Икономист предлага да се замрази минималната заплата заради дупката в хазната

За един месец – от февруари до март – бюджетният дефицит е нараснал с 1 млрд. евро, а това предизвика истеричната реакция на правителството за намаляване на капитала на ББР. Това е вредно, каза по НОВА журналистът Петър Илиев.

На снимката: Петър Илиев, журналист

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България посочи, че към момента не сме в такава критична ситуация, тъй като Фискалният резерв има пари за няколко месеца напред. Но ние не трябва да чакаме той съвсем да изтънее, защото тогава пазарите ще вземат много по-големи лихви, допълни той и подчерта, че „този нов дълг всъщност го удвояваме от 2024 г. до 2028 г., ако вървим по тази траектория. От 2024 г. до 2026 г. стигнахме външен дълг от 24 млрд.евро на 37,5 млрд.евро”.

На снимката: Васил Велев, АИКБ

Икономистът Никола Филипов обясни, че за първите четири месеца на годината разходите ни се повишават със 17%, а приходите - с 10%, като това води до дефицит. Не можем постоянно да харчим тези пари и да финансираме разходите с дълг, защото това ще доведе до финансиране на все по-високи лихвени равнища, допълни той. Филипов уточни, че към момента ситуцаията е добра, но трябва да се направят структурни реформи.

На снимката: Никола Филипов, финансист

Гостите смятат, че има риск да се стигне до гръцкия и румънския вариант.

Илиев смята, че идеята за намаляване на администрацията, което да намали текущите разходи, е добра, но тя не решава проблема. Според него докато не се сложи мораториум на ръста на минималната работна заплата и пенсиите, никакъв проблем не може да бъде решен.

Велев обясни, че през последните няколко години има ръст на възнагражденията между 10 и 14%, а производителността е растяла с между 1 и 3 на сто.

Филипов беше категоричен, че трябва да се замрази размерът на МРЗ, „тъй като тя директно наказва частният бизнес”. Второто, което трябва да се направи, е отмяна на автоматизмите, смята финансистът.

Велев допълни, че автоматизмите се отнасят не само към минималната, но и към средната работна заплата в редица сектори – МВР, отбрана, образование и други. „Бюджетната сфера е пренаселена – имаме с ¼ повече заети, отколкото население, което тя да обслужва. Не стига, че е много, но и заплатите са значително по-високи от частния сектор, който пълни бюджета и плаща заплати”, уточни още той.

Илиев даде следната статистика – 1,5 милиона души в частния сектор издържат 2 милиона пенсионери и 600 хиляди човека в публичния сектор. Филипов и Илиев се съгласиха, че държавните служители трябва да плащат сами осигуровките си.

Икономистът каза още, че ако се замрази МРЗ и се отменят автоматизмите, това ще помогне за стабилизирането на публичните финанси. А Велев допълни, че трябва да има още мерки - например, да се извади добавката от времето на COVID-19 към пенсиите. Филипов обясни, че такива мерки ще предотвратят и нов дълг, но ще намалят и инфлацията. Илиев беше категоричен, че всички тези мерки могат да доведат до балансиран бюджет. Велев обаче не очаква да се стигне толкова бързо до такъв резултат.