Иде август. Да напълним моргите!

Винаги съм обичал август. Жарките лъчи на недостижимото слънце, нежната пяна на вълните, рожденият ми ден. Футболните първенства започват, Левски яде бой от словенски бостанджии или беларуски трактористи – почти пълно щастие. На всичкото отгоре от един приятел патолог знам, че през август задника да си съдереш, не можеш да напълниш моргата, ако не се обърне някой автобус на магистралата или не гръмне газопровод. Хората просто не мрат посред лято, метастазите пълзят по-бавно, артериите се запушват отегчено, почти с неудоволствие. Да, ама тая година май няма да е така.

Може да сме последни по БВП и по продължителност на живота в Европа, но по коефициент на забравяне спрямо броя на мозъчните клетки сме шампиони. Забравихме Раковски и Ботев, забравихме да четем книги и да казваме „добър ден“, забравихме гнусните зверства на комунистическия режим, забравихме да отворим досиетата, забравихме, че Слави Трифонов е придворен свирач на висаджийските бригади, а Мая Манолова – подлога на Братя Галеви, забравихме от колко мъже е раждала Кали, една лаборантка даже забрави някаква женица за три часа в скенера. А сега забравихме, че има вирус.

За повечето нашенци „Къса памет“ може да е името на парче на чалга дивата Елена Паришева, но всъщност е диагноза. Неведнъж, по най-разнообразни поводи у нас е писано за странната склонност на обществото и на отговорните държавни органи като негов заслужен представител да не си извличат поуки от минали премеждия, включително такива, довели до катастрофални човешки жертви и материални щети. Дали ще са взривове във военни заводи, опустошителни наводнения, коронавирус или ремонт на улица „Граф Игнатиев“, принципът е еднакъв. Постоянно се спъваме в същия камък като обобщен еквивалент на някой от така модерните синдроми от аутистичния спектър. Цяла нация олигофрени.

Според медицинската литература деменцията е постепенно западане на мозъчните функции, тя е нелечима и бавно отнема способностите на човека да се справя дори с най-елементарните житейски ситуации. Има много видове деменция – резултат на различни заболявания, но всички имат следните черти - причиняват проблеми с паметта, обработката на информация, разбирането и преценките. Все едно четем определение на пандемичната ситуация у нас това лято. Всички рязко забравиха алуминиевите ковчези, отказват да асимилират данните за покачващото се ниво на заразяване, не желаят, или не могат да вдянат приближаващата опасност. Чиста проба масова деменция. Само дето не настъпи бавно като в учебника, а почти светкавично.

Какъв е крайният изход от дегенерацията на нервната система и мозъчната дейност, знаете много добре – инвалидизация и смърт. По тази причина апелирам към Стойчо Кацаров да разпореди РЗИ-тата да започнат да вписват в графата „причина за смъртта“ на онези, които коронавирусът ще погуби в следващите месеци - „деменция“. Защото да забравиш да пуснеш водата в тоалетната, след като се изакаш, е пропуск, но да забравиш да вземеш мерки по средата на смъртоносна пандемия е болест. Дано да съм лош пророк, но тази болест ще напълни моргите още през август – нещо, което по принцип не се случва. Освен при наличие на комбинацията вирус плюс дебили. Тогава отговорът на уравнението е само чувал за трупове.