Историк : Не знам дали българинът търси повече смисъла и Бога , или данъчния инспектор
Спроед Петър Стоянович обществото ни е много повече практично, отколкото духовно и религиозно
„На такъв ден като Велика събота не може само за козунаци и яйца да си говорим. Дълбоко в себе нашенецът е практичен традиционалист, отколкото увлечен религиозно човек“, каза по БТВ историкът проф. Петър Стоянович.
„Това е удобно, защото това държи нещата на земята. Стъпили сме с двата крака там. Това е положението. Включително казваме, че това е „нашата българска църква“, а всъщност сме част от едно голямо православно семейство. Както е казал шофьорът на рейс 94 – каквито се качват, такива возим“, коментира той.
Според него по време на социализма в края на 70-те и началото на 80-те властта е насаждала „административен атеизъм“.
„Милиони хора помнят времето на социализма. Посещението в църквите много ограничено. Бабите бяха допускани с едно снизхождение, но учениците и младите хора бяха практически връщани“.
„Традицията в България е лишена от религиозна същност, но е силна. Виждаме отявлени представители на левицата още от 1990 година как станаха най-ревностни християни. Кръстят се и се бият в гърдите до синьо. Поне от традиционна гледна точка мисля, че и българската левица стои зад традицията на Великден. Доколко я чувства – това е друг въпрос“, посочи историкът.
„Със сигурност социализмът и тоталитарният строй раздробиха моралната същност на българина, който познаваме в произведенията на класиците от края на XIX в. и началото на XX в. В това има и голяма доза световна тенденция. Докато в други държави, отстъплението от изповядването на формалната вяра е факт, у нас традицията е по-силна от вярата. Традицията се засилва – как се боядисват яйца, колко манджи на Бъдни вечер, Калоферско хоро, носии, пояси. Външната част крепи нещата“, допълни проф. Стоянович.
„Българинът казва – „Отивам да запаля една свещ в църквата“. Той не казва, че ще иде на литургия, че ще вземе причастие, ще чете евангелието. Той казва, че минава да запали свещ. Пали и заминава. Нещата са много по-практични. По-посредствена е нашата вяра. Българинът се моли главно за конкретни неща. Не мисля, че се молят за единението на православния свят“, добави той.
„Елин Пелин и Чудомир в прекрасен контекст разказват за връзката между българина и Бога, както и църквата. Вчера чета, че 50% от българите вярват на църквата – в какво точно вярват? Не знам дали българинът търси повече смисъла и Бога, или данъчния инспектор. Не съм сигурен. Тази практичност или ще ни спаси, или убие. Не сме навикнали на свободата и свръхсамостоятелността. Искаме да имаме посока и релса. Част от нея ще откраднем, ще се подпрем, ще ползваме релсата да пуснем и други влакове. Ние не сме дотам вътре във вярата. Не познаваме вярата. Нещата остават на повърхностно ниво“, каза още проф. Петър Стоянович.
