Иван Костов: Обвиняваха ме, но ние направихме най-смелите реформи (ТОП СНИМКИ)

Бившият премиер Иван Костов представи новата си книга "Свидетелства за прехода 2000-2009" - продължение на първия том на поредицата "Свидетелства за прехода 1989 - 1999 г.", излязъл през 2019 г. В последната си творба, Командира отново споделя опита си и анализите си от най-драматичния период от новата история на България от зората на демокрацията. 

Лидерът на десницата представи книгата си пред препълнена зала в НДК, където дойдоха не само негови бивши съпартийци от СДС и ДСБ, но и хора от промяната. Да чуят Командира пристигнаха Кирил Петков, Лена Бориславова, които бурно го аплодираха. Тук бяха и верните му съмишленици проф. Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Атанас Атанасов, Емануил Йорданов, Иван Иванов, Мартин Димитров, Найден Зеленогорски.До Командира на представянето седна Калин Янакиев.

Да чуят Костов пристигнаха и Елена Поптодорова, Михаил Неделчев, и разбира се, вечното присъствие Йоло Денев.  

Тук бе и кметът на София Васил Терзиев, който седна до Кирил Петков и ентусиазъм даде на Командира книга за автограф.   

Костов акцентира върху вечната болна тема на обществото ни - с цяла глава "Корупционно наследство". Той не избяга от темата за многото обвинения директно към него, след като в годините личността му бе демонизирана от много политици. 

Хората наричат корупция участие в приватизацията, получаване на обществени поръчки, бързо забогатяване, срещи с криминалния контингент, получаване на дарения от партии и НПО. Прилагат термина към все повече явления, особено спрямо такива, които предизвикват у тях негативни чувства и представи. В някои случаи това е разбираемо, в други противоречи на здравия разум, пише в книгата си екслидерът на десницата.

От това безразборно присвояване на значения думата “корупция” и нейните производни пострадаха смислово в още по-голяма степен от “престъпност”. Тя буквално експлодира в началото на прехода. Осколките ѝ поразиха, на първо място, политическия речник, а след това и начина, по който се води общественият дебат. Експлозията произведе огромно количество митове и публична ненавист. Политици обвиняваха безогледно (без факти и доказателства) в корумпираност своите противници.

Затова ми е много трудно да оставя настрана понесените неоснователни обвинения и да направя обективни заключения за това в каква степен корупцията заедно с престъпността създаваха масовия контекст на политическия и обществен живот в края на миналия и началото на настоящия век и по този начин повлияха на реформите. Но ще се опитам. Налага се да възстановя значението на думата, защото същият този контекст продължава отчайващо да е налице десетилетия по-късно.

Костов обаче изтъкна и направеното от правителството на ОДС. "Ние правехме най-смелите реформи, с най-високата социална цена. Затова не търсеха доказателства и факти за злоупотреба с власт, а масово повярваха в обвиненията на опозицията срещу нас.", заключава той.  

Костов задава въпроси какви са вредните последици от нарушаването на значението на термина в масовите представи за корупцията. Щом в представите на мнозинството управлението е корумпирано, то трябва цялото да бъде осъдено. Но щом МВР и правоохранителните органи не намират доказателства за това, значи и те са корумпирани, казва Костов.

Публиката произнася присъдата си за цели институции, независимо дали в тях има, или няма корумпирани политици, администратори и магистрати. Гневните не държат сметка, че това е престъпление, за което могат да бъдат обвинени само физически лица. Юридическо лице, каквото са държавните институции, не може да бъде обвинено за корупция. Така разрушаването на смисъла на термина необосновано поражда неудовлетворими очаквания и тежки разочарования от органите на реда и съдебната власт.

Друга последица е още по-вредна. Когато мнозинството е убедено, че институциите са корумпирани, то ги лишава от доверие и с това ги обезсилва. Те стават все по-неефективни, все по-зле изпълняват функциите си. Така все повече корумпирани лица остават ненаказани. Затваря се порочен кръг. Все повече действителни корупционни практики остават ненаказани и това засилва обществената деградация.

Най-важният извод е, че когато едно общество загуби смисъла на своите ключови понятия, то винаги започва да се саморазрушава, дава формулата си Командира. 

Той отново припомни и крилатата си фраза за Ахмед Доган, като уточни: "Аз ще остави времето да поработи още малко върху просветляването защо Ахмед Доган и партията му се оказаха проклятие за България. Думите са казани, анализите са направени.", каза бившият син премиер. 

Снимки: Светломир Стоянов