IL CAPITANO на 50 - типът от изчезваща порода, който направи крос преди сватбата си

"От моите 50 години 28 прекарах в Интер и това беше привилегия. Тези, които минават през клуба, винаги се сещат с радост за Интер и искат един ден да се върнат. Управлението може да се сменя, но не трябва да губим своята идентичност, затова се боря. Усещането за семейство, което дишам от първия ден тук. Семейство, което издържа на трудностите и расте заедно", това заяви Хавиер Санети, кой дълги години носи "синьо-черния" екип на "нерадзурите", а също така и капитанската лента на клуба.

Днес той има юбилей - 50 години, но е все така отдаден на клуба и работата. Всъщност, в негова чест фланелката с №4, която носи в продължение на дълги години, е извадена от употреба от ръководството на "Змията".

"Винаги ще нося Интер в сърцето си. Дори и да нямам роля в клуба, аз не мога да сваля тези цветове от себе си", призна аржентинецът.

Южноамериканската легенда на "нерадзурите" не пропусна да засегне и други теми, които вълнуват тифозите към днешна дата.

"Лукаку? За това, което Интер направи за него, очаквахме различен тип поведение като професионалист, но и като мъж. Всеки има право да ходи където пожелае, но беше достатъчно да го каже навреме. Никой не е по-голям от клуба и когато градиш отбор, винаги трябва да преценяваш кого вкарваш в съблекалнята.

Индзаги? Главното му качество е спокойствието. Спокойствие в трудните моменти. Силата да не се съмняваш в работата си и да продължаваш да настояваш. Джиджи Симони (б.а. - беше треньор и на българския ЦСКА) имаше това спокойствие, това качество го притежават силните.

Лаутаро? Той направи първите си стъпки тук със смирение. Радвам се за пътя на Лаутаро. Той трябва да затвърди лидерството си с още по-голяма отговорност, но има чувство за принадлежност и знае как да дава пример. Това прави един капитан, кара фактите да говорят", сподели Санети, оставил трайна диря в сърцата на феновете на Интер.

Пример

Аржентинецът, родом от Буенос Айрес, е пример за себераздаване и лоялност, анес той продължава да е еталон. Хавиер Санети бе "идеалният футболист", когото всеки треньор в света би искал да има. Да го размножи по 11 и постави на терена на всяка една позиция в своя тим.

Той играе за гранда от Милано от 1995 г. и е негов капитан от 1999 г. Санети е клубна легенда за Интер с 857 мача във всички турнири, от които 614 в Серия А и 162 в международни. Хавиер е участвал на две световни първенства. За "албиселесте" има 145 участия, пред него са само Лиенол Меси (175) и Хавиер Масчерано (147).

"Гаучото" днес е вицепрезидент на клуба, с който винаги ще бъде асоцииран - Интер. И гледа мачовете от ложите на "Сан Сиро", отново прилежно вчесан, винаги елегантен и с усмивката на човек, който не полага усилие да прави това, което прави. На терена бе същият - тичаше обикновено най-много от всички 22-ма в мача, а косата му запазваше безупречния си вид. Не личеше да се е задъхал или изпотил. И така - две десетилетия.
Футболист и човек от изчезващ вид с неговата лоялност към клуба от Милано, с отдаденост до педантичност или дори фанатизъм. И с вида на "прилежното дете на семейството" - фланелката, прибрана в гащетата и сякаш никога не нацапана. Изгладен, спретнат като ученик, когото майка му подготвя за училище, докато яде филия, намазана с масло и сол.

Началото

Хавиер Санети израства в пристанищната област на града – Док Суд. Учи и работи едновременно, като помага на баща си в зидарството, а успоредно с това разнася мляко и работи в бакалията на братовчед си, като не пренебрегва и страстта си към футбола. Започва да играе футбол на терена в предградията на града и лично се грижи за поддръжката на игрището.

Историята на Хавиер Аделмар Санети е поучителна, а скоро ще влезе в прашасалите книги като нещо, безвъзвратно отминало в играта. Екипът с черните и сините ивици сякаш не бе на тялото, а на душата му. Сменяше го само няколко пъти в годината с друг, пак раиран - в небесносиньо и бяло на Аржентина.

Санети е легенда днес, но историята му далеч не започва така.

Роден в семейството на зидар и чистачка в Буенос Айрес преди точно половин век. За него и брат му единственото спасение от мизерията е футболът. На 16 може да стане професионалист в Индепендиенте, но отклонява предложението да подпише договор, за да завърши училище.

Така искат родителите му. През това време тренира с юношите на клуба и работи на две места, за да даде принос за нещо на масата у дома. В 4:00 часа става всяка сутрин, за да разнася мляко с братовчед си Родолфо, а когато свърши смяната му, отива при татко на обекта и му помага в зидането, и строителните работи. Следобед и привечер е време за футбол.

