И "Галъп" си каза: Йотова си води с 45%, въпреки скандалите, Гюров държи 25%

Въпреки скандалите и критиките около президента Илияна Йотова, тя убедително води парада на гласоподавателите - с почти 45%. Доста след нея се движи е основният й опонент Андрей Гюров, който събира 24,8%. Това сочи актуално изследване на „Галъп Интернешънъл Болкан", проведено в периода 26 септември – 6 октомври 2026 г. 

Третото място държат Костадин Костадинов и Петър Волгин с подкрепа от 10,9%. След тях се нареждат няколко кандидат-президентски двойки, както следва: Иван Христанов и Стоянка Черкезова – 4,1%, Радостин Василев и Красимир Манов – 2,6%, Николай Ненчев и Цвета Кирилова – 2,1%, Ивайло Симеонов и Косьо Стойчев – 1,7%, Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева – 1,6%.

В началото на предизборната кампания за предстоящите на 25 октомври избори за президент и вицепрезидент електоралните позиции на основните претенденти вече са ясно очертани. Очакванията са за по-ниска избирателна активност спрямо последните парламентарни избори – между 2,3 млн. и 2,4 млн. гласоподаватели. 

В началото на кампанията президентската надпревара е структурирана около ясно изразен лидер и отчетлив втори претендент. Значителната дистанция между тях и останалите кандидат-президентски двойки, както и очакваната ниска избирателна активност правят балотажа с тяхно участие най-вероятният сценарий при настоящите електорални нагласи.

Същевременно, данните показват, че резултатът от втория тур не може да бъде механично изведен от подкрепата на кандидатите на първия. Ключово значение биха имали поведението на избирателите на отпадналите кандидати, степента на мобилизация на партийните ядра, които остават извън активната надпревара на първия тур, както и способността на двамата финалисти да привлекат периферен и колебаещ се вот.

Проучването дава основания да бъдат откроени три основни извода:

Над половината от твърдо решилите да гласуват избиратели – 52,8% – посочват, че са направили своя избор още преди началото на предизборната кампания, определяйки го като „традиционен". Това свидетелства за наличието на устойчиви и лоялни електорални ядра около политическите сили, подкрепящи водещите кандидати.

Този тип вот е сравнително предвидим и по-слабо податлив на краткосрочни събития в кампанията, включително – политически скандали, компромати или отделни медийни конфликти. Така твърдите ядра осигуряват базова електорална стабилност на кандидатурите, зад които стоят по-големите политически формации.

Същевременно, данните очертават и друг важен фактор: повече от половината от симпатизантите на ГЕРБ и ДПС – партии, които не участват със собствени кандидатури в президентските избори – по-скоро не възнамеряват да гласуват на 25 октомври, следвайки позицията на своите политически сили за неучастие в надпреварата. Това е значителен резерв от потенциални избиратели в контекста на ниската избирателна активност, поради което тяхната евентуална мобилизация на втория тур би могла да промени съотношението на силите и да повлияе на крайния резултат.

Всеки трети избирател – 34,7% – посочва, че формира окончателната си позиция именно по време на предизборната кампания. Това показва, че официалният период на политическа агитация не е просто формална фаза от изборния процес, а има реален потенциал да влияе върху нагласите и мобилизацията на значителна част от електората.

Сблъсъкът на политически послания, медийното поведение на кандидатите, представянето им в дебати, реакциите им при кризисни ситуации и директните срещи с гражданите могат да окажат съществено влияние върху динамиката на подкрепата. Макар към момента лидерските позиции да изглеждат устойчиви, кампанията запазва потенциал да промени дистанциите между отделни кандидати, особено в средната част на електоралното подреждане.

Общо 12,5% от избирателите вземат окончателното си решение в самия край на кампанията – 9,8% през последните дни преди вота и още 2,7% непосредствено в изборния ден. Този дял не е достатъчен сам по себе си да преобърне установеното към момента разпределение на вота, но при очакваната ниска избирателна активност може да окаже влияние.

Данните от изследването позволяват да бъдат откроени и основните фактори, които формират решението на избирателите за подкрепа на конкретен кандидат:

За 38,9% от гражданите решаващо значение има личността на кандидата, а не политическата сила, която стои зад него. Изборът се формира основно на базата на критерии като доказан професионален и обществен авторитет, лична харизма, публично поведение и убедителна биография. Този резултат подчертава специфичния характер на президентските избори, при които личностният профил на кандидата има значително по-голяма тежест в сравнение с парламентарния вот.

За 24,4% от избирателите определящо е кои политически партии застават зад съответната кандидатура. Очаквано, този фактор е най-силен сред твърдите партийни ядра, при които президентският вот до голяма степен следва утвърдените политически предпочитания. Това показва, че въпреки силния мажоритарен компонент, президентската надпревара остава пряко свързана с партийната структура на политическото пространство.

Позициите на кандидатите по ключови въпроси на българската външна политика и геополитическата ориентация на страната са определящи за 15,6% от избирателите. Прави впечатление, че този показател надхвърля значението на цялостната предизборна програма, която е водещ мотив за 10,1% от анкетираните.