Финансист: Хазартът трябва да се забрани тотално

Това, което се опитва да направи Министерството на финансите, е да засили приходната част на бюджета, т.е. търсят се нови източници. Мерките при приходите ще имат позитивен ефект върху бюджета, но не толкова, колкото се очаква.

Това мнение изказа пред БНР проф. Даниела Бобева - финансист и университетски преподавател, бивш вицепремиер, относно предложенията за промени в данъчните закони.

Тя допълни, че критиките на опозицията са основно към разходната част - да се търсят по-малко разходи.

В предаването "Неделя 150" експертът коментира и предложенията за данък върху свръхпечалбата:

"Дискусията за това какво представлява този данък и дали е данък реално или някаква форма на солидарност започнаха през 2022 г.

Идеята да има такива данъци е тотално антипазарна,

тя е много рискова за инвестициите и за развитието на икономиката. Нищо добро не мога да кажа за тази мярка".

"МС се опитва втори път да се добавят към бюджета, уж еднократно, а то няма да бъде еднократно вероятно, някакви допълнителни приходи. Странно е обаче, че организациите на бизнеса, който е засегнат - банки, застрахователи и други все още не са изразили техните аргументи в тази област", подчерта тя.

Проф. Бобева изтъкна, че банки и застрахователи - това са най-регулираните сектори. По думите ѝ

цялата им печалба е на светло, за разлика от други сектори.

"На гърба на потребителите ли печелят банките - това е големият въпрос", допълни тя и отбеляза още:

"Въпросът е защо идва това. България е една от страните с най-ниски лихви по кредитите. Защо банките печелят? Направиха големи инвестиции в дигитализация. Лихвите по депозитите са по-ниски, защото правим повече спестявания. Не е обосновано защо точно банките и застрахователите. Не мисля, че това ще напълни трайно бюджета".

Според нея има популизъм при тази мярка. По думите ѝ на нас ни трябва нещо, което трайно да пълни бюджета.

Финансистът подчерта, че имаме

голям проблем със социалните разходи, които се финансират от бюджета.

Тяхната ефективност е много ниска, уточни тя и добави, че когато се въвеждат такива промени, трябва да има много стриктен контрол дали и доколко парите отиват точно там и за това, за което са отпуснати.

Тя открои добри неща в Закона за потребителския кредит. Показаха се доста пробойни, има и нови идеи, които могат да влязат, посочи Даниела Бобева. По думите ѝ този закон се опитва да въведе много по-стриктини изисквания, включително към фирмите за бързи кредити. Тя ги обвърза и с хазарта.

"С целия пакет от закони имаме двоен удар по хазарта и масовото разпространение на хазарта".

КЗП ще бъде задължена да предоставя съвети на лица, които са в затруднено финансово положение и имат нужда от финансов съвет, каза Бобева и изрази съмнение обаче в капацитета на тази институция в това отношение. Според нея е необходим много стриктен контрол.

"Имаме проблем с контрола върху спазването на изискванията на потребителското законодателство и в частност потребителския кредит".

Тя смята, че хазартът трябва да се забрани тотално:

"Хазартът тук възприе недопустими размери. Допуснахме хазартът да разбие семейства. За съжаление, сега не можем да си позволим тотално да забраним хазарта. Трябва да става постепенно. 16 000 са заетите в сектора - имаме голяма заетост и много пари".

Според нея трябват много по-стриктни мерки от забраната на рекламата:

"Кой ще се откаже от хазарта, след като е вече зависим, заради това, че ще се забрани рекламата? Да се забрани рекламата - влизаме в детайли, които няма да имат реален ефект".

"Изпуснахме духа от бутилката. За да го върнем обратно, е необходима цялостна реформа. Хубаво е да започнем с рекламата, с изсветляването на доходите на тези фирми, но

постепенно трябва да вървим към тотално свиване на този сектор, за да предпазим семейства и животи

от това, което се случва в последните години", категорична бе проф. Бобева.

Относно мерките за компенсиране на високите цени на горивата, финансистът коментира:

"Тези мерки много трудно се изчисляват, разработват и ефектът от тях не е доказан. Имаме доста опит в компенсиране. Веднъж след като си дал компенсации, после много трудно се отказват тези, които ги ползват тези компенсации, колкото и да са недоволни от размера им. Правителството трябва много внимателно да обмисли на фона на това, което предстои на пазарите на петрол, а те са много волатилни. Не може всеки ден да променяш и измисляш компенсации. Трябва да се търси някакво трайно решение на този проблем, отколкото да минаваме към режима на компенсации".

Промяната на цените не произвежда ответна реакция на потребителите, т.е. да свият потреблението, подчерта Даниела Бобева. Според нея

ако потребителите не наказват лошите търговци и производители, няма как да имаме нормален пазар.

"Хората очакват някой нещо да направи, а не очакват самите ние да направим нещо. Това е народопсихология. Колкото повече даваме компенсации, толкова по-малко имаме правилни пазарни усещания и поведението ни се ориентира спрямо тях. Ние трябва да се поучим от кризите и да се държим отговорно към нашите финанси", напомни тя.