Георги Черкелов : Живях шарено, нека ме мислят за луд!

Големият Георги Черкелов не бе лъжица за всяка уста. Интелектуален, изтънчен, обаятелен, истински философ, който не искаше да си губи времето в празни разговори с всеки срещнат. Тези, които е допуснал до себе си, остават пленени от таланта, дълбокия му ум и прозорливост. За 50 години Черкела, както го наричаха приятелите, оставя над 100 роли в театъра и около 70 в киното. Със стила на висококласен актьор създаде неподражаемите и сложни образи на основните герои в Шекспировите пиеси. 

Играл е почти целия репертоар на британския гений на перото. Виртуозни са изпълненията му в ролите на Крал Лир, Ричард II, Сократ. Негова запазена марка остава финият и много сдържан стил, типични тежки паузи и солидно произнесените фрази. Каквото и да прави, Черкелов винаги излъчва интелект и достойнство.

Ражда се в семейството на строителя Иван на 25 юли 1930 г. в Хасково. Баща му е участвал в строежа на съдебните палати в Лом, Хасково, Стара Загора и Пазарджик. Майчиният му род е от Беломорска Тракия. Дядо му е един от комитите в четата на Капитан Петко Войвода и оттам идва и приятелството му с писателя Николай Хайтов, който дори го увещава да си купи къща в родното му Яврово, но Черкелов не иска да бяга толкова далече от цивилизацията.

По театъра го запалва Иван Кондов, с когото се запознава при участията си в самодейни програми в Хасковско. Покойният сценичен ас така го омайва, че Черкела прескача до столицата, за да го гледа. Така, докато обикаля зад кулисите, му поверяват първата роля. Сигурно затова, като много свои предшественици в киното, и той зарязва правото, което учи 3 години в Софийския университет, и подава тайно документи във висшето театрално училище. Когато се явил в театралната школа, нямал оная впечатляваща осанка, напротив – бил прегърбен и мършав, че даже говорел на диалект. Но все пак се харесал на асовете и бил одобрен. Така в крайна сметка получава диплома за актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш.

Дебютира във Врачанския театър. С времето Черкелов опознава сцените на Младежкия, на Сатиричния, на Народния театър. Като художествен ръководител на хасковската сцена между 1982 и 1984 г. се изявява и като режисьор. 5 години по-късно оглавява Плевенския театър. Талантът му на режисьор блести в „Полет над кукувиче гнездо“, „Спасителят в ръжта“, „Хъкълбери Фин“, като сценичните адаптации на последните две прави абсолютно сам. Черкелов посяга и към перото – сборникът му с разкази „Разкази и имейли“ определено заслужава внимание.

Звездата му изгрява най-силно с дебюта в киното през 1961 г. Най-запомняща се и безсмъртна е ролята му на Богдан Велински от сериала „На всеки километър“, където влиза в сложния и ярък образ на Никола Гешев. Не по-малко впечатляващи обаче са и много други негови превъплъщения – генерал Карев от „Цар и генерал“, Мидхад паша от „Демонът на империята“ или Александър Цанков от „Допълнение към Закона за защита на държавата“.

Брилянтен е и в театралното превъплъщение като интелигентния и чувствителен академик Урумов от постановката на Асен Шопов „Нощем с белите коне“, на трагичния в самотата си Хлудов от „Бяг“ на Михаил Булгаков, на искрено драматичния Сава Попович в „Когато гръм удари“, на прозорливия дипломат генерал Игнатиев в „Дипломати“, или на трагичния Лир в „Крал Лир“ на Крикор Азарян. Все емблематични роли, които озаряват Народния театър, чиято сцена е венецът на творчеството му. До края обаче мечтае да изиграе ролята на Фалстаф от „Веселите уиндзорки“ на Шекспир. Комедията е по-трудна, много е привлекателна, казва актьорът. И все гледа да се усмихва когато е възможно, дори в трагедиите.

