Есента идва с депресия

Когато лекарите говорят за депресия, обикновено имат предвид по-тежката форма на болестта. В лошо настроение, което може да навреди на работата, съня и храненето, е изпадал всеки поне веднъж в живота си. Колкото по-интелигентен и образован е някой, толкова по-вероятно е да страда от депресия, твърдят лекарите. По думите им жените боледуват два пъти по-често от мъжете, а най-рисковият сезон е есента. Сега, с първите по-хладни дни, депресията вече чука на вратата.

Основна характеристика на състоянието е потиснато настроение. Само пониженото настроение обаче не е достатъчно основание да се постави такава диагноза. Необходимо е да бъдат налице и други оплаквания – намалена активност, инициативност и енергия, липса на бодрост, лесна уморяемост, загуба на интерес към живота, неспособност да се изпитват положителни емоции и т.н.

Депресивното настроение твърде често се съпътства от чувство на необяснима тревога и напрежение. Ето защо диагнозата „Смесено тревожно-депресивно разстройство” започва да се среща все по-често, за разлика от класическата депресия, позната на медицината още от античността. Без значение как точно ще бъде наречена меланхолията, това състояние е изключително мъчително за по-чувствителните хора. Често те споделят, че „това е най-лошото нещо, което може да им се случи, и се страхуват да не го преживеят отново”.

Депресията може да се усложни дотолкова, че човек да изпадне в краен песимизъм, да загуби смисъла в живота си и да се събужда всяка сутрин с идеята да се самоубие. Тежката форма на болестта действително е потенциално животозастрашаващо състояние. Ето защо, ако човек се почувства зле и не може сам да овладее емоциите си, трябва да се консултира със специалист.

Добре би било да се знае, че когато някой е в депресия, той е потиснат, често е в мрачно настроение, понякога съпроводено с безпокойство, тревога и чувство за напрежение. Пациентите не са в състояние да изпитат удоволствие от нещата, които преди това са им били приятни. Апатични са и не ги интересува какво се случва около тях и в света като цяло. Когато способността на пациентите да изпитват чувства не е напълно потисната, те изпитват чувство на вина към хората, които обичат – най-често към децата си. Страдат от това, че системно ги пренебрегват. Това състояние се нарича „болезнена безчувственост” (Аnaesthesia dolorosa).

Депресията засяга и цялостната активност на човека. Чувството за потиснатост върви ръка за ръка с умората и апатията. Меланхолията сякаш изсмуква енергията от тялото. Страдащите от нея се уморяват много бързо, при сравнително малко усилие. Намаленото желание за извършване на обичайните ежедневни дейности силно ограничава тяхната активност.

Пациентите с депресия нямат желание за каквото и да било Нещата с които преди са се справяли с лекота, сега им костват свръхголеми усилия. В по-тежките случаи може да се стигне до видимо занемаряване на външния им вид, защото те нямат желание да се погрижат за себе си и им е безразлично с какво са облечени. Спират да ходят на работа и в едни момент напълно преустановяват социалните си контакти.

Други характерни признаци, че човек е в меланхолия, са загубата на апетит и драстичното отслабване. Пациентите престават да се хранят или го правят с неохота, най-често при настояване от страна на близките си, обясняват още специалистите. Понякога обаче се наблюдавало и обратното нарушение – невротично прехранване и рязко покачване на тегло.

Всеизвестен факт е, че храненето е компенсаторен механизъм – помага на човек да преодолее неприятните си преживявания или вътрешната празнота, която изпитва. Обикновено разстройството в храненето върви ръка за ръка и с нарушенията на съня – като например трудно заспиване, неспокоен сън с чести пробуждания, ограничен сън с ранно събуждане или липса на чувство за отпочиналост на сутринта. В по-редки случаи тези хора могат да имат по-продължителен сън, включително и през деня, като прекарват в леглото все повече време, търсейки в съня спасение от чувството за безпомощност, отчаяние и несбъднати мечти.