Изчезнал през 1876 е блъснат от кола през 1950 -та
По света е пълно с факти за пътуване във времето
В средата на юни 1950 г. на кръстовище недалеч от „Таймс Скуеър” в Ню Йорк става трагично произшествие. Кола блъска смъртоносно 30-годишен мъж на име Рудолф Фенц. Когато полицията и парамедиците пристигат на мястото, са поразени. Починалият е облечен в костюм от 19 век.
Той носи висок цилиндър, дебело палто, панталони на каре и обувки с копчета. В жертвата е открито писмо, датирано от 1876 г., 70 долара и визитни картички. Разследването изненадва още повече. То установява, че Рудолф Фенц изчезва през 1876 г. при загадъчни обстоятелства. За последен път е видян, когато излиза на разходка, след която не се връща. Това е 74 години преди инцидента на „Таймс Скуеър”. Описанието на изчезналия човек от 1876 г. напълно съвпада с външните белези на жертвата на автомобилната катастрофа в Ню Йорк през 1950 г.
Всички факти навеждат полицаите на мисълта, че става дума за пътешественик във времето. Но този извод не е отразен в официалните отчети, а делото на Рудолф Фенц се смята за неразкрито.
Друг пример за подобно „пътешествие” е свързан с Китай. През декември 2008 г. китайски археолози отварят огромната гробница на императора Си Цин, която в продължение на 400 г. е недокосвана. Когато учените премахват слоя пръст около ковчега на императора, се натъкват на швейцарски съвременен часовник с формата на пръстен, гравюра на капака и стрелки, спрели на 10,06 часа. Няма обяснение за присъствието на съвременен часовник в гробницата.
На 10 август 1901 г. две английски учителки – Шарлот Мобърли и Елеонор Журден, се разхождат в парка на Версай. Неочаквано вниманието им е привлечено от това, че всички наоколо са облечени в костюми от 18 век. Учителките се споглеждат изненадани и решават, че им се привижда, но виждат красива аристократка с висока перука и изискан тоалет отново от 18 век.
Дамата поразително напомня Мария Антоанета, съпругата на крал Людвиг ХVI. Тя поглежда учителките с такъв израз на изумление, че те изведнъж осъзнават факта, че по някакъв начин са попаднали в миналото.
Една от учителките разказва по-късно: „Всичко беше някак неестествено, дърветата изглеждаха плоски и безжизнени. Липсваше ефектът на светлосенките, вятърът не помръдваше клоните. В следващия миг нещо се размъра, картините от миналото изчезнаха и мястото им зае съвременен пейзаж – туристи, разхождащи се из версайския парк с екскурзовод”.
Потресените Шарлот и Елеонор 10 години мълчат за случилото се, страхувайки се от насмешките на околните. Едва през 1911 г. издават книга, в която подробно разказват всичко за удивителните си преживявания. До това време те подробно са изучили историята на Версай и твърдят, че са видели миналото през 1789 г. Мнозина скептици са сигурни, че историята им е чиста измислица. Още повече, че в книгата на учителките има спорно място: те твърдят, че са видели дървено мостче на хълма, а историческите архиви не го потвърждават. Но през 20-те години на 20 век е открит неизвестен по-рано план на кралския дворец, на който мостчето присъства.
