в изключителната икономическа зона на Румъния или България.

Юлия Йожа - директор на програмата за Черно море към базирания във Вашингтон аналитичен център "Институт за Близкия изток", заяви, че при атаките си Русия се съобразява с нежеланието на Запада да допусне ескалация.

"Става дума за проверка на тези червени линии, при пълното съзнание, че ще направим всичко възможно, за да предприемем възможно най-ограничени мерки", посочи Йожа и направи паралел с нахлуванията на руски дронове във въздушното пространство на НАТО през последните години.

Представител на НАТО заяви, че руските действия, насочени към възпиране на съюзниците от Алианса да подкрепят Украйна, представляват сериозна заплаха за сигурността. Той подчерта, че ангажиментът на Алианса да защитава всички свои членове, включително тези в Черноморския регион, е "непоколебим".

Представителят заяви, че има ясна необходимост от икономически ефективни средства за противодействие на дронове, но добави, че Алиансът вече е поел ангажимент да инвестира над 40 милиарда долара в такива средства през следващите пет години.

За Румъния Черно море е възлов морски път за търговията и място, където се намира офшорният проект "Нептун Дийп". Очаква се той да превърне страната в най-големия производител на газ в Европейския съюз през следващата година. През август морски дрон се приближи до газовия проект "Нептун Дийп".

Букурещ обвини Русия в извършването на "системни" атаки срещу граждански кораби, но се въздържа да посочи извършителя на отделните нападения, като изтъкна необходимостта от съдебномедицински доказателства. София не е обвинила Русия, но заяви, че някои от атаките, изглежда, са в нейна полза.

Нападенията се случват в момент, когато Вашингтон преоценява военното си присъствие в Европа заради съсредоточаването си върху Китай. Миналата година САЩ изтеглиха 1000 военнослужещи от Румъния.

"Това е момент в трансатлантическите отношения, който Путин вероятно иска да използва", заяви високопоставен румънски представител. "Вниманието на ЕС и НАТО е важно, а в момента техните сили са съсредоточени на север и в балтийските държави".

НАТО укрепи своето "усилено предно присъствие" в балтийските държави и Полша, но Йожа заяви, че Алиансът не е направил същото в Румъния, въпреки исканията на Букурещ.

"Брюксел и Вашингтон все още, изглежда, не са решили дали Черно море изцяло попада в обхвата на ангажимента на НАТО".

Румънският представител изтъкна острата нужда на страната от ракети-прехващачи за системите за противовъздушна отбрана и радарни системи за противодействие на заплахите.

Йожа заяви, че ограничената наличност на евтини средства за прехващане на дронове, допълнително изострена от войната в Иран, е основен проблем за Запада.

Рязкото увеличаване на атаките срещу корабоплаването в Черно море парализира важен маршрут за износ на зърно и петрол, използван от Русия и Украйна.

Двете страни са поразили общо 317 търговски и други плавателни съда в Черно и Азовско море между май и октомври — над четири пъти повече в сравнение със 74-те кораба, атакувани през предходните шест месеца. Това сочат данни на Томаш Алекса, старши анализатор в "Амбри Аналитикс".

Интензивността на атаките се е променяла в навечерието на петата годишнина от руската инвазия през февруари.

Украйна е извършила 137 атаки срещу кораби през третото тримесечие в сравнение с 92 руски нападения. През октомври обаче Русия е поразила 38 плавателни съда срещу пет украински атаки, съобщава "Амбри".

Пристанищата са подложени на интензивни атаки, а износът е намалял драстично, което принуждава Русия и Украйна да търсят алтернативни маршрути за износ.

През септември Русия е изнесла едва 0,3 милиона тона зърно през Черно и Азовско море в сравнение с 4,74 милиона тона през същия месец на миналата година, сочат руски данни за износа.

В края на юли Украйна преустанови дейността на черноморските си пристанища заради руските атаки. Това я принуди да пренасочи товарите към речни пристанища по Дунав, а оттам — през румънския канал Сулина и на юг през румънската част на Черно море.

Дори при използването на този алтернативен маршрут износът на зърно от украинските пристанища спадна до 0,81 милиона тона през септември в сравнение с 2,1 милиона тона през същия месец миналата година, показват правителствени данни.

Намаляването на тези обеми остава основната цел на Русия, а изпитването на реакцията на НАТО е второстепенна цел, заяви Андрий Риженко - военноморски анализатор и бивш високопоставен украински военноморски офицер.

Атаката от миналата седмица се случи в момент, когато министрите на отбраната и началниците на въоръжените сили на Румъния, България и Турция — също държава членка на НАТО с излаз на Черно море — се срещнаха в София, за да обсъдят ситуацията.

Министърът на отбраната на Турция, която очаква отговор от Москва и Киев на предложението си за ограничено морско примирие, използва срещата, за да предупреди Русия и Украйна да не предприемат нови нападения.

Турция контролира преминаването на военни кораби през Босфора и Дарданелите съгласно Конвенцията от Монтрьо.

Няколко държави, сред които Египет, Турция и Индия, настояват за морско примирие, за да предотвратят последиците от прекъсването на корабоплаването в момент, когато световните цени на горивата и зърното рязко нараснаха.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио в събота заяви, че международната подкрепа за ограничено примирие нараства.

Русия обаче отхвърли идеята за ограничено морско примирие с аргумента, че то би осигурило временно облекчение за Киев. Украинският президент Володимир Зеленски отправи тревожно предупреждение.

"Всички говорят за дизеловото гориво и забравят за зърното. След месец или два всички ще започнат да говорят за селскостопанска криза", подчерта той миналия месец.