Изграждат дъждовни градини край Дунав, за да опазят защитени видове

Климатичните промени и човешката намеса застрашават все по-сериозно защитени видове птици, животни и растения по поречието на река Дунав. За да се справят с проблема, 15 партньорски организации от Централна и Източна Европа се обединиха в мисията да възстановят речните брегове и крайбрежните зони чрез международния проект „Живите реки”.

В българския участък на реката са дефинирани поне десет критични точки за биоразнообразието. Една от тях е парк „Приста” край Русе. През последните лета там се наблюдава истинска пустинна картина – Дунав се оттегля от ръкава си, а остров Люляка се превръща в полуостров.

Според Ирина Матеева, отговорник по европейските политики на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), у нас са установени общо 11 зони, сред които влажни зони и бивши блата, които имат нужда от спешно възстановяване. Проблемът се корени и в изправянето и удълбочаването на речното корито, което прави трудно възстановяването на речните блата, тъй като нивото на водата вече е по-ниско. А именно блатата и крайречните гори са дом на много защитени видове.

Ярък пример за важността на тези местообитания е Защитена местност „Калимок-Бръшлен”. Свилен Чешмеджиев от БДЗП разказва, че новата емблема там е къдроглавият пеликан. През 2021 година на мястото се е сформирала колония, която днес е най-голямата в страната ни. В района гнездят още чапли, морски орли, сиви гърки, както и видове от Червената книга на България като кафявоглавата и белооката потапница. От бозайниците наскоро се е завърнал и бобърът, който се превръща в „новата мода” по поречието на Дунав.

Освен птици и бозайници, в тези места се концентрират и много насекоми-опрашители, които според Матеева са изключително необходими както за земеделието, така и за регулирането на климата.

Закътаните райони по поречието са жизненоважни и за създаването на поколение при едни от най-застрашените риби в света – есетровите. С намаляването на водното ниво на реката изчезват подходящите местообитания за тях. „Те не могат да се размножават, така че със сигурност климатичните промени оказват доста негативно влияние и върху тях”, категоричен е Чешмеджиев.

За да се повиши екологичната устойчивост на Дунавския басейн, проектът „Живите реки” вече търси реални методи за възстановяване. Първият експеримент по българското поречие е създаването на „дъждовни градини” именно в русенския парк „Приста”. Там вече е започнало премахването на инвазивната растителност и оформянето на алеи и лехи по високата част на брега. В тях ще бъдат засадени подходящи храстови и дървесни видове. Целта е те да задържат влагата, да предотвратят свлачищните процеси и да осигурят сигурно местообитание за птиците.

„Идеята е да се експериментира една от мерките за задържане на вода. Чрез такава градина ще се задържа повече вода, за да има повече влага и във въздуха. Тя се прави в момента, надяваме се скоро да има първи резултати”, обяснява Ирина Матеева.

Организациите-партньори от държавите по Дунав са създадоха и специална интерактивна карта, която онагледява природосъобразните решения. За възстановяването на влажните зони и меандрите ще се търсят решения чрез удълбаване и създаване на изкуствена връзка с река Дунав, която да се контролира със шлюзове.

Експертите предлагат и решения за урбанизираните територии. Според Матеева, мерките за градовете са много интересни и включват озеленяване на покриви и създаване на места, където водата да се задържа при обилни валежи. Това би решило един от големите съвременни проблеми – наводняването на улици и имоти при проливни дъждове, когато реките излизат от коритата си, защото няма къде да се разливат естествено.