Исторически миг: Христо Стоичков и Боби Михайлов се помириха
Враждата между Христо Стоичков и Борислав Михайлов вече е минало.
Двамата се помириха и това стана ясно по време на благотворителния търг на Фондация "Национали 94", която героите от САЩ 94 основаха.
Двете ни златни момчета си подадоха ръка още в Музея на славата на Стоичков, след това разговаряха приятелски и на търга в хотела, и застанаха един до друг до медиите заедно с Красимир Балъков.
Емоциите са уникални и след толкова години пак виждаме какво голямо постижение сме постигнали всички заедно. Преди това бяхме с Ицо в музея, където са уникални кадри и негови много купи, всички виждаме какво е направил той за футбола, не само за българския, а и за световния. Така че една много хубава инициатива и най-вече, освен това че се виждаме след 30 години тук всички заедно, ще направим фондация, с която да помагаме на всички футболисти от нашето поколение от 94-та, каза Михайлов, цитиран от Нюва нюз.
През 1994-та с Боби и Каси, както бяхме заедно на футболния терен, така и от България тримата бяхме знаменосци. Боби като капитан вдигна знамето на аерогарата, така тръгнахме и така се прибрахме, но спомените остават. Аз съм радостен, че играх с такива великолепни момчета и футболисти, с които аз самия само мога да се гордея, заяви Ицо.
Неслучайно в това световно първенство през 94-та година попаднахме двама в най-добрия отбор с Краси. Но това, което ние постигнахме като отбор, и резултатите, най-малкото успяхме да покажем, че с характер, хъс, уважение и ценителност до момента винаги сме били заедно. Затова и направихме тази фондация, каза още Стоичков.
Боби винаги е бил капитана. Беше такъв, когато през 1987 година дебютирах за националния отбор. Христо Младенов и Христо Бонев гласуваха доверие на най-младия футболист да бъде титуляр и да пази Кулеманс. След това винаги сме слушали Боби като капитан, взимали сме и отношение в съблекалната, което е нормално. Но Боби бе човекът, който трябваше да да поведе отбора към победа и никога не сме имали разминаване в това отношение, каза още Христо.
Това, което сме го поели като нашия път, ние сме го поели и ние сме винаги така заедно както трябва да бъде, и затова сме успели. Защото сме имали и уважение един към друг. Това че сме имали някакви разминавания във времето, както каза и Краси, времето лекува, времето пресява. Не е трудно да стиснеш ръка и да кажеш: Извинявай, някъде по пътя, ако съм сгрешил. Така че това е нашия път, както сме били противници, така сме били и съотборници и това сме правили винаги цял живот, завърши Стоичков.
