Гиганти живели в България
Останките им пълнят пещери
Народните приказки са пълни с великани. Те са ту добри, ту лоши. Освен това народното творчество не само в България разказва за хора гиганти. Има ги в легендите и преданията по цял свят. Напоследък една след друга се появяват сензационни новини за гигантски скелети, открити тук и там по планетата, а наред с това и вести за нарочно скривани доказателства, че далечните предци на човечеството са били с огромен ръст и така е било по цялата Земя.
От незапомнени времена легенда за хора с гигантски ръст битува в село Пастух, община Бобошево, а преди години преданието бе доказано от една находка. Скелет на великан бе открит при прокопаване на канал пред малък параклис. На гигантски скелети попадат и изследователи на пещерите в България. „Намерихме пещера с 4-метрови човешки фигури, наоколо има и гробници”, казва шефът на спелеоклуб „Дервент” Евгени Коев. Целият комплекс е много добре запазен и е с диаметър от няколко километра. Мястото е близо до Дунав, но се пази в тайна, за да се избегнат иманярски набези. Светилището се състои от уникална пещера с 4-метрови човешки фигури. То е поне отпреди 20 века. Целият комплекс е много добре запазен и е с диаметър от няколко километра. В тях има и гробници. Предполага се, че те са на богати владетели или жреци.
Откритието на великански скелет край Варна не се запазва в тайна. Стотици хора се трупат около гигантските останки, когато те са намерени в центъра на морската столица. Скелетът се появява на около 20 метра от късноантичната делва пред църквата „Св. Николай Чудотворец”. С просто око се вижда, че размерите на скелета са внушителни. Става въпрос за много висок мъж. Най-вероятно на човек, живял в края на четвърти или началото на 5-ти век, допуска археологът доц. д-р Валери Йотов.
Професор Стамен Стаменов пък твърди, че с помощта на радиестезията е открито гигантско светилище на милиони години в Западните Родопи. То било обитавано от великани, чийто ръст достигал най-малко 10 метра. Именно тези огромни хора издялали и подредили каменните блокове на светилището.
Руският професор по очна хирургия Ернст Мулдашев цитира пасаж от книга на древен арабски автор. Пасажът е изключително любопитен, защото в него се разказва за великан българин. „В книгата на Ахмед ибн Фадлан за пътешествието му по Волга през 921-922 г. е описан необичаен човек с огромен ръст, появил се кой знае откъде в царството на българите: „...ето че той е дванадесет лакътя (над пет метра - бел. Е.М.), главата му е като най-големия сред котлите, носът му е над четвъртина (около 18 сантиметра-бел. прев.), а пръстите - всеки над четвъртина... той беше дошъл по вода... случваше се, погледне го някое момче и умре, бременна го погледне и изхвърли плода си, а понякога той стиска човека с двете си ръце, докато го убие... ние го убихме”.
Древните митове са съхранили историята на гигантите по днешните български земи. Най-известните от тях са Котус, Койос, Милинус, Ройкос, Япет. Тези исполини от земите на Тракия били горди и честолюбиви. Покорили всичките си съседи, наложили им свои закони, опълчили се дори против олимпийските богове и започнали безмилостна борба с тях. Хвърляли запалени дървета към небето, за да покажат своето пренебрежение към обитаващите висините. В крайна сметка загубили войната, повечето от тях били изгорени от мълниите на гръмовержецът Зевс. Вярвало се, че от пепелта на гордите гиганти се родили нашите предци трако-пеласгите, а земята на исполините получила името Палене. Днес някои изследователи предполагат, че гигантите са всъщност тракийски племена, които са впечатлили гърците с високият си ръст, непокорен нрав и странни обичаи. От Плутарх се знае, че траките били едри хора.