Илия Груев - младши: Искам да играя с България на голям форум

Тази неделя, на 1576 километра северозападно от София, ще се изиграе мач, който ще се проведе по същото време, когато ще е дербито между Левски и ЦСКА. Домакин на тази среща е град Бремен, а залогът е завръщането на местния Вердер в елита на германския футбол. Едва точка е необходима за четирикратния победител в Първа Бундеслига срещу непретенциозния Ян Регенсбург, за да се завърне в елита.

Броени дни преди този мач футболистът на Вердер и младежки национал на България Илия Груев-младши сподели за атмосферата преди неделния сблъсък. Младият полузащитник посочи какви според него са основните разлики между Първа и Втора Бундеслига и си припомни емоциите след дебютния гол срещу Шалке. Илия също така си пожела участие на голям турнир с националния отбор на България и призова да се обръща повече внимание на младите футболисти у нас.

"Много се радваме, че имаме такава възможност преди последния кръг даже равенство да стига, за да влезем пак в Първа лига, където Вердер Бремен заслужава да бъде. Това е голям отбор! Мисля, че има много добра обстановка. Много е важно да го вземем този мач и мисля, че с такава настройка ще влезем в мача – да го вземем, а не да играем за точка. Ще се радваме много. Има леко напрежение, но това е нормално. Най-важното е, че ще се радваме, ако вземем този мач в неделя.

Голяма е разликата между двете елитни дивизии в Германия - в Първа Бундеслига играта е още по-бърза, по-динамична, по-бързо трябва да се мисли, по-малко време имаш в Първа лига. Аз в Първа лига миналата година за жалост играх само един мач, повече не играх. Но пак то се вижда и такива футболисти, които си тръгнаха от нашия отбор като Макси Егещайн, който отиде във Фрайбург и сега имат шанс да играят за Шампионска лига евентуално, Дейви Клаасен, който отиде в Аякс и стана шампион сега.

Просто се усеща, че е голяма разликата. Ама пак трябва да се каже, че имаме много добри футболисти за Втора лига, което е най-нормално – Никлас Фюлкруг, Йомер Топрак, Леонардо Битенкурт, които имат всички над 150 мача в Първа лига, играли са в Шампионска лига и имат голям квалитет. Мисля, че има голяма разлика между един отбор като Вердер Бремен и един отбор като например Зандхаузен. Да, те сега направиха с нас равенство, ама просто като квалитет на футболистите има огромна разлика. Така че има разлика, но мисля, че за нас не е чак толкова голяма разликата, защото много футболисти от миналата година останаха с нас тази година да се борим за влизане.

Да, това е позицията, на която се чувствам най-добре - дефанзивен халф пред защита, и където най-много обичам да играя. Откакто съм в Бремен, винаги съм играл на тази позиция. Почти винаги съм сам като „шестица“, както се казва тук. Обичам да играя и когато сме две „шестици“ една до друга, както в националния отбор някой път. Мога да играя и малко по-напред като „осмица“, там също се виждам. Даже според мен мога да играя като централен защитник с трима отзад, да влизам по средата. Това мисля, че мога да играя, но там се чувствам най-добре – като „шестица“.

Вердер е най-добрият гост в цялата Втора Бундеслига, докато на „Везерщадион“ допускаме повече грешни стъпки под формата най-вече на равенства. Не мога да си го обясня точно, ако трябва да съм честен, защото вкъщи, откакто коронавирусът позволява, винаги е пълен стадионът с 40-42 хиляди. Винаги е пълен, ние имаме много, много добри фенове. Не знам точно защо е така. Трябва да се каже, че и навън феновете много ни помагат, защото навсякъде, където сме и ако стадионът позволява, има над 5000 от Бремен. Сега на мача с Шалке, както се видя – пълен стадион, 60-62 хиляди. Нашите фенове се чуваха през цялото време. Това просто ти помага като футболист, нормално е. Трябва да се каже, че тук в Бремен този отбор има хармония с феновете, усеща се. Това го нямаш на много места.

