Фабио Канаваро: Наполи и Юве ме продадоха, нямаха пари

Фабио Канаваро отскоро е собственик на изоставения спортен център „Парадизо“ в Сокаво, западните покрайнини на Неапол. Тук навремето е тренирал отборът начело с Диего Марадона, а сега разрухата е пълна.

„Откраднаха всичко, дори капаците на шахтите и кабелите за ток. Исках да купя базата още през 2004-а, когато Наполи фалира, но двете банки, които станаха собственици, не приеха предложението ми. Не е важно колко ми струва. Купих „Парадизо“, за да предложа възможност на деца от труден квартал. Марадона е тренирал тук, така че това място има специална енергия“, заяви шампионът от Мондиал 2006.

Започнах на „Италсидер“ в Баньоли, друг терен, който се опитвам да купя. На 11 години ме взе Наполи. Когато дойдох в „Парадизо“, забелязах Марадона отдалече, преоблякох се в съблекалните до тези на първия отбор... Като видя тази разруха, сърцето ми плаче.

Първият ми спомен от „Парадизо“ е Рафаеле Аметрано и аз гледаме как Диего дриблира, след което го молим за бутонките и той ни ги дава. Бях на 14-15 години. Но за първи път видях Марадона във фитнеса. Влезе и започна с крак да вкарва топката в баскетболния кош. Приближи се до нас, а ние го гледахме в захлас. Аз като най-наперен започнах да си подавам с него.

Мечтаех да бъда част от онзи Наполи. Влязох в първия отбор година след като Диего си тръгна. Треньор беше Раниери. Жалко, че не ми се довери, за сезон и половина 26 пъти бях на пейката. Страхотен треньор, може би единствената му грешка в кариерата беше, че не ме „видя“. Бианки пристигна и след седмица бях на терена.

Като дете следях броя на мачовете на Брусколоти, Юлиано... Съжалявам, че изиграх само 58 срещи. Наполи беше във финансова криза и трансферът ми в Парма бе задължителен.

На 21 години пристигам в Парма, един от най-добрите отбори на времето. Пред мен бяха Аполони, Миноти и Коуто, но след като Невио Скала ми даде възможност да играя, никога повече не излязох от титулярите. Там не усещах напрежението в Неапол, където бях играч, гражданин и фен. През седемте години в Парма израснах много и изиграх страхотни мачове.

Там не съм се чувствал „южняк“. Никога. „Канаваро южняка“ с добавката „кучият син“ беше рефрен при гостуване в Милано или Торино. Но това, което ме изненада, бяха обидите, които получих в Салерно, на 50 км от Неапол.

Слд това отидох в Интер, но съжалявам, че мнозина все още вярват, че съм играл лошо нарочно, за да отида в Ювентус. В Интер знаят колко страдах физически. В сравнение с днес клубът беше различен, като морско пристанище, където всичко, казано в съблекалнята, се знаеше навън две минути по-късно и твърде много шефове говореха... Нещата работят в клубове като Юве, където само един командва.

В Торино открих повече организация и победен манталитет, които Интер усвои едва с пристигането на Моуриньо.

Но отборът беше добър с Матераци, Крус, Санети, Ди Биаджо... Затова накрая ми беше тъжно да си тръгна. Но решението да ме продадат се дължи на високата ми заплата и преди всичко на убеждението, че съм свършен. Факт е, че бях третиран като ненужен.

Пристигнах в Ювентус много ядосан, изкарах 4 години без контузии, като спечелих две титли, които по-късно бяха отнети, но аз си ги чувствам мои.

„Калчополи“ - това е тъжна страница в нашия футбол. Беше грешна система: защо трябва да звъня на шефа на съдиите, за да разбера кой рефер ще ми изпрати? Не мога да кажа, че този скандал ме отврати, защото през последните години видяхме всичко: фалшиви паспорти, манипулирани финансови отчети, допинг, залагания… Оставам с убеждението, че най-добрата част от обкръжението ми са играчите, останалото е бизнес интереси.

С Неста и Матераци споделих незабравими моменти в националния отбор, но с Лилиан Тюрам чувството бе особено. Той беше черен, аз южняк и може би това е причината да възникне афинитет на и извън терена. След един мач ми каза: „По дяволите, Фабио, за първи път чувам някой да го обиждат повече от мен“. Когато се събрахме отново в Ювентус, той дойде при мен: „Щастлив съм, че си тук. Отново заедно ти, аз и Джиджи Буфон. Желанието ми се върна“.

На екзотична ваканция бих взел Антонио Бенариво. Той е ловец и рибар, с него никога няма да останете без храна. Освен това е забавен. В Парма той се обърна съм Станич: „Ако ми дадеш 500 евро, ще изпия чаша с оцет“. Той много обичаше оцета.

От центъра „Парадизо“ ми е останала страстта, а това вече е много. Когато се превърне в работа, човек се опитва да извлече максимума от професионална и икономическа гледна точка. След като „Калчополи“ изпрати Ювентус в Серия Б, поради бюджетни причини клубът беше принуден да продаде играчите с най-високи заплати, но тези от нас, които напуснахме, ни смятаха за предатели, изоставили кораба.

Истината е, че от Юве ми казаха: „Реал Мадрид те иска“. И какво, да откажа ли? Определено препоръчвам опит в чужбина на футболист, особено на млад. Бях страхотен в Парма, Интер и Ювентус, но Реал си остава изключително преживяване не защото съм играл с Феномена Роналдо, Бекъм, Раул или Роберто Карлос, а заради това, което видях и научих там.

Харесваше ми Наполи на Спалети: стабилен и организиран. Гарсия плаща за това, че пристигна след треньор, който беше много обичан тук. Подсъзнателно сравнението се прави от самите играчи. Те трябва да са интелигентни, за да не обръщат внимание на неизбежните разлики между двамата, а да мислят за играта.

Кои са фаворитите в Серия А? Ако в Наполи разберат колко са силни, те ще са №1. Интер също е добър, Тюрам ми напомня за първия Ибра: сега той е по-фокусиран върху асистенциите, отколкото върху головете, а когато започне да бележи повече, ще има повече тежест. Милан също има конкурентен състав, докато Юве е малко по-назад.