ЕС и Великобритания застрашават доставката на ваксини

Европейският съюз и Великобритания влязоха в словесна война, която застрашава доставките на ваксини срещу коронавирус. До напрежението се стигна, след като фармацевтичната компания AstraZeneca обяви, че ще съкрати с 60% доставките за съюза през първото тримесечие на годината.

До март тя трябваше да произведе около 80 милиона дози за 27-те държави членки.

Продуктът, създаден с учени от Оксфорд, се прилага активно във Великобритания от края на 2020 г., но още чака одобрението на Европейската агенция по лекарствата.

Ваксината на AstraZeneca има само 8% ефективност при хората над 65 години и затова вероятно няма да се употребява за възрастни хора в ЕС. С това гръмко заглавие излязоха в началото на седмицата два вестника в Германия - финансовият “Хандесблат” и таблоидът “Билд“.

От фармацевтичната компания незабавно опровергаха съобщението, като отбелязаха, че цифрата 8% е "напълно невярна". Германският здравен министър я описа като "спекулация", но не скри безпокойството си от факта, че в клиничните изпитания са участвали по-малко възрастни хора в сравнение с тези на други производители.

Всичко това съвпадна с новината, че Европейската комисия ще блокира износа на ваксини срещу коронавируса за страни извън блока, като Великобритания например. Причината - съкращаване на планираните доставки.

"Европейският съюз иска да знае точно колко дози са били произведени от AstraZeneca и на кого са били доставени“, коментира Стела Кириакидис - еврокомисар по здравеопазването.

Миналият петък британско-шведската компания информира Брюксел, че изостава от целите си поради производствени проблеми и няма да може да достави договорените количества до края на март.

Друг голям производител на ваксини - Phizer и BioNTech, също предупреди, че ще намали доставките, защото не насмогва с производството. Така беше нанесен двоен удар на усилията на ЕС да се справи с пандемията. Ако наистина се стигне до намаляване на количествата доставени ваксини, имунизацията на Стария континент ще се забави.

Европейски медии твърдят, че AstraZeneca е продала от договорените и произведени количества за ЕС на Великобритания и затова сега не може да достави обещаните на Общността. Европейската комисия дори обмисля да изпрати фирмата на съд.

Заради кризата ЕС предложи да се създаде регистър на изнасяните ваксини и да въведе „механизъм за прозрачност“.

„Всички компании, които произвеждат ваксини срещу COVID-19 в ЕС, ще трябва предварително да уведомяват, ако искат да изнасят за трети страни.
Хуманитарните доставки, разбира се, няма да бъдат засегнати. ЕС иска да предприеме действия, за да защити гражданите и техните права“ , заяви Стела Кириакиди.

Германия първа каза „да“ на предложението. Досега ЕС е похарчил 2,7 млрд. евро за бързото развитие и производството на коронавирусни ваксини. Съюзът е платил 360 млн. евро за 300 млн. дози още през август, защото на продукта на Оксфорд се залагаха най-големи надежди. България също е заявила най-големи количества от него, тъй като за разлика от ваксините на Phizer и Moderna, AstraZeneca не изисква специални фризери за съхранение и транспорт.

Междувременно Европейската агенция по лекарствата съобщи, че следващите ваксини, близки до одобрение ще бъдат вектори. Напредва оценката и на ваксината на шведската компания Janssen.

"Оценяваме още няколко ваксини срещу COVID-19, които са в процес на разработка. Става дума за най-малко 15. В това число и руската ваксина "Спутник V". Оценяваме и въздействието и на 180 предложени лечения, но решенията предстоят по-късно тази година", обяви Емер Кук - изпълнителен директор на Европейската агенция по лекарствата.

Все още няма достатъчно проучвания дали одобрените в ЕС ваксини действат срещу разновидностите на вируса, но най-вероятно препаратите са подходящи срещу британския щам.