Любима комедийна роля му остава тази от „Както ви се харесва“ от Шекспир, поставена от Вили Цанков в Младежкия театър. В който и жанр да се изявява, Черкелов е актьор със силно интелектуално присъствие, владеещ до съвършенство изкуството на внушението. Няма как да не го забележиш, когато е на сцената или на екрана. Макар че засенчва останалите, винаги е бил екипен играч и най-добрите си роли играе тъкмо в партньорство с актьори като Асен Миланов, Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев. А с Георги Георгиев-Гец прави блестящ дует в постановката на Асен Шопов „Емигранти“ от Славомир Мрожек.

Черкелов Достолепния е сред малцината с толкова индивидуално, открояващо се сценично и екранно поведение, което носи белега на ярка интелектуалност. Актьорът е много пестелив откъм външни ефекти и играе най-вече с фини нюанси в интонацията, с много паузи и силни фрази. Работи все със средства, достъпни само за големите майстори. И както самият той в живота, така и героите му на сцената все намират начин да назоват нещата с истинските им имена.

Актьорът обаче си спечели името на труднодостъпен събеседник – говореше малко, всяка негова дума бе премислена, тежка. Оценява за секунди човека срещу себе си и остава безизразно хладен и пренебрежителен, срещне ли посредствен ум. Затова и не желаеше да общува с всеки и го демонстрираше, а празното говорене ненавижда повече от всичко друго. Затова и обичаше да казва:

„Моите деца ми казват: "Ти си много черноглед, никой не иска да гледа черно, освен тук-таме някой дамски тоалет – черното не е хубаво... Човек трябва да се хваща за малкото, защото иначе е много по-лошо". Към края на живота си, когато се оттегля в село Ъглен, Черкела споделя и равносметката си: „Не се оплаквам. Живях шарено. Започнах да се оформям като мислеща човешка единица през капитализма, зреех при социализма, а сега дозрявам отново в капитализма. Нищо не се променя. Все едно и също е. Днешното е позабравеното вчера“. И признаваше, че вечно оплакващите се хора го натоварват и го изхабяват ужасно, затова предпочита да е сам сред природата.

 

„Искам да се самосъхраня. Да се докосвам до дърветата и тревите, да слушам птиците, да си подрънквам на пианото, да си чета, да мисля за мои си неща. Наричали са ме асоциален тип, луд едва ли не, нека е така. Намирам, че хората често са много дребнави, това не ми е по вкуса, не е интересно. На село си ми е най-хубаво“ , казваше аристократът на сцената.

Винаги е бил категоричен в извода си, че едно от най-несъвършените неща на нашата планета е човекът и всичко останало е по-съвършено. Черкелов не е от бърборковците. Понякога с поглед и жест казва повече, отколкото други с порой от думи. „Присъствието на Георги Черкелов издигна българското актьорско изкуство на един много висок пиедестал. Той е много различен. Различен е със своята изумителна убедителност и възможност да предава най-тънки нюанси на човешката чувствителност и емоция. И това по един пестелив начин, който респектираше зрителя. Беше един от най-умните и най-задълбочени български актьори, който много говореше, когато мълчеше“, спомня си режисьорът Людмил Стайков.

След смъртта му Владислав Карамфилов – Владо Въргала, който взима гласа на Чери във филма си „Операция шменти капели“, споделя, че за него колегата му винаги е бил извисен над суетата. „Най-важното нещо е в момента, в който си говориш с него, да попиваш душата му. А тази душа сега е навсякъде около нас. Аз се влюбих в душата на този човек“, възхитен е Въргала. И показва часовник – подарък от приятеля, който носи, когато е на кино или театър, и така чувства Чери до себе си.

Дебютът на Георги Черкелов в киното е през 1961 г., но добива широка популярност 8 години по-късно, когато по телевизията започва излъчването на сериала „На всеки километър“. Там актьорът играе ролята на полицая Богдан Велински, който е събирателен образ на партизанския враг и страшилище за комунистите Никола Гешев. В периода 1941–1944 г. той е началник на отделение „А“ на Обществена безопасност в Дирекцията на полицията, отговорно за борбата срещу нелегалната по това време БКП.