Точно в мача с Шалке реализирах важен гол, много се израдвах! Беше ми голяма мечта, а в такъв много важен мач – първият срещу втория, на такъв стадион и да вкарам за 1:0 за нас... Просто беше много хубаво чувство и се израдвах много. Първо се надявах да не е засада и в крайна сметка не беше. После се опитах да се хвърля по колена и малко да се порадвам, но не стана много добре (смее се). Да, много се радвах. Да вкараш за твоя отбор в такъв важен мач наистина беше много хубаво.

И миналата година играх на добро ниво. Просто има разлика винаги дали отборът бие или не. Като отборът бие, винаги играеш по-добре или поне така го виждат хората. Когато завършиш наравно или падаш, автоматично играеш малко по-лошо. Мисля, че през октомври-ноември месец, където играх 7-8 мача подред по 90 минути, също бях на много добро ниво. Сега обаче хората повече гледат в теб, защото е друга фаза, бием много повече и сега са много по-важни мачовете. Да, според мен сега съм в една добра форма, чувствам се много добре. Мисля, че това го показах и в последните мачове. Радвам се, че просто мога да помогна на отбора, защото имаме много голяма цел, което е много важно не само за Вердер Бремен, но и за целия град.

Има много добри футболисти в България. Имам чувството, че много хора това не го виждат. Аз съм убеден, че някои момчета, ако са в чужбина, също ще играят на много високо ниво. Просто не е толкова лесно в България. Вижда се с един Филип Кръстев, който беше във Франция и после в Холандия и който не игра там много. Там обаче дори само тренировките ти помагат да станеш по-добър и сега, когато се върна в Левски, играе много добре. Един Вальо Антов, който е сега в Монца. Мисля, че това се видя и на мача с Холандия. Видя се, че бяхме равностойни, даже може би по-добри от Холандия, които играха с Гравенберх, със Зиркзее, с Бакер и с други много добри футболисти, които играят на топ ниво. Мисля, че имаме шанс, ако ние, младите момчета, продължаваме така да се развиваме. Най-добре е в чужбина някъде да отидат на високо ниво и в годините, които сега предстоят, да направим нещо за страната, нещо много хубаво за България.

Първо трябва да кажа, че съм му много благодарен на селекционера на младежите - Александър Димитров, защото той беше първият, който реално ме извика пак да играя за националния отбор, тъй като имаше период, в който въобще не играех. Той ме извика пак, даде ми пълно доверие. Мисля, че заедно с контролите изиграх 13-14 мача. Той просто ми даде голямо доверие и много добре се разбираме, също и с помощника Явор Вълчинов бяхме постоянно в контакт. Просто много добре се работи с него и мисля, че това накрая се видя. Проблем е това, че нямаш много време да работиш с националния отбор. Винаги, когато си там, имаш 3-4 дни и после имаш вече директно мач. Мисля, че се видя сега с Нидерландия какво може да стане, ако работиш по-дълъг период с един треньор, както и какви резултати можем да направим.

Вярвам в това, че скоро ще ме викнат и в мъжкия отбор. Мисля, че ако продължавам да играя на добро ниво във Втора лига и сега, ако в неделя влезем в Първа лига и започна да играя там, то тогава рано или късно ще ме викнат, поне това аз си мисля. После вече, когато ме извикат, трябва да покажа, че мога да играя на такова добро ниво и че мога да помогна на отбора.

Първото и най-важно е в неделя да влезем (усмихва се). Аз много си харесвам Бундеслигата и моята цел е колкото мога по-дълго да играя в Бундеслигата и да направя колкото се може повече мачове там. И за България искам да направя колкото се може повече мачове и там евентуално да успеем за нещо голямо, като например да се класираме за турнир. Ще е уникално да го направим с България!", сподели Илия Груев - младши пред Гонг.