Франция гори в огъня на мултикултурализма

Коментар на Виктория Георгиева, в. "Труд"

Миналата седмица френски полицай застреля 17 годишен младеж от алжирски произход, отказал да се подчини на разпорежданията на патрул, опитвайки се да потегли по време на проверката. Случилото се породи серия от протести, прераснали в размирици, палежи, опити за убийства не само на полицаи, а и на случайни минувачи, имали нещастието да се озоват на неправилното място в неподходящото време.

Участници в протестите вандалстват, има опити и за нахлувания в музей, дори и в полицейско управление, има и случай на подпалено училище в департамента Вал д’Оаз. Един от най-фрапиращите случаи е от началото на тази седмица, когато беше направен опит за убийството на семейството на кмет на градче в парижко предградие, като към дома му е била изтласкана подпалена кола с експлозиви в нея. Съпругата и двете му малки деца са живи по случайност, но с множество наранявания.

Полицаят, обвинен за стрелбата, е задържан по обвинение в убийство, като тепърва предстои да се изясняват подробностите, довели до фаталния инцидент. Разбира се, поводът беше използван от страна на редица правозащитни организации да призоват както да бъде отменен законът, който позволява на полицията да стреля срещу шофьори, които отказват да спрат, така и да бъде обвинена френската полиция в расизъм, а всички политици, които се осмелят да повдигнат темата какво всъщност се случва във френските гета (вече и цели градове) и пълната анархия, която цари там, в ксенофобия.

Активисти веднага побързаха да извадят и статистики, според които през миналата година 13 души са били убити при сходни обстоятелства, а мнозинството от жертвите са чернокожи или от арабски произход, което доказвало думите им, че се касае за расизъм. Те обаче не дават отговор на въпроса защо пък според други статистики, подобни инциденти, свързани с опити за бягство на полицията, с противопоставяне на полицейски разпореждания, с притежание на оръжия въпреки малолетната си възраст, с шофирането, въпреки липсата на документ за това, са извършени изцяло от мигранти или лица от чужд произход.

Никои от тях, както и управляващите във Франция, не смеят да повдигнат и въпроса защо в последните години в страната всеки подобен инцидент мигновено поражда седмици погроми, нападения над мирни граждани и собствеността им, агресия срещу невинни, плячкосвания, зулуми срещу културни паметници и обществени сгради. Никой и не повдига въпроса с какви оръжия и защо разполагат хиляди в гетата, поради каква причина младежи се организират в социалните мрежи с призиви за убийства на полицаи, а държавата почти не реагира.

Но не гори просто Франция, гори налаганата вече доста години политика на мултикултурализъм, която доведе до такива случаи. Горят сизифовите опити да бъдат интегрирани имигрантите, горят напъните второ и трето поколение да бъдат успешно вписания в местната култура.

Президентът Емануел Макрон за пореден път опитва да си зарови главата в пясъка, изчаквайки бурята да отмине, без да осъзнава или осъзнавайки, но не знаейки как да спре вълната от насилие, която всъщност е породена не от убийството на малолетния престъпник, а от абсолютната анархия, която от години цари сред неконтролируемите малцинства и имигранти. Снимките, показващи опожарените улици, автомобили, магазини, фотографиите на въоръжени чернокожи младежи, напомнят апокалиптична картина между враждуващи племена в някоя африканска страна, а не картина от европейска държава.

Но французите не са слепи. Те го демонстрираха и с даренията, достигнали 1 000 000 евро подкрепа за семейството на полицейския служител, "който е изпълнявал служебните си задължения и е платил висока цена за това", за сметка на в пъти по-малко събрана сума за близките на убития. От едната страна са всички милиони французи, които с честен труд и неразчитайки на социалните помощи, са градили тази същата Франция, която от години се опитват да им отнемат не само прииждащите тълпи мигранти, а и политиците, които отвориха широко вратите за престъпници, подозрителни елементи и терористи, които сега вилнеят в страната, заплашвайки да унищожат не просто собствеността на мирните граждани, а да разрушат устоите на приютилата ги Франция. От другата страна са предимно безработни, лежащи години наред на грешната политика, позволяваща им да не работят, а да паразитират, същите, които разполагат с незаконни оръжия, които убиват, крадат, опожаряват. И които обаче с цялата си наглост се оплакват, че са дискриминирани.

Истината е че първите мълчаха години наред, докато вторите рушаха културното им наследство (в Марсилия запалиха най-голямата библиотека на стотици години, в която изгоряха 9 милиона книги, събирани през вековете) разбиранията им, моралните им устои. А още по-трудносмилаемата за политиците, но не само във Франция, е, истината, че разни примати, които никога няма да приемат европейския начин на живот и мислене, се опитват да потопят в кръв целия континент.

Но първите вече не издържат, а коментарите им в социалните мрежи издават предела, до който са стигнали. „Изгонете ги заедно със семействата им”, „Върнете ни Франция”, „Спрете безконтролния внос на мигранти”, „Откъде имат пари за скъпи коли, защо ние продължаваме да им плащаме милиони помощи на година, докато те ни крадат, убиват, опожаряват?”, са само част от коментарите, които показват критичния праг на търпението на работещия французин.

Помните и Джорд Флойд, нали? Смъртта на закоравелия рецидивист го превърна в герой, последваха погроми в САЩ и Европа, масови протести, появи се движението BLM, той беше почетен със златен ковчег, четири часова траурна церемония, излъчвана на живо от всички големи телевизии в САЩ, един от братята му беше поканен да говори в Конгреса на САЩ, рисуваха го с ангелски криле, а (разбира се) последва и чисто финансовата част – бяха събрани над 14млн. долара, като имаше няколко паралелни кампания – за детето му, за сестра му, за братята му... Скръб за милиони, заради лоботомията на милиони!

Да не забравяме и разкритите преди няколко години – по-точно осветлени, иначе властите са знаели за тях отдавна, педофилски мрежи от пакистанци, които са дрогирали, пребивали, продавали, изнасилвали, забременявали и унижавали стотици бели момичета в продължение на десетилетия из цяла Великобритания. години ад в Телфорд, Родъръм, Оксфорд , Нюкасъл и т.н., и т.н.

Политиката на мултикултурализъм, насочена уж към запазване на културните различия, разглеждана от управляващите като удобен инструмент, всъщност подпали добрата стара Европа, предизвиквайки нечувано противопоставяне на два свята, които от самото начало беше ясно, че няма как да съжителстват мирно един с друг. Съзнателно разрушение на темелите, върху които се крепи Европа, милиони млади мъже мюсюлмани, които защитават своите виждания с насилие, докато властите дълбаят дъното в опит да заровят главата си все по-надълбоко, за да не чуват писъците на потърпевшите от толкова разнообразие и толерантност.

Революцията на доброволно маргинализираните слоеве е факт – гори не само Франция, гори цяла Европа, насила потопена в кървища от слепи водачи.