Как да си отгледаме кладница вкъщи? (СНИМКИ)

78-годишният Любомир Стоянов от близо три десетилетия произвежда в къщата си в с. Миндя гъби кладница. Бившият използва същата технология, която се прилага в отглеждането на мицелните в стопанството на царския дворец „Врана“ в София.

Именно там той се запознал с метода и усвоил тънкостите в тази дейност, а след като поработил известно време във фермата, основана от цар Фердинанд, решил да пренесе наученото в своя имот във великотърновското село, пише в. „Борба”.

Любомир е бивш военен, който прекарал младините си в София. След пенсионирането си се преместил в Миндя, откъдето всъщност е родом. Дошъл тук със съпругата си и се отдал на спокойствие и тишина.

Решил да използва свободното си време за облагородяване на двора на къщата си и подхванал земеделска работа. Първоначално засял домати, краставици, лук, чесън и марули, но впоследствие създал миниферма за гъби гладница.

„Преди да се върна на село, мой приятел ми предложи да поработим в стопанството на двореца „Врана“. Там търсеха хора, които да отглеждат гъби кладница. Става дума за екологични чисти мицелни, които се използваха за храна на хората от държавния апарат.

Имаше четири огромни оранжерии, всяка с дължина 100 метра. Оказа се, че не е трудно и дори ми доставяше удоволствие“, сподели той.

Така, също както в царското стопанство, Любомир първоначално купил оранжерия, а после започнал да прави т.нар. пънчета, върху които растат гъбите.

Въпросните неорганични основи се изработват от слама и памук. Обеззаразяват се с вряла вода, а между редовете се слага субстрат за плододаване на мицелни. После пънчетата се поставят в найлонови пликове за 20 дни, като задължително трябва да престоят на температура до 20 градуса.

„Взимам мицел от лаборатория в село Леденик. Инвестицията не е голяма. Гъбите растат само през пролетта и есента и обикновено от едно пънче успявам да набера около 3 кг кладница. Седмица по-късно отново поникват нови гъби. Важно условие за успешна реколта е редовното поливане – сутрин и вечер. Трябва да има влага, защото иначе не растат“, обясни Любомир.

В оранжерията той е монтирал печка, тип духалка, която поддържа температура от 5 до 15 градуса.

Бившият военен споделя, че използва гъбите за лични нужди, а част от произведените количества продава на съседи и познати за 5 – 6 лв./кг. В магазина цената им е 8 лв./кг.

„Кладницата е високо ценена в чужбина. Тя е любима на италианците и гърците. Този вид мицелни е особено полезен за повишаване на имунитета, има антивирусно и антибактериално действие.

Кладницата е богата на полизахариди, минерали и вещества като желязо, фосфор и цинк. Консумацията й води до редуциране на токсините в човешкия организъм. Любопитна подробност е, че кладницата се използва успешно и за предпазване и лечение от радиация. По време на аварията в Чернобил тя е била наречена „спасителя”, защото поглъща тежки метали и отрови“, заяви Любомир.

Той сподели, че кладницата може да се използва за многобройни кулинарни специалитети, като този гъбен вид намира място както в предястия, мезета и супи, така и в основни ястия.

„Измиват се, нарязват се на лентички и с тях се прави супа. Става досущ като шкембе чорба – чудна! Препоръчвам и каша с гъби –първо се прави сос бешамел, гъбите се сваряват за 15 минути и се добавят към сместа. Друга интересна е рецептата за мезе.

Използват се по-големите гъби. Махат се пънчетата, после се варят за 15 минути с малко сол, а като изстинат, се панират в яйца и брашно. Накрая се пържат до златисто“, препоръчва 78-годишният мъж.