Идва сезонът на ужасната ангина
Тонзилитът не бива да се подценява, тъй като усложненията могат да бъдат опасни
Сливиците са естествена преграда, която спира или задържа проникването на инфекциите в трахеята и белите дробове. Тяхното възпаляване се нарича ангина или остър тонзилит. Състоянието е характерно за есенно-зимния период, в който много ученици започват да се оплакват от силна болка в гърлото и невъзможност за нормално преглъщане. Според медиците вече може да се каже, че „сезонът на ангината” е открит – времето застудя и през следващите седмици ще става още по-студено.
Думата „ангина“ произхожда от латинското „апдо“, което означава „стискам“ или „душа“. И макар все още никой, боледувал от ангина, да не е предал богу дух, задушавайки се, наименованието се е утвърдило в медицинските среди и днес всички наричат възпалението на сливиците по този начин. По-точното наименование на болестта обаче и тонзилит. Болестта засяга хората от всички възрасти, но най-често нейни жертви стават малките деца и хората под 30 години.
Сливиците (тонзилите) са чифтен орган, разположен от двете страни в задната част на гърлото. Взимат участие в защитните процеси на организма. Както всички останали органи на имунната система, така и те произвеждат клетки – моноцити, които имат фагоцитарна функция и поглъщат попаднали от външната среда болестотворни патогени (бактерии и вируси).
Тонзилитът е нарушение, включващо възпалителни промени по повърхността на сливиците. Когато инфекцията се установи в тонзилите, протичат реакции, при които те стават твърди, уплътнени, придобиват червен цвят и имат бели налепи по повърхността си.
Острото възпаление на сливиците е състояние, което може да премине без медикаментозна намеса. След преминаване на възпалителния процес фагоцитите унищожават попадналите бактерии и настъпва период на възстановяване.
Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път, при допир на ръцете до устата или чрез целувка. Реално бактериите и вирусите, които могат да причинят тонзилит, са много, категорични са медиците. Бактерии, които се изявяват с възпалителна активност по сливиците, са стрептококите от група А. Инкубационният период от внасянето на инфекциозния патоген в устната кухина до развитието на симптоматика на заболяването е от 2 до 4 дни, а понякога и по-бързо.
Тонзилитът обаче може да има и вирусен генезис, допълват медиците. Развива се след простудно заболяване. Най-висока активност на болестта се регистрира през есенно-зимния период, когато има забележителна промяна в температурния диапазон. Преминаването от високи към ниски температури е предпоставка за отслабване на имунната система на организма и проникване на вируси.
Ебщайн-Бар вирусът, който е причина за развитието на инфекциозна мононуклеоза, е основен причинител и за тонзилита. Среща се при млади хора, най-често в обществени затворени сгради, болници, университети, където много хора се събират на едно място и е възможно разпространение по въздушно-капков път.
Симптомите са много характерни. Болка в гърлото, съпроводена с трудно и болезнено преглъщане, са основни през периода на заболяването. Понякога болката може да се разпространи назад към ухото. Лигавицата на гърлото е зачервена, а сливиците са уплътнени, с бели налепи по повърхността им. Състоянието протича с добре изразен фебрилитет – температура в по-високи стойности. Главоболието, загубата на глас и подутите лимфни възли са придружаващи симптоми.
Ако причинителят на възпалението е вирусна инфекция, то болестта протича с по-леки симптоми, наподобяващи тези на простудно заболяване. Коксаки вирусът предизвиква поява на израстъкоподобни образувания по сливиците, които могат да се разкъсат и да предизвикат усещане за кървене в устната кухина. Стрептококовата инфекция на сливиците пък се придружава с висока температура, лош дъх и силна болезненост, поради образуването на гной.
Усложненията са специфични спрямо възпалителния процес, който протича в областта на сливиците. Вторичната инфекция може да обхване средното ухо или синусите. Тя е доста често срещана при децата с по-слаб имунитет и липса на адекватно лечение на тонзилита. Друго често усложнение, причиняващо стягане в челюстите, е образуването на перитонзиларен абсцес (гнойна кухина около сливиците). Тя ограничава движението на долната челюст и предизвиква силна болка. Съпровожда се от висока телесна температура.
За неговото лечение се предприема т.нар. евакуация чрез инцизия – разрез за изтичането на гнойта. Ако това не е възможно, се назначават аналгетици и антибиотици, с които да се овладеят гнойното възпаление и болковият синдром. Цели се отпускане на долната челюст, след което се поставя местна упойка (лидокаинов разтвор 1%) и се прави инцизия, при която се поставя дренаж в абсцесната кухина.
Друг тип усложнения при хроничен тонзилит са ревматизъм, сърдечни проблеми и дори тежко бъбречно заболяване. В отделни случаи може да се стигне и до заразяване на кръвта (сепсис). Ето защо възпалението на сливиците не бива да се подценява.
При лечението на тонзилита се прилага комбинация от медикаменти. Терапията обикновено включва нестероидни противовъзпалителни средства (парацетамол, аспирин и други подобни), както и антибиотици (пеницилини и цефалоспорини, еритромицин и т.н.). Също така лекарят може да назначи вливане на електролитни разтвори и хиперосмоларни течности. След инцизията и поставянето на дренаж в областта на абсцеса трябва да се правят ежедневни промивки, които да предпазят от задържане на инфекцията и повторно образуване на гной в устната кухина.
При неовладяеми състояния на хроничен тонзилит, съпроводени с активно възпаление и гноеобразуване, се пристъпва към тонзилектомия – премахване на сливиците. Показанията за това са строги. Необходими са епизоди на тонзилит поне три пъти месечно в продължение на половин година, за да се пристъпи към оперативно отстраняване на сливиците.