Как да различим „нормална“ кашлица от усложнение?

Няма нищо по-объркващо от това да се чувстваш здрав, а да продължаваш да кашляш. Температурата е изчезнала, хремата е преминала, силите са се възстановили, върнал си се на работа, а кашлицата остава. Истината е, че кашлицата често е последният симптом, който си тръгва след една вирусна инфекция. Това кара много хора да се питат дали наистина са оздравели. И макар да е досадна, остатъчната кашлица невинаги е повод за тревога. Важното е да умеем да правим разлика кога.

Оздравяването не настъпва едновременно във всички тъкани и органи. Имунната система може вече да е унищожила вируса, но това не означава, че дихателните пътища са се възстановили изцяло. След всяка инфекция лигавицата на носа, гърлото, трахеята и бронхите има нужда от време, за да възстанови нормалната си структура и функции.

Кашлицата сама по себе си не е заболяване, а защитен рефлекс. Нейната задача е да изчиства дихателните пътища от секрети, прахови частици и микроорганизми. По време на вирусна инфекция този механизъм се активира, за да помогне на организма да се справи с причинителя. След като инфекцията отшуми обаче, кашличният рефлекс невинаги изчезва. Една от причините е, че вирусите увреждат, макар и временно, лигавицата, покриваща дихателните пътища. По нейната повърхност има клетки с микроскопични реснички, които непрекъснато придвижват слузта и попадналите в нея частици към гърлото, откъдето те се изхвърлят или поглъщат. Докато ресничките възстановят нормалната си работа, дихателните пътища се почистват по-трудно, което води до по-продължителна кашлица, въпреки преминалата вече инфекция.

Но това не е единствената причина. Все повече изследвания показват, че след вирусна инфекция нервните окончания в лигавицата могат да останат свръхчувствителни още известно време. Или с други думи – кашличният рефлекс започва да се задейства от дразнители, които преди заболяването изобщо не са „дразнили” организма. Затова не е необичайно човек да започне да кашля при поемане на студен въздух, по време на по-продължителен разговор, при смях, физическо натоварване или дори при вдишване на цигарен дим, парфюм или други силни миризми.

В повечето случаи т.нар. постинфекциозна кашлица може да продължи между 3 и 7 седмици, без това да означава, че човекът все още е заразен или че лечението е било неуспешно. С всяка изминала седмица тя обикновено става по-лека, пристъпите намаляват, а периодите без кашлица постепенно се удължават. Това невинаги е линеен процес обаче. Може кашлицата да липсва няколко дни и след физическо натоварване, смях или вдишване на студен въздух отново да се появи. Подобни колебания сами по себе си не означават, че инфекцията се е върнала. Фактори, които допълнително дразнят дихателните пътища, са и цигареният дим, силните аромати, запрашената среда и резките температурни промени.

Остатъчната кашлица най-често е суха (дразнеща) или с отделяне на малко количество прозрачен секрет. При част от хората обаче в началото на възстановяването може да има и влажна кашлица, докато организмът окончателно изчисти натрупаните секрети. Важно е да се знае, че цветът на храчките сам по себе си не може да покаже дали причинителят е вирус или бактерия. Същото важи и при назалния секрет. Погрешно се смята, че жълтият или зеленикавият им цвят се дължи на наличието на бактерии. Много често причината е в изхвърлянето на клетки на имунната система, които участват във възпалителния процес, и не е автоматично показание за антибиотик. Значение има цялостната картина – дали кашлицата постепенно отслабва, какво е общото състояние на човека и дали се появяват нови симптоми.

Ако продължи повече от осем седмици, вече говорим за хронична кашлица, която изисква изясняване на причината. Още по-важно е да се потърси компетентно медицинско мнение, ако е придружена от висока температура, която се покачва отново след първоначално подобрение, появят се задух, болка в гърдите, отделяне на кръв при отхрачване или значително влошаване на общото състояние. Това може да бъде признак за усложнение, вторична бактериална инфекция или друго заболяване, което няма връзка с остатъчните промени след вируса. А понякога причината се оказва съвсем различна – недиагностицирана бронхиална астма, гастроезофагеален рефлукс, хроничен синузит със стичане на секрети към гърлото, алергия или дори прием на определени медикаменти, най-често някои лекарства за високо кръвно налягане.