На 18 Индепендиенте вече не го иска, а той подписва с далеч по-скромния Атлетико Тайерес от Кордоба, далеч от дома. Там изиграва сезон във втора лига, в който е титуляр в 33 мача като опорен халф. Вкарва и един гол. Вижда го Банфийлд - отбор от елита, където записва 66 мача за два сезона и попада в полезрението на Европа. Някъде там легендата Даниел Пасарела му дава и фланелката на Аржентина за първи път, едва 21-годишен.

"Той е неуморен, в очите му има огън", казва селекционерът.

Три месеца след Мондиал 1994 и провала там, Аржентина, която е сломена от България (0:2) в последния мач от груповата фаза на надпреварата на планетата, е променен отбор с много млади играчи. Един от тях е Санети, който дебютира срещу Чили за победата с 3:0.

Европейска авантюра

През лятото на следващата година Масимо Морати прави първите си трансфери като нов собственик на Интер. Най-първата от сделките е за едно хлапе от Банфийлд. Хавиер пристига в Милано, носейки футболните си обувки в малка чантичка като ръчен багаж. Отказал е да ги пусне в багажа на самолета. Да е сигурен, че ще стигнат. Педантичен, внимателен и предпазлив, знаещ колко е важно да успее във футбола.

На първия лагер и открита тренировка, тифозите питат кое е това момче. Хавиер е вчесан като студент и пристъпва леко плахо, отново носейки обувките си в ръка. Спомня си днес, че тогава един запалянко го е посочил и е казал, че му прилича визуално на Джачинто Факети - легендата на Интер от 60-те и 70-те.

Следват две десетилетия безупречност и перфекционизъм, а феновете трудно биха открили кадри с двубой на Интер, в който той да е играл слабо и да не се е раздавал на терена.

През тези две десетилетия италианската преса буквално скучаеше около личния му живот - чист като сълза, като фланелката му.

Едни си тръгват, но той остава

За този период в клуба, преди да се откаже през 2014-а, Санети смени 17 треньори. Носи лентата на ръката си от 1999-а - 15 години! Не премина в друг европейски клуб. Започна на 22 в Интер, завърши на 41.

Единственият случай, в който "Джузепе Меаца" го видя гневен, бе през 1997-ма, когато Рой Ходжсън го смени минути преди дузпите срещу Шалке в реванша от финала за Купата на УЕФА. Много искаше да бие дузпа. Но излизайки, видимо бесен, прегърна сменящия го Никола Берти, подаде ръка и на Ходжсън, въпреки че явно му се искаше да го удари. Такъв бе - отдаден на отбора, болно амбициозен да му помогне. В онзи 21 май "нерадзурите" спечелиха в редовното време с 1:0 след късно попадение на Саморано, вкарал мача в продължения. При наказателните удари "кралскосините" отбелязаха четири удара от бялата точка, срещу само един на домакините и трофеят отлетя за Гелзенкирхен.

Санети надмина рекорда на Джузепе Бергоми за най-много мачове с екипа на Интер в Серия А още през 2011-а (завърши с 615). Изигра общо 858 двубоя с фланелката на гранда от Милано, а в кариерата си е излизал на терена в професионални срещи 1123 пъти.

Само двама вратари - Роджерио Сени и Питър Шилтън, както и Кристиано Роналдо съвсем отскоро, имат повече мачове от него в цялата история на футбола! Ще го мине и Меси, който е на 10 зад него. Но други няма.

Константа и в аржентинския национален тим, като от 1994-а до 2011-а облече екипа 145 пъти. Спечели всичко в играта на клубно ниво - пет титли на Италия, Шампионската лига, Купата на УЕФА, 4 пъти Купата на Италия.

Не спря да тича по десния фланг до последния си мач и не спря да снове от отбрана до атака. Дори и на 41 години. Жозе Моуриньо каза за него, че не е нормален човек, след като на 36 години продължава да има най-добрите показатели кондиционно в Интер.

Противникът и приятел от Милан Паоло Малдини го нарича "най-големият джентълмен сред съперниците ми", а Интер му даде пост на вицепрезидент, който само той може да реши кога да напусне. Доживот. Безсрочен ангажимент.

Най-истинската история, характеризираща този изключително рядък и сякаш изчезващ вид екземпляр сред футболните звезди, разказва съпругата му Паула, с която са гаджета от ученици.

"На сватбата разменихме пръстени и имаше час, докато започне тържествената част с гостите. Хавиер ме попита съвсем сериозно, дали ще имам нещо против да иде да направи крос през това време!"

Да, той не спираше да тича и със сигурност дори в момента може да изиграе мач за Интер в Серия А, ако клубът се окаже в затруднено положение. Наричаха го Вечния, заради това, че сякаш никой не можеше някога да си представи Интер да излиза на терена и той да не е там, най-отпред с флагчето на клуба в ръка и лентата.

Наричаха го и Двигател, Трактор, Булдозер - защото не се спираше пред нищо. Перпеетуум мобиле. Вечен двигател.