Гей поетът Ники Атанасов се самоубил заради психично разстройство и жестока мизерия

Новината за внезапната смърт на талантливия поет и гей активист Николай Атанасов потресе литературната ни общност вчера. 41-годишният мъж с десетки престижни награди сам е сложил край на живота си в САЩ, след като дълги години се е борил с тежко психическо разстройство и е живял в нечувана мизерия, научи Lupa.bg от свои хора сред родната диаспора отвъд Океана.

За странностите в характера на Ники, който от две десетилетия живееше в Америка, свидетелстват почти всички негови познати. За съжаление обаче не става въпрос за поетична ексцентричност, а за патологично психологическо разстройство. Атанасов е диагностициран с "гранично личностно разстройство" (borderline personality disorder) и параноя. За съжаление обаче бил твърде небрежен към предписаните му лекарства и предпочитал да се теши с леки наркотици, което водело до неописуеми промени в настроенията му.

В резултат на всичко това в течение на годините Николай скъсал връзки както със семейството си, така и с почти всичките си приятели, които постоянно подозирал в участие на правителствен заговор срещу личността му. Живеел сам и в ужасяваща мизерия, като понякога се хващал почасово да разнася пици, за да не умре от глад.

"Самотата във Флорида, липсата на близки хора и на емоционална подкрепа, го водеха към изключителна несигурност, което изостряше състоянията му, а това от своя страна го отдалечаваше от хората, които му бяха близки, като тук визирам и себе си. Признавам, беше ми трудно да комуникирам с него, защото той подозираше всичко и всеки в някакъв заговор, а с времето този тип отношения започнаха да ме изтощават. Помагах му финансово, опитвах да го поощрявам по телефона, но не можех да дам повече от това." Ето тези думи написа след смъртта на Николай известният фрийланс журналист и също емблематичен ЛГБТ активист Димитър Кенаров.

Журналистът Димитър Кенаров се опитвал да помага с някой долар на приятеля си, но бил отблъснат от тежката му параноя

Иначе талантът на Атанасов е безспорен, както и социалната му ангажираност. Самият Георги Господинов е заклет почитател на творчеството на по-младия си колега: "Публикуваше често в "Литературен вестник", направи през 2000 г. първият ЛГТБ брой. Непоносимо (за тогавашното, а трябва да признаем, и за сегашното българско общество) писане, лично и политическо, откровено и оголващо. Лек път, Ники... Потърсете го, прочетете...", казва писателят.

Иначе семейството на Николай, с което той е скъсал контакти от години, отчаяно търси 10 000 долара, за да прибере тленните му останки на наша земя. "България не беше родина за Николай; България не му даде мир приживе и не виждам как тялото му, особено тялото му, може да почива в мир тук", не е съгласен с идеята Димитър Кенаров.

Хомосексуалният поет бил в силно обнегнати отношения с родителите си. Винял ги, че не е получил достатъчно подкрепа от тях в юношеството си, когато им съобщил сексуалната си ориентация. Приживе Николай разказваше, че майка му предложила "да го лекуват", когато разбрала, че е гей. Тя дълго време смятала, че става въпрос едва ли не за някакъв негов каприз или ексцентричност.