Къде е съкровището на цар Самуил? Историята, легендите и фактите

Има ли изобщо доказателства, че цар Самуил е притежавал огромно съкровище, което е било заровено преди битката при Ключ? Проверка на историческите данни показва къде свършват фактите и започва легендата.

Историята за „съкровището на цар Самуил“ от години привлича иманяри, изследователи и любители на средновековните загадки. Според популярно предание огромно царско богатство било пренасяно заедно със Самуил по време на отстъплението след поражението от византийския император Василий II през 1014 г. Част от него владетелят уж наредил да бъде заровена в планината, за да не попадне в ръцете на византийците.

За това предание обаче няма средновековен извор, който да посочва точно място, количество или състав на подобно съкровище.

Какво се знае със сигурност?
Самуил управлява България в края на X и началото на XI век, а през 1014 г. армията му претърпява тежко поражение при Ключ в района на Беласица. След битката Василий II продължава настъплението си, а четири години по-късно България окончателно попада под византийска власт.

През 1018 г., след смъртта на последния владетел от Самуиловата династия Иван Владислав, византийският император Василий II завладява Охрид и Преспа. Именно тези два центъра са свързани с царската власт на Самуил и неговите наследници. Археологически данни показват значителното строителство и богатството на владетелската среда в района, но не е открито царско съкровище, което може да бъде идентифицирано като „съкровището на Самуил“.

Откъде идва легендата?
Една от най-разпространените версии поставя предполагаемото богатство в района на Добри лаг в Малешевската планина, недалеч от Ключ.

Според разказа при отстъплението след битката Самуил носел със себе си царското съкровище. Поради трудния планински терен част от него било заровено на тайно място.

Това обаче е предание, а не установен исторически факт.

Историкът Константин Иречек описва в своите „Пътувания по България“ местно предание за голямо „градище“ в района на Добри лаг и за мащабно търсене на имане там. Според разказа около 1812 г. стотици, дори около 3000 души, са участвали в търсене на заровено богатство, но не са намерили нищо. Самата датировка при Иречек е дадена предпазливо.

Това е важна подробност: имаме свидетелство за стара легенда и за търсене на съкровище, но не и доказателство, че легендарното богатство действително е съществувало.

Колко е било богатството?
Тук няма надежден исторически отговор.

В популярни публикации се срещат твърдения за огромни количества злато, сребро, царски съдове и други ценности. Няма обаче известен средновековен извор, който да дава количествена оценка на „съкровището на Самуил“.

Затова всяко конкретно число – например определен брой тонове злато или определена парична стойност – би било спекулация.

Има обаче сигурни сведения, че царският двор и църковните центрове на Самуил са разполагали със значителни материални ресурси. Археологическите и архитектурните останки в района на Охрид и Преспа свидетелстват за мащабно строителство и богато църковно обзавеждане. В Преспа например Самуил изгражда голямата базилика „Св. Ахил“, превърнала се в един от важните центрове на неговата държава.

А какво става с царските ценности през 1018 г.?
Това е един от най-интересните въпроси.

Съществуват исторически сведения за капитулацията на българските владетели пред Василий II през 1018 г. и за предаването на царски имущества. Именно затова е възможно част от владетелските ценности да са попаднали във византийски ръце.

Но това не доказва съществуването на отделно, скрито съкровище, заровено от Самуил след битката при Ключ.

Следователно трябва да се разграничават две различни неща:

Царското богатство на Самуиловата държава – исторически напълно реално.

„Заровеното съкровище на Самуил“ – легенда, за която няма археологическо доказателство.

Къде е търсено?
Една от най-популярните версии насочва към района около Ключ и Малешевската планина. Преданието за заровено имане е старо и е било достатъчно убедително, за да предизвика мащабни търсения още през XIX век.

Но археологически находки, които могат да бъдат определени като царското съкровище на Самуил, не са представени.

Това е особено важно, защото в района са откривани археологически обекти и ценни предмети, но самото наличие на злато или сребро в даден археологически обект не означава, че то е принадлежало на Самуил.

Има ли поне автентични предмети от времето на Самуил?
Да – и това е много по-интересно от легендарното съкровище.

Археологическите проучвания в Охрид и Преспа са открили материали от средновековния период, свързани с времето на Самуил и неговите наследници. В Охридската крепост например са провеждани систематични археологически разкопки, които показват многослойната история на мястото.

На остров „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро пък е открит гроб, идентифициран от гръцкия археолог Николаос Муцопулос като гроба на цар Самуил. В него са намерени останки и части от владетелско облекло, включително текстил със златни нишки. Идентификацията на гроба като Самуилов е широко възприета, макар отделни детайли от реконструкцията на погребението да продължават да бъдат предмет на научни дискусии.

Какво можем да кажем днес?
Доказано: Самуиловата държава е разполагала със значителни материални и културни ресурси. Преспа и Охрид са били важни владетелски центрове, а археологическите находки свидетелстват за богат църковен и дворцов живот.

Недоказано: че Самуил е заровил огромно съкровище след битката при Ключ.

Недоказано: колко точно е било това предполагаемо богатство.

Недоказано: че то се намира днес в района на Ключ, Добри лаг, Преспа или Охрид.

Затова към днешна дата „съкровището на цар Самуил“ трябва да бъде определяно като историческа легенда, а не като открит археологически факт.