Как да станеш пущиняк (pustinqk)?

Ще ни простите този деликатен лексикален анализ, надяваме се, но какво да се прави, филологията е нашето призвание, нашето второ аз и не можем да съществуваме, без да размишляваме.

Понекога го правим великодушно, друг път най-мизерно издребняваме, но и тази разнопосочност също е пустиняшка черта.

Нас от пустиняка можеш да ни извадиш, но пустиняка от нас – не, ако перифразираме.

И още една перифраза, с ваше позволение - Херман Хесе казва, че „Поетът е нещо, което можеш да бъдеш, но което не е позволено да станеш“.

Сега заменете „поет“ с „пустиняк“ и всичко си идва на местото. И в такъв случай усилията ни са напразни, тезата се разпада, преди да е построена и никой никога нема да успее да стане пустиняк, ако не се е родил такъв.

Но все пак можем да си представим един такъв социален експеримент, щото само с четене на Радичков и Стоян Николов – Торлака, още никой не е успел да се превърне в пустиняк.

Най-малкото, за да се придобият пустиняшки качества, трeбва да се осмисля една тънка метафизична нишка в северозападната душевност.

Пустинякът е поет. Често неосъзнат. Ако си добър читател, ако разполагаш по подразбиране в базовата си комплектовка с достатъчно чувствителни сензори, ще ти препоръчаме да откриеш нeкъде на този свeт книгата „Космос на хоризонта“ от световноизвестния рибар, мислител и аниматор Никола Стоянов.

Ето, дори името му е реверсивно на Стоян Николов. И ако Стоян е забавният, тривиалният и прозаичният разказвач, Никола е проникновеният, онтологичният и метафизичният. Те са контрастни.

Само че книгата на Никола не може да бъде открита по книжарниците. Щото е апокрифна. Той я издаде съвсем наскоро, на премиерата покани само свои приятели, за да се предпази от разни вогони и сме доволни, че и ние съм сред читателите му и се насладихме.

Некои от заглавията на текстовете му (разкази, есета, пътеписи, мистификации): „Спомени в буркани“, „Мустак скитник“, „Да си изтриеш сянката“, „Симфония на сметта“.

Стана ли ви интересно? Ние, пишещите, обикновено сме заразени от тщеславие, искаме да виждаме книгите си по книжарниците, да даваме интервюта, да стигаме до читателите си по всеки възможен начин. Но в нашето всеядно и безкритично време той е предприел най-добрата стратегия. Да се крие. За да го откриете сами. И тогава вече наистина да го оцените.

Но да се върнем на темата за пустиняците.

Отваряме една географска карта и се насочваме към топонимите.

Може ли да живееш в место, наречено Хубавка, Моравка, Китино, Любичево и да бъдеш пустиняк? Правилно. Не може.

Но ако живееш в Лютиброд, Зверино, Злидол, Краводер, Деривол, Костелево, нещата ще изглеждат по съвсем различен начин, нали?

Населените места от първата група са некъде на Изток, а тези от втората – некъде из Пустиняшко. И ако желаеш да придобиеш пустиняшки облик поне по външни белези, требва да си избереш за постоянен адрес некое такова местенце под слънцето. Щото названието носи в себе си вековен код.

Гаранция, че за една година ще почнеш да твърдиш, че най-много обичаш „боба и леба“, да възклицаваш „мамо, татко род ли ми е“ и да не знаеш колко уши имаш на главата си.

Поради различни причини. Повечето свързани с честата консумация на „рикия“, но може просто да се вдъхновиш от твърдия звуков фон, пейзажа, нравите (непосветените ги сметат за просташки). И да откриеш у себе си