Образът на Велински е един от най-запомнящите се в българското кино. Сценаристите на легендарния сериал Свобода Бъчварова, Евгени Константинов, Костадин Кюлюмов, Георги Марков и Павел Вежинов създават много интересен образ на полицая. Макар филмът да е наситен с идеология и да цели героизирането на партизаните, сценаристите, както и режисьорите Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев, създават необичайно силен образ на Велински. И макар времето да е такова, че фашистите са жестоко заклеймявани, всъщност героят на Черкелов е също толкова симпатичен на зрителите, колкото и неговият основен противник – майор Деянов/Бате Серго, изигран от Стефан Данаилов.

Богдан Велински е умен, ловък, хитър, обигран и всъщност дори става много по-интересен за публиката от комунистическите герои в „На всеки километър“. Според мнозина днес всички положителни герои начело с майор Деянов и Митко Бомбата (Григор Вачков) изглеждат леко фалшиви със своята патетичност. Ако не беше присъствието на героя на Чери, 26-те серии на филма отдавна щяха да са забравени. Голямата популярност на прототипа на Гешев естествено се дължи и на Георги Черкелов, който изиграва ролята с голямо майсторство.

Във филма, подобно на майор Деянов, Черкелов също е човек с много лица – освен Велински, той е и капитан Роберт Франк, Майлер, Поатие, Стоянович. Истинска идеологическа революция в киното е, че макар и накрая да се разкайва за делата си и да иска да сътрудничи на новата власт, неговият герой реално не е победен от тези, срещу които се бори. В първите 13 серии Велински действа на територията на България, а в следващите 13 се появява по-рядко, но продължава да бъде главен отрицателен герой.

Топ ченгето се превръща в главатар на международна „фабрика за шпиони“, насочена към разрушаване на новия строй в България. „На всеки километър“ предизвиква истински зрителски бум още с първите излъчени серии през август 1969 г. Дори през 2002 г., когато сериалът бе прожектиран на открито на голям екран на мястото на взривения мавзолей, събра много зрители.

Ето как и самият Черкелов отговаря на въпроса защо е станал симпатичен на хората, макар че често играе отрицателни герои: „Може би обяснението се крие в думите на моя приятел проф. Любомир Тенев: „Знаеш ли какво си ти, Георги? Ти си българският отрицателен герой, който казва истината.“ Според актьора, ако заедно със създателите на „На всеки километър“ не бяха дръзнали да представят Велински извън схемите и схоластиката на соцреализма, едва ли биха успели да разкрият драматичната му съдба и сериалът би бил още по-малко реалистичен и, разбира се, далеч по-малко вълнуващ.

Въпреки спокойното и сдържано излъчване на Черкела, явно отвътре горят диви огньове, които не го свъртат при една жена. Актьорът си печели славата на Дон Жуан и надминава по разбити сърца много свои далеч „по-горещи“ колеги от сцената.

Извън трите си брака Черкела се прочува с много любовни афери. С аристократичната си осанка и атлетична фигура, с особения си хладен чар, той привлича жените като магнит, а и самият трудно устоява на нежните изкушения.

За първи път пробва семейния живот с ученическата си любов Лиляна, но не му се услажда. Черкелов бързо се отегчава и чувствата му се прехвърлят върху лекарката д-р Виолета Мишева, с която се венчават през 1956 г. По-късно тя ражда трите му деца – Иван, Боряна и Ирина. И той, и съпругата му правят шеметна кариера, докато са обвързани – докторката израства като един от най-добрите пулмолози, а Чери става арт сензация в култовия сериал „На всеки километър“.
 

Втората съпруга е по-голяма от него с няколко години, но докато живеят във Враца, където Черкелов е разпределен, бракът им върви по мед и масло. Край на семейната идилия слага връщането в София. Чери, който вече е звезда и се радва на постоянното внимание на дамите, се хвърля в поредица от авантюри със засукани колежки. Щом се насити на поредната любов, актьорът се прибирал в уютния дом в „Хиподрума“ при съпругата, която стоически изтърпява изневерите.

