Искам Андре Токев за президент!
Жалко, че ЦИК хлопна мандалото за президентските избори, иначе тутакси щях да оглавя инициативен комитет. Без да съм мухлясало ченге или санитарка от Курило, аз също успях да развия чувства към определена личност, която смятам за достойна да стисне държавното кормило. Това е шеф Андре Токев – да, този, който се превърна в последните дни в ходеща реклама на въглеводородите с психоактивно действие и постигна в това висоти, недостижими за Ф. Скот Фицджералд, Висоцки и Бойко Рашков, взети заедно.
Андре Токев направи нещо невиждано по нашите ширини в понеделник – извини се. Вярно, с излишен кухненски патос и по учиндолски в социалните мрежи, но се извини. На съвсем друго поведение сме свикнали ние. Когато Любо Пенев си заши автогола на европейското през 1996 г., вместо „съжалявам“, каза: „Който не ме уважава, да духа супата!“ И вече 25 години оттогава все я духаме и няма изстиване.
Величеството извини ли се за гаврата с 800-те дни и за крадливите юпита? Иван извини ли се за приватизацията на „Софарма“ и „Балкан“? Ахмед Доган извини ли се за „Оня списък“? Цецо Цветанов извини ли се за апартаментите или за бебето в хладилника? Пепи Илиев – за преписаната книжка, Стоян Алексиев – за палавата студентка, Румен Радев – за назначаването на държанката Деси, Асен Блатечки – че забремени Диляна Попова, Кирчо – за канадския паспорт? Комшията извини ли ми се, че е умирисал блока със скапаното си зеле, дъщеря ми извини ли се за тройката по математика? Няма такова нещо.
Ясно е, че едно просто извинение не е магическо хапче срещу коронавирус, което мигом да спре страданието на милиони. То е по-скоро общественият еквивалент на евтино канцеларско лепило – временно решение, което обаче върши твърде много работа, за да облекчи ежедневието, докато се намери истинският ключ към проблема. Извинението криво-ляво крепи отношенията между хората, за да не се превърнем в оскотели мангъроиди, които се избиват по улиците.
Забравихме да се извиняваме и това е част от националното ни падение, извело на преден план дебилните стремежи за забогатяване на всяка цена, разрухата на идеи и идеали, загуба на национални приоритети. Изчезна границата между „правилно“ и „неправилно“, като вместо на моралните си сили разчитаме на тълкуванията на тарикатите с тоги от Конституционния съд. Това пък става основа за опростачване и деморализация на огромни обществени слоеве. Постигнахме пълно разпадане на някога хомогенния си национален характер и се превърнахме в отделни островчета от злоба и завист.
На целия този фон единствен Андре Токев, с диплома от ТОХ-а, а не от „Харвард“, намери сили да каже, че съжалява и го е срам от пиянската му изцепка. Докато нагли крадци и аферисти, масови убийци на мечтите и стремежите на един народ, изпечени лъжци и професионални тарикати си лягат спокойно всяка вечер без дори да сънуват значението на думата „извинете“. От най-нахалната герберска калинка до най-тъпия ориенталски избирател на Тошко всеки е убеден в правотата на малоумните си действия. Ето по тази причина Андре Токев трябва да ни е президент – той дори доказа, че може да кара пикап до джанти, значи и държавната кола ще изведе от калта.
