Инспектор Алекс разследва: Шашма ли е криенето на Е-номерата

Изследването “Колко полезни са вафлите” на Асоциация “Активни потребители” преди няколко седмици разбуни духовете. В проучване, в което са включени 31 марки вафли на различни български и международни производители се заключава, че вафлите са:

• Сладки и калорични;
• Палмовата мазнина е навсякъде (в 28 от 31 тествани марки);
• Вафлите вече са млечен продукт и това е лошо за здравето;
• В тях има съставки, които са излишни;
• И на последно място: Е-номерата са изчезнали от етикетите на вафлите.

“Ако прочетете етикетите, по-точно ако успеете да разчетете дребния шрифт, ще видите, че при нито една марка няма изписан какъвто и да е Е-номер. Да напомним, Е-номерата са идентификация за вложените в храните технологични добавки. Те се ползват с лоша слава сред потребителите, които искат всичко в храните да е натурално. Поради тези обществени нагласи производителите на вафли използват малка хитринка, те изписват пълните имена на технологичните добавки, а спестяват по-кратките Е-номера. Иначе те пак са там. Например, добре познатия емулгатор лецитин е Е322, подобният по свойства полиглицерол полирицинолеат е Е476, цветната и вредна карамелизирана захар е Е150, Е965 (малтитол) и Е953 (изомалт) са индустриални подсладители…

Затова не се заблуждавайте, технологичните добавки (Е-номерата) изобилстват във вафлите, но са изписани с други имена, за да не дразнят потребителите”, заключават от Активни потребители.

И тази констатация мигновено създаде представата за някаква шашма — производителите умишлено и на своя глава крият съставките, обозначавани преди с Е-номера. С две думи — мамят потребителите.

А така ли е в действителност?

“Активни потребители” би трябвало отлично да знаят, че етикетирането на храните се подчинява на строги правила, валидни и задължителни за всички страни членки на ЕС.

На 25 октомври 2011 г. Европейският парламент и Съветът приеха Регламент (ЕО) No 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите. С Регламента се изменят съществуващите разпоредби за етикетиране на храните. Документът е в сила от 13 декември 2014 г. Съгласно разпоредбите на този документ добавките в храните трябва да бъдат обозначени с наименованието на въпросната категория (напр. консервант, оцветител и т.н.), последвано от конкретното им наименование, или, по целесъобразност, от E-номер.

Кратко и ясно. Законът позволява Е-номерата да не се изписват. Затова и етикетите се прочистиха от тях.

Но не съвсем, както ще видим след малко.

Идеята на европейските законодатели е, че Е-номерата не носят никаква информация за добавените химикали, за разлика от пълните наименования на тези съставки. Това е смехотворно и несериозно и зад подобни твърдения най-вероятно стоят мощни икономически интереси.

Колко потребители например са наясно какво са: 

• Понсо 4R (червен оцветител) — Е123;
• Еротрозин (червен оцветител) — Е127;
• Брилянтно синьо (син оцветител) — Е133;
• Етиллауроил аргинат (консервант) — Е243;
• Калциев динатриев етилендиаминтетраацетат (антиоксидант) — Е385;
• Полиоксиетилен сорбитан монолаурат (емулгатор) — Е432;
• Естери на моно- и диацетилвинена киселина с моно- и диглицериди на мастни киселини (емулгатор, стабилизатор) — Е472d;
• Поливинил полипиролидон (стабилизатор на цвета) — Е1202;
• Съполимер на поливинилов алкохол, присаден върху полиетиленгликол (глазиращ агент) — Е1209.

Половината от изброените съставки нормален човек дори не може да ги прочете, а какво остава пък да разбере причината за влагането им в храните. 

Под лупата на инспектор Алекс попадна опаковка от бисквити, произведени в България, но очевидно предназначени и за износ — информацията за съставките е предоставена още на английски, немски, руски и румънски езици.

Интересното е, че в съставките на български език няма обозначени никакви Е-номера, но в другите се срещат по 4-5. А действителният им брой е двойно по-голям.

Истинският етикет на бисквитите би изглеждал по този начин:

Съставки:

• Брашно Т 500 /мултиензимен комплекс, окислител — аскорбинова киселина /Е300/, 
• Рафинирано палмово масло, 
• Захар - кристал, 
• Скорбяла (защо е използвана тази дума вместо “нишесте” не е ясно!), 
• Какао на прах, 
• Суха суроватка, 
• Обезмаслено сухо мляко, 
• Сушен яйчен меланж, 
• Емулгатор /соев лецитин — Е322/, 
• Набухватели /натриев бикарбонат — Е500ii, амониев бикарбонат — Е503ii/, 
• Консервант /калциев пропионат — Е282/, 
• Стабилизатор /полиглицерол полирицинолеат — Е476/, 
• Антиоксиданти /алфа-токофероли — Е307, лимонена киселина — Е330/, 
• Ароматизант — ванилия. 

Пълнеж:

• Рафинирано палмово масло,
• Захар - кристал, 
• Скорбяла, 
• Обезмаслено сухо мляко, 
• Емулгатор /соев лецитин — Е322/, 
• Стабилизатор /полиглицерол полирицинолеат — Е476/, 
• Антиоксиданти /алфа-токофероли — Е307, лимонена киселина — Е330/, 
• Консервант /калиев сорбат — Е202/, 
• Етилванилин.

Какаова глазура:

• Кувертюрно масло, 
• Обезмаслено сухо мляко, 
• Захар - кристал, 
• Скорбяла, 
• Какао на прах /7%/, какаова маса /5%/, какаово масло /0,2%/, 
• Емулгатор /соев лецитин — Е322/, 
• Консервант /калиев сорбат — Е202/, 
• Стабилизатор /полиглицерол полирицинолеат — Е476/, 
• Антиоксиданти /алфа-токофероли — Е307, лимонена киселина — Е330/.

Уви, в България никой етикет не изглежда по този начин!

На какво се дължи специалното отношение към българските потребители в описания случай не е ясно. От “Активни потребители” е по-добре да се поинтересуват защо това е така, вместо да си измислят несъществуващи казуси.

На сайта на асоциацията като основна цел е записано, че тя защитава правата и интересите на потребителите като им предоставя информация, с чиято помощ да се ориентират в пазарната среда.

Съдейки по представеното “изследване” целта не само не е постигната, а напротив — потребителите са вкарани в още по-заплетен лабиринт.