Георге Хаджи: Най-великите "десетки" ли? Аз, Марадона и Меси

Едва ли Георге Хаджи има нужда от някакво представяне. Най-великият футболист в историята на румънския футбол е един от малкото, играли както за Реал Мадрид, така и за Барселона.

На 22 е привлечен в Стяуа – само дни, след като тимът е шокирал целия свят, побеждавайки с дузпи Барселона във финала за Купата на европейските шампиони в Севиля.

А началото му е знаменито. В мача за Суперкупата на Европа Стяуа печели с 1:0 срещу Динамо Киев след попадение на талантливата десетка. Точно този номер 10 е знаков за кариерата на Хаджи.

„Още когато видиш фланелката да виси в съблекалнята, започваш да се чувстваш важен. Номерът на гърба ти е най-голямото признание, което можеш да получиш в рамките на отбора – смята румънецът. – Но тя тежи и означава голяма отговорност. Номер 10 прави разликата. Това е творецът. Той трябва да създаде това, което дори треньорът не си е помислял.

В Барселона научих, че десетката трябва да се подчинява на системата. Но същевременно трябва да се откъсва от системата и да поема риска да направи нещо неочаквано. И за целта трябва да има самочувствие и да е интелигентен.“

За Хаджи съотборникът от му от златното поколение на Румъния, достигнало до четвъртфиналите на световното първенство в САЩ през 1994, Йоaн Лупеску казва, че е гений, но без настройка за работа.

„Номерата зад десетката трябва да работят – 4, 6, 8 – контрира Георге. – Йоaн игра осем години в Германия, където и на номер 10 му се налага да бачка много. Но вижте всички останали отбори в Европа – десетката не работи, той прави разликата.“

Още с пристигането си в Стяуа той е със специален статут. В клуба го води Валентин Чаушеску – синът на диктатора Николае Чаушеску. А младата звезда на румънския футбол получава най-нов Мерцедес с личен шофьор и луксозна вила с басейн в столицата Букурещ. Това се случва в едни от най-гладните за страната години.

А през 1987 година Ювентус пожелава да има Хаджи в редиците си.

Клубът предлага ФИАТ да построи завод в Букурещ, но румънското правителство отказва предложението. Едва след разстрела на семейство Чаушеску и падането на режима Георге получава шанс да развие таланта си в Западна Европа.

Лично президентът на Реал Мадрид Рамон Мендоса отива, за да се срещне с футболиста. Преговорите продължават точно две минути. „В Испания всичко ми беше ново и непознато – животът, езикът, хората. Уго Санчес ми помогна да свикна, с него деляхме една стая – разказва Георге. – Той ми стана и добър приятел, както и Емилио Бутрагеньо. С деветки съм се разбирал винаги много добре. Времето в Реал ме научи, че дори в една секунда да се отпуснеш, губиш мястото си в отбора. И ако искаш да си най-добрият в света, нямаш право на лош ден.“

През лятото на 1994-та за Хаджи се случва нещо неочаквано. Той е приключил втората си година в Бреша. Телефонът му иззвънява, а от другата страна е треньорът на Барселона Йохан Кройф.

И румънецът няма никакви колебания.

„Кройф беше моят герой, когато бях на пет години. И да стана негов личен избор ме направи много горд – признава Джика. – Като треньор беше много взискателен. Никой не си позволяваше волности. Мен веднъж ме извади от състава за два месеца. Имахме спор в съблекалнята на четири очи. Разказах за случая пред пресата, което беше грешка. На следващия ден всичко бе във вестника, а Кройф ми каза: „Каквото си говорим, остава между мен и теб.“ И ме изхвърли от отбора. Трябваше да се боря на всяка тренировка. И накрая отново бях в състава. Кройф е най-добрият треньор, когото някога съм имал. Всичко, което знам, е от него.“

А на въпроса кой измежду Реал и Барса е имал по-добрите десетки румънецът е категоричен: „Залагам на левичарите – Меси, Марадона и Хаджи“.

Точно с великия Диего е една от най-запомнящите се срещи за Георге на световното първенство в Италия. „Помня, че не спах цяла нощ от вълнение преди мача с Аржентина. Чудех се какво ли ще измисли утре. Завършихме 1:1, а след мача изтичах към съблекалнята, за да си разменим фланелките“, разказва Джика.

Световното в САЩ през 1994 година пък е върхът за румънския футбол с четвъртфинала срещу Швеция, загубен след 2:2 и дузпи. „За съжаление вратарска грешка ни лиши от това да играем на полуфинал – още се връща назад Хаджи. – Пет минути ни оставаха до това да влезем в четворката. Знаехме, че сме готови за нещо голямо. И направихме най-красивия гол на първенството – този на Димитреску в осминафинала срещу Аржентина.“