Как американското гражданство препъна Жорж Ганчев и Георги Пирински?

Политика
22:43 - 16 Август 2021
13184
Как американското гражданство препъна Жорж Ганчев и Георги Пирински?

Министърът на икономиката Кирил Петков не е първият български политик в новата ни история, който се сблъсква с проблема за двойното гражданство. Може да се окаже, че амбициозният пловдивчанин с диплома от Харвард е заемал незаконно поста служебен министър, ако според канадските закони все още се води гражданин на Канада.

Българската Конституция от 1991 г., както и почти всички основни закони по света, въвежда изрична забрана лица с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители, министри, президенти и вицепрезиденти. Конституцията е категорична - щом към момента на избиране или назначаване, лицето е имало и друго гражданство, то няма право да заема тази длъжност.

Пръв в началните години на демокрацията "изгоря" вече покойният ексцентричен лидер на Българския бизнес блок Жорж Ганчев. Той беше избран за народен представител в 37-ото Народно събрание на 18 декември 1994 г. и към момента на избирането си имаше двойно гражданство - българско и американско.

Макар че бе подал молба за освобождаване от американско поданство, формално нямаше акт на американската страна, че това вече е факт. Казусът стана предмет на конституционно дело номер 1 от 1995 г., което бе образувано по искане на главния прокурор Иван Татарчев.

Главният прокурор Иван Татарчев атакува избора на Жорж Ганчев като депутат пред Конституционния съд заради двойно гражданство


Тогавашният обвинител номер 1 бе категоричен, че изборът на народния представител Жорж Ганчев Ганчев е извършен в нарушение на чл.65, ал.1 от Конституцията и чл.3, ал.1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове (ЗИНПОСК), тъй като към момента на регистрирането му като кандидат за народен представител, а и след това, не е бил освободен от гражданство на Съединените американски щати.

В подкрепа на твърденията главният прокурор представя разменената между него и посолството на САЩ - София, кореспонденция относно американското гражданство на Жорж Ганчев, включително и писма на посланика на САЩ в София Уилям Монтгомъри от 31 януари, 6 февруари и 1 март 1995 г.

Жорж Ганчев оспорва искането и твърди, че се е отказал от американското си гражданство с подписана от него декларация пред американския консул Дейвид Ролман в София и че е загубил американското си гражданство на основание чл. 349, ал. 4 от Закона за имиграцията и гражданството на САЩ, когато се е кандидатирал за народен представител в изборите за народни представители в 37-ото Народно събрание.

В становищата си от 10 април 1995 г. председателят на Народното събрание и Парламентарната група на БББ приемат, че Жорж Ганчев, роден като Георги Ганчев Петрушев, е осъществил фактическия състав на отказ от натурализация по смисъла на чл.3 от Договора за натурализация между България и САЩ, поради което в конкретния случай не е налице хипотезата за двойното му гражданство.

По делото в КС нямаше спор, че Жорж Ганчев е бил гражданин на САЩ по натурализация и че не е лишаван и освобождаван от българско гражданство.

По повод сигнали до Главна прокуратура на Република България, че народният представител Жорж Ганчев има двойно гражданство - българско и американско, главният прокурор Иван Татарчев с писма от януари 1995 г. до посланика на САЩ в София Уилям Монтгомъри е поискал да бъде информиран по въпроса.

В отговор на запитването посланикът го уведомява, че Жорж Ганчев е гражданин на САЩ.

На 6 февруари 1995 г. до главния прокурор е изпратено ново писмо от посланик Уилям Монтгомъри. В него се съобщава, че в резултат на твърдението на Жорж Ганчев Ганчев, че съзнателно е извършил акт на отказ от гражданство, като се кандидатирал за депутат, и че е загубил американското си гражданство от 18 ноември 1994 г., когато е оформил своята кандидатура, посолството на САЩ е помолило Държавния департамент да проучи този въпрос и че последният разглеждал случая. На 1 март 1995 г. посланикът уведомява главния прокурор, че правителството на САЩ е определило, че Жорж Ганчев Ганчев не е гражданин на САЩ и му е издаден документ, който да удостоверява това.

Жорж Ганчев твърдеше, че отказът му от американско гражданство автоматично го превръща само в български гражданин

Въз основа на съдържащите се в тези документи фактически обстоятелства, Конституционният съд приема за установено, че Жорж Ганчев на 31 януари 1995 г. е бил гражданин на САЩ. От това следва, че той както към 12 ноември 1994 г., когато е подал документите си до Районната избирателна комисия - Варна, за да бъде регистриран като кандидат за народен представител, така и в деня на изборите – 18 декември 1994 г., и след това, като избран народен представител и към 31 януари 1995 г., е бил с двойно гражданство - българско и американско.

Жорж Ганчев е освободен от американско гражданство с акт на Държавния департамент на САЩ едва след 31 януари 1995 г., за което му е издаден съответен документ. 

Разпоредбата на чл.65, ал.1 от Конституцията изисква кандидатите за народни представители да нямат друго гражданство към момента на кандидатстването им за участие в изборите. Жорж Ганчев Ганчев е трябвало да направи постъпки за освобождаването си и да бъде освободен от американското гражданство преди да подаде документите си пред Районната избирателна комисия-Варна, най-късно до 18 ноември 1994 г. Това той не е направил и затова към 12 ноември 1994 г., когато се е кандидатирал за народен представител, е бил с двойно гражданство, се казва в становището на КС.