„Лече, остави ме да си походя! Нали знаеш – винаги ще се връщам при теб“, казвал директно на съпругата си при всяка своя забежка Георги. А търпеливата докторка явно била много влюбена и държала на всяка цена да си запази брака, та си затваряла очите и чакала да премине поредната тръпка на невярната половинка. Но двойната игра свършва, когато на пътя му се изпречва актрисата Лидия Вълкова. Среща я на снимачната площадка на „Зарево над Драва“ през 1973 г. Чувствата ги поразили със силата на светкавица.

Двамата влюбени се превръщат в най-горещата клюка на бохемска София, всички ги одумват и има защо – жената с огромните очи влиза под кожата на изпечения Дон Жуан и този път той решава – напуска жена си и заживява с любимата на квартира. Но всичко свършва в един прекрасен ден след няколко години без никакво обяснение от негова страна. Черкела си събира багажа и без да каже защо, просто си тръгва – и от общото жилище, и от самата Лидия. А доскоро е планирал сватба и е виждал в нея голямата любов.

Самата актриса след смъртта му със сълзи на очи описва най-нещастния си ден, в който Чери я напуска: „7 години живеехме прекрасно, нямали сме никакви конфликти, абе, нищо, нищо, нищо. Да сме се скарали един път, или два пъти, но то не е било и каране. Имахме навика, като тръгва всеки за работа, да се питаме докога си ти, докога си ти, къде ще се срещнем и така. И в този нещастен ден пак се уговаряме сутринта .Той ме пита: „Къде си?“ Казвам му: „На репетиция в радиото.“ И се разбрахме веднага след като свърша да се видим вкъщи. Прибирам се аз с колата и от ъгъла още виждам, че са отворени и четирите врати на неговата кола и вътре багаж – нахвърлян. И всичко вкъщи зее. И си викам: „Боже, какво е станало, какво се е случило?!“ Влизам аз вътре и гледам всички чекмеджета извадени, част от тях празни.

Аз му викам: „Жоро, какво правиш“? А той ми каза с равен тон: „Отивам си, Лидка!“ Аз останах да си клеча на табуретката, след което той си излезе с още багаж, чух мотора на колата и всичко изчезна. И това е. И всичко изчезна, всичко свърши. Всичко свърши в един момент. Тези 7 години и при тази голяма любов, която беше между нас – просто се изпари.“

 

Това е печалният разказ на изгубената любов. След като Георги си тръгва, Лидия е съсипана, а колегите упрекват Черкелов, че е безчувствен. Злите езици обаче шушукат, че всъщност той не е бил толкова хлътнал по Лидия, колкото се е поблазнил по родството й със семейството на могъщия партиен функционер Живко Живков.

За неговата дъщеря Снежана е бил женен брат й Атанас, известен като виден столичен плейбой и чаровник. По-късно той изпада в немилост пред Бай Тошо и го пращат в девета глуха. Тъкмо затова Черкелов се отказал от сватбата с Лидия, но краят на връзката им е по-скоро груб, отколкото изтънчен. Други обаче разказват, че Черкела си отива от Лидия след личната трагедия с дъщеря му, която умира, не понесла връзката с любовницата му.

Така или иначе Лидия е разсипана, а вместо утеха животът й нанася и още по-страшен удар. Тя преживява най-големия кошмар в живота си – 25-годишният й син, който е художник, и както се твърди, и наркоман, пада от висока тераса на блок до НДК и умира.

Чери влиза в устата на хората на изкуството и с още един бурен роман – с фаталната си колежка Искра Хаджиева, която и на сцената, и в живота го раздава вамп. Колегите й даже смятат, че тя играе себе си, защото героините й все са фатални жени, търсещи млада плът, омъжени за стари богаташи. Искра и Георги се засичат на снимките на „На всеки километър“, но емоциите връхлитат по-късно, по време на снимките на култовата комедия „Топло“, където Черкела се превъплъти в образа на професор сноб, а Хаджиева му партнира.

