Гъмзата чукна 50

Виртуозът на тромпета се показа със синовете си, разказа интересни лични истории

Нещо за четене
16:32 - 26 Януари 2026
1100
Гъмзата чукна 50

Йордан Йончев – Гъмзата празнува 50-годшнината си на 26 януари. Известният музикант гостува в студиото на „Преди обед“ по БТВ заедно със сновете си и се пошегува: „Да видите, че разликата ни не е голяма…“

Той призна, че празниците при него не са шумни и големи, а предпочита да е в компанията само на най-близките си хора.

„С оглед естеството на работата ми, не обичам бравурни тържества, обичам скромни – със семейството и най-близките приятели. Много тесен кръг“ – сподели тромпетистът, но добави, че 50-ият рожден ден заслужава да се отпразнува бурно.

„Заслужава и ще бъде. В края на седмицата ще има шумен, но пак не много грандиозен – събрал съм под сто човека, само роднини и най-близки приятели. Ще се свири, то половината приятели са и колеги, съдбата ни е такава… Дори и аз не знам какво ще се случи… Просто трябва да дойдат и се предавам в техните ръце“  – каза рожденикът.

Гъмзата разкри, че големият му син Емил е в 11. клас и от годни тренира футбол във ФК Септември.  „Много часове е отдал на футбола. А Васко има музикални заложби, посвири една-две години на пиано, даже ходеше е на пеене, но се отказа. Ако бях по-настоятелен, щеше да продължи, но аз познавам отвътре музикантския живот и се страхувам след време да не ми каже: „Ти си виновен, че станах музикант“. Аз не съм започнал насила с музиката, тя започна насила с мен. Никой не ме е карал“ – обясни той.

Навръх празника си Йордан Йончев – Гъмзата се върна назад в спомените си и разказа как е станал музикант. Когато слушал „Ку-ку бенд“ преди години е мечтаел да може  да посвири с тях:

„Страхотна рок група по същество, която използва такива мотиви. И аз бях впечатлен, много ми харесваше и споделях с майка ми, че мечтая някой ден да посвиря с тях и то се случи по заместване. Трябваше да заместя колегата Илия Илиев, който имаше турне с оркестъра на Националното радио в Испания и някой с подобни качества трябваше да влезе. Слава Богу не съм кларинетист, защото ако бях, нямаше да ме вземат. Така се намери място за мен.“