Затова Конституционният съд решава, че искането на главния прокурор за прекратяване на пълномощията на Жорж Ганчев като народен представител е основателно и трябва да бъде уважено.

Така КС прекратява предсрочно депутатския мандат на ексцентричния политик с мотива, че "загубването на американското гражданство не може да настъпи автоматично. То се постановява с акт на овластения за това държавен орган на САЩ при спазване на определена със закон процедура. Към 18 ноември 1994 г. такава процедура не е осъществявана и такъв акт не е издаван по отношение на Жорж Ганчев Ганчев."

По-късно авторът на крилатата реплика "Не ме гледай умно, българино" бе избиран няколко пъти за депутат и участва и в президентските избори през 1992, 1996 и 2001 г. Това означава, че той се кандидатира през 1992 г. за държавен глава отново в нарушение на Конституцията, тъй като и тогава е американски гражданин.

Георги Пирински е американски гражданин по рождение и затова няма право да се кандидатира за президент

Американското гражданство препъна пък социалиста Георги Пирински по пътя към президентския стол. Той е американски гражданин по рождение, тъй като е роден в Ню Йорк в семейството на българския комунистически функционер и виден македонист Георги Пирински.

Семейство Пирински е експулсирано от Съединените щати през 1953 г. след започването на "лова на вещици", когато са преследвани комунисти и симпатизанти на левицата и на СССР.

Георги Пирински запазва американското си гражданство до 1974 г. и поради това не отбива военна служба в Българската народна армия. През 1972 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. В периода 1972 – 1974 г. е научно-технически сътрудник в Института по международни отношения и социалистическа интеграция. От 1974 г. е служител в Министерството на външната търговия, като постепенно се издига в йерархията и през 1989 е първи заместник-министър. Участва и в дейността на БКП и от 1986 г. е кандидат-член на нейния Централен комитет.

Пирински е вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и във второто правителство на Андрей Луканов, външен министър в правителството на Жан Виденов. 

През 1996 г. БСП прави опит да издигне кандидатурата на Георги Пирински за президент с кандидат за вицепрезидент Иван Маразов, но ЦИК отказва да даде регистрация на двойката с аргумента, че Пирински не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“.

Роденият в Москва Андрей Луканов заемаше висши държавни постове в България преди и след 10 ноември

Наличието на съветски паспорт обаче не е пречка Андрей Луканов да заема висши държавни постове в Народна република България - т.е. преди падането на комунизма през 1989 г. Луканов е роден в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Андрей е съветски гражданин по рождение и придобива българско поданство на 6-годишна възраст, когато се премества да живее в България със семейството си. Завършва "Международни отношения" в Московския университет за международни отношения.

След дипломирането си е служител в Министерството на външните работи (1963 – 1965) и Министерството на външната търговия (1966 – 1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева. След завръщането си е заместник-министър (1972 – 1973) и първи заместник-министър (1973 – 1976) на външната търговия, заместник министър-председател (1976 – 1986) и първи заместник министър-председател (1986 – 1987). 10 ноември заварва Луканов, смятан от мнозина за кръстник на българския преход, като министър на външноикономическите връзки.

Неофициално се твърди, че човекът на Москва, изиграл решаваща роля за свалянето на Тодор Живков, се отказва от съветското гражданство през 1990 г. През тази година той оглавява две правителства – първото управлява страната от 8 февруари до 21 септември, а второто – от 22 септември до 20 декември. Дори обаче към този момент той да е имал и съветски паспорт това не е било в нарушение на тогавашната конституция, т.нар. Живковска от 1971 г. Както е известно новата българска Конституция бе приета на 12 юли 1991 г.

Дисидентът Петър Бояджиев не може да стана премиер на БСП заради френско гражданство

Френско гражданство пък не позволи на политическия дисидент и емигрант Петър Бояджиев да стане министър-председател с мандата на БСП. В навечерието на ІХ конгрес на БКП през 1966 г. заедно със своя приятел Алфред (Фреди) Фосколо разпространяват позив с искания за излизане от Варшавския договор, за свобода на сдруженията и многопартийност.

Държавна сигурност го поставя под наблюдение и го задържат на 15 август 1968 г. – месец преди нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Предлагат му да сътрудничи на спецслужбите, като замине във Франция и проникне в емигрантските среди. Бояджиев отказва. Осъден е на 12 години затвор при строг режим. Разбирайки това, майка му изразява негодуванието си и е затворена в психиатрична клиника, където няколко месеца по-късно слага край на живота си.

Петър Бояджиев е изпратен в политическия отряд на Старозагорския затвор, където следват поредица от опити да бъде вербуван за агент на ДС и изпитва на гърба си цялата гама от физически и психически методи за натиск на репресивната машина. Освободен е след изтичане на наказанието на 3 май 1978 г. Принуден е да изкарва прехраната си като общ работник и дърводелец.

През август 1981 г. е изведен нелегално от България чрез организация, извършена от Алфред Фосколо и Антон Машев. В емиграция е активен и работи в областта на защита правата на човека в България. На него дължи популяризирането си на Запад Дружеството за Защита правата на човека в България, както и на синдиката “Подкрепа”. Връща се в България на 17 май 1991 г., за да участва във Втората национална конференция на СДС.

На 2 декември 1992 г. президентът Желю Желев възлага на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от парламентарната група „Предизборен съюз на БСП и коалиция“, да състави правителство. Кандидатурата му обаче се оказва неконституционносъобразна, тъй като бившият политзатворник има двойно гражданство – френско и българско, и живее в Тулон, Франция, заедно със семейството си.