Икономисти намериха изход от здравната криза, ето какво предлагат

Ударно увеличаване на възнагражденията на медицинските сестри у нас в рамките на 1–2 години, съкращаване на срока за обучение и създаване на ясна пътека за кариерно развитие. Това са част от предложенията на Института за пазарна икономика (ИПИ) за решаване на проблема с недостига на медицински сестри в България. 

От ИПИ представиха своите предложения по време на дискусия в София "Недостигът на медицински сестри: икономически перспективи и работещи решения". 

Според икономистите удвояването на възнагражденията на медицинските сестри за една или две години е амбициозна, но необходима цел.

Други предложения са свързани с намаляване на срока на обучението за медицински сестри във висшето образование у нас с два семестъра до постигане на минималните изисквания на европейската директива, а също необходимостта от програма от целенасочени мерки за повишаване на степента на задържане на студенти в специалността. Друго предложение е свързано с привличане на медицински страни от трети страни като от ИПИ смятат, че България трябва да се опита за използва "ресурса" на медицински сестри в страни извън ЕС с активно търсене и стимули за започване на работа. От ИПИ предлагат също да се разреши на медицинските сестри да имат собствена практика и да договарят самостоятелно с НЗОК. 

"Необходимо е да има промяна в това с какво трябва да се занимава една медицинска сестра, те да се освободят постепенно от всякакви излишни дейности - дали свързани с документация, отчитане, с неща, които не включват директно контакт с пациента", посочи Петя Георгиева, старши икономист в ИПИ. Тя обобщи, че всичко това може да се случи, но не може да се случи изолирано от случващото се в цялата система на здравеопазване. 

Според данни, представени от Георгиева за брой специалисти по здравни грижи на един лекар, съотношението е около 1:1,4 - на един лекар отговарят средно около 1,4 сестри. В отделни видове лечебни заведения съотношението е по-негативно, има места, където лекарите са повече. В специализираните лечебни заведения ситуацията е по-критична. Според статистиката един специалист по здравни грижи в многопрофилна болница отговаря средно за страната за около 6,5 пациенти. В специализираните болници това съотношение е по-високо, има места, където една сестра отговаря за 30 пациенти.

Около 10% от всички медицински сестри са изчезнали от българския трудов пазар през изминалите 10 години. Нямаме строги стандарти колко да бъдат сестрите, няма изисквания за всяка клинична пътека, което ги поставя в по-неизгодна ситуация спрямо лекарите, каза Петя Георгиева.

Недостигът е между 5000 и 17 000 души, като в болничната помощ е особено критичен, затова в много лечебни заведения се прибягва и до използването на студенти. Нито една област не е застрахована. В София също има болници с негативно съотношение между лекари и специалисти по здравни грижи, уточни Георгиева.

Коментирайки данни за доходите на медицинските сестри у нас за последните две години - между януари 2023 г. и декември 2024 г., по данни на НАП, Георгиева отбеляза, че се вижда, че те постоянно растат във времето и сестрите не са изключително зле платени. Месечният им доход е нараснал за две години от около 1960 лева до малко над 2600 лева. Тя обясни, че това са брутните доходи - това, което медицински сестри изкарват, работейки на две места, работейки нощна смяна. 

Относно данните за броя на сестрите за този период, те леко намаляват, но не намаляват критично много - малко под 29 000 от около 29 600, отбеляза Георгиева, като това са всички сестри в България - в болничната, в извънболничната помощ, в различни медицински центрове, в детски градини, ясли. По думите й това намаление показва лоша тенденция - по-малко са хората, които упражняват тази професия. Те са намалели само за две години с определен брой, които вече не са в системата.

От ИПИ отбелязват и необходимостта от намаляване на времето на обучение за медицински сестри у нас - за да се получи бакалавърска степен по специалност "Здравни грижи" продължителността на обучението е 4 години. В много държави в ЕС то е 3 години, в някой 3,5 години с постигане на необходимите според европейската директива 4600 часа обучение.