 

Тогава блондинката е жена на популярния публицист Алберт Коен, който е един от най-елегантните и изискани мъже в цяла София и за когото се говори , че е ВИП член на еврейската масонска ложа „Брен Брит“. Той засипва съпругата си с маркови тоалети като за принцеса след пътуванията си на Запад. Въпреки лукса г-жа Коен така се захласва по галантния Черкелов, че зарязва мъжа си и започва да планира сватба с актьора.

 

Недоброжелателите обаче коментират, че и тази любов на Чери не е безкористна, защото братът на Искра е висш ДС офицер. Той обаче загива мистериозно в самолетна катастрофа край софийското село Кривина през 1984 г. Машината по маршрута Берлин - София се забива в краварник край селото и се взривява. След инцидента Хаджиева напуска България и заживява във Виена. Връзката с Черкелов се разпада от само себе си. Актьорът обаче не страда дълго, а намира следващата, която става и негова трета и последна съпруга – Зина Строгова.

Със съпруга №3 Зина Строгова актьорът остава до смъртта си. Клюката разказва, че след всичките разигравки, които жените до този момент търпят от него, сега той самият става подчинен и воден за носа. Зина, която е истинска командаджийка, яко стегнала юздите на немирния доскоро съпруг, опитомява го и не му давала и глътка въздух.

Когато се запознава с Черкелов, тя е омъжена за професора езиковед Стефан Брезински и е редактор в издателство „Български художник“. Професорът обаче е изключително взискателен и проницателен и пред него манипулациите на Зина не минават. Близки на учения разказват, че Строгова хванала Черкела, след като от известно време се озъртала за някоя по-изгодна партия и се усуквала из средите на художниците. Когато разбрала, че неин приятел познава Черкелов, го убедила да ги запознае.

Твърдяла, че се влюбила в него, докато гледала филмите му, и с нетърпение чакала срещата. В апартамента на общия приятел двамата се разприказвали, а късно вечерта филмовият Велински я закарал до дома й. Само седмица след това Зина получила предложение за брак. Тъкмо заради нея Чери склонил след пенсионирането си в Народния да оглави театъра в Плевен, където съпругата била назначена за драматург. Жена му пък се взела толкова насериозно, че се опитала да го играе шеф.

И трите деца на Черкелов изживяват много тежко предателството на бащата към семейството, след като зарязва майка им Виолета и се изнася при Лидия. Най-мъчително изневярата приема първородната дъщеря Боряна, която имала особено силна връзка с баща си. След като ги напуска, момичето не преставало да го търси и да дълбае в причината за раздялата.

Пет години по-късно ужасна трагедия я отнема завинаги от родителите. 16-годишната Боряна и нейна съученичка излизат в голямото междучасие от училище и тръгват към сладкарницата отсреща. Когато пресичат бул. „Цар Борис III“, черна кола връхлита върху момичето и го убива. Учителката изтръпнала, когато й съобщили, че я викат на портала, където има полиция и вече е пристигнал бащата Георги Черкелов. По-късно посветени в драмата разказват, че зад волана на колата убиец е бил не кой да е, а самият мутренски бос Филип-Найденов – Фатик.

Съученици на Боряна пък са убедени, че в основата на ужасната драма е любовницата на бащата – Лидия. Разказват, че Боряна хукнала навън, разстроена, след като съученичка й показала снимка на приятелката на баща й с въпроса: „Това ли е новата ти майка?“ Тогава Боряна разплакана избягала, а сълзите замъглили погледа и не видяла приближаващия автомобил.

Бившата съпруга Виолета, братът и сестрата на Боряна – Иван и Ирина, също обвинили Черкела за нелепата смърт. Колеги на Чери разказват, че всъщност ужасният край на Боряна съсипал актьора и тъкмо затова напуснал Лидия и се върнал у дома, но семейството вече било разбито. Опитът да живеят заедно бил обречен. А актьорът този път бил готов на всичко, само да получи прошка. Но почернената майка настояла за развод, който получила с позволение на БКП през 1984 г., тъй като била партиен секретар. Апартаментът и вилата взела съпругата, а актьорът излязъл от брака с една лада.

Но трагедиите във фамилията продължават. Когато синът Иван, който става режисьор, се жени за дъщерята на Методи Андонов – Милена, нищо не вещае ужаса, който ги дебне. Ражда им се син, когото кръщават Асен. Когато детето започва да качва висока температура всеки ден, изследванията показват, че е болно от левкемия. За да спаси живота на внучето си и да събере пари за операция, бабата Виолета заминава на работа в Ангола и отделяла всеки цент за болното дете. Но въпреки всичко детето умира, а Иван и Милена се разделят. Тогава Черкелов-син се гмурка в дебрите на религиозните странствания и се потапя в странния свят на кришнарите. Обръсва си главата и заживява в екзотичното общество в комуна във Филиповци. Тогава зарязва и режисурата. Вбесеният баща го заплашва, че ще се откаже от него в „Държавен вестник“.

Стига се до страхотни скандали между двамата и дори когато своенравният наследник се отказва от култа си, двамата така и не успяват да стоплят отношенията си. Младият Черкелов създава култовите ленти за „загубеното поколение“, белязано от преломната 1989 година – „Парчета любов“ и „Бягащи кучета“. Когато се разочарова и от новия свят и се вразумява, Иван отново се връща при Милена Андонова. Тогава им се ражда дъщеричка, която кръщават на мъртвата Боряна. Бракът обаче окончателно се разпада и Иван заживява сам в апартамента на покойната си майка.

Макар и съсипан от чувство за вина, в последните години от живота си Черкелов общува и говори само за чуждите дъщери, които той осиновява.

„Не мисля, че съм добър баща. Изпитвам вина пред децата си. Когато е било най-добре да общувам с тях повече, аз нямах време... Доста по-късно, вече бяха попораснали, започнах да се насилвам да намирам време да съм с тях. Заслугата да израснат все пак добри хора е не толкова моя, колкото на майката“, изповяда Чери в едно от последните си интервюта.

Последните две десетилетия от живота си Георги Черкелов се бе оттеглил със съпругата си Зина в китното луковитско село Ъглен. След скандалното си пенсиониране от Народния театър актьорът предпочита да наблюдава природните красоти на река Вит, да е далеч от светската суета и да се наслаждава на пасторалното спокойствие. Не играеше, защото повечето колеги от т.нар. „златно актьорско поколение“ вече не бяха сред живите. Обичаше обаче да пътува – до САЩ, Индия и Шри Ланка, където беше и семейството на една от дъщерите му.

Георги Черкелов си отива на 81 години, като една от причините е манията му да пуши по 40 цигари на ден. През 2011 г. малко преди Коледа актьорът получава масиран инсулт и е приет в Първа градска болница. Засегната е дясната част от мозъка, но успяват да го закрепят. Положението обаче се усложнява, когато лекарите откриват, че има инфаркт на далака и се налага операция за отстраняването му. Черкелов имал проблеми и със сърцето и лекарите му поставят пейсмейкър.

Близките му обаче търсят причината за удара в жестокото пушене на младини – Черкелов издимявал по 2 кутии на ден и никой не бил в състояние да го накара да се откаже. Обяснявал снизходително, че не цигарите и алкохолът убиват, а „умората от общуването“. Макар че уж укрепва, на 19 февруари 2012 г. животът на 81-годишния талант угасва. Лекарите сочат като причина за смъртта остра дихателна недостатъчност. Вероятно не е могъл да преодолее последиците от тежкия инсулт, предполага лекуващият д-р Георги Гърбев. Той обаче категорично отрича Черкелов да е имал онкологично заболяване.

Големият Черкелов остава в съзнанието и на зрители, и на колегите си от сцената като Достолепния, както го нарече на 70-годишнината му големият режисьор Вили Цанков.