Джани Родари - писателят, който "продаваше" надежда
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.„Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!“
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.Превод от италиански: Валери Петров
И малки, и големи знаят наизуст това знаменито стихотворение, наречено "Продавач на надежда". Негов автор е италианският писател Джани Родари, който е роден на днешния ден, 23 октомври, преди 100 години в малкия град Оменя в Северна Италия. Родителите му са ломбардци. Баща му – хлебар по професия – умира, когато Джани е само десетгодишен. Джани и двамата му братя Чезаре и Марио израстват в родното село на майка си – Варесото.
Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите (чете Ницше, Шопенхауер, Ленин и Троцки). След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава в местните селски училища.
През 1939 г. за кратко посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано. По време на Втората световна война Родари е освободен от служба поради влошено здраве. След смъртта на двама близки приятели и затварянето на брат му Чезаре в концентрационен лагер, става член на Съпротивата и през 1944 г. се присъединява към Италианската комунистическа партия.
През 1948 г. Родари започва работа като журналист в комунистическия вестник „Унита“ (L'Unita) и започва да пише книги за деца. През 1950 г. комунистическата партия го назначава за главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere“ в Рим. През 1951 г. е публикувана първата стихосбирка на Родари „Книжка със смешни стихотворения“ и „Приключенията на Чиполино“.
През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря – Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966 – 1969 г. Родари не публикува книги, а само работи по проекти с деца.
През 1970 г. писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност.
Джани Родари е автор на десетки обичани от децата творби, сред които „Приключенията на Лукчо“, „Джелсомино в страната на лъжците“, „Приказки по телефона“, „Продавач на надежда“, „Животни без зоопарк“, „Пътешествието на синята стрела“, „Невидимият Тонино“, „Такси за звездите“, „Теменужка на Северния полюс“ и много други.
Родари умира от тежко заболяване на 14 април 1980 г. в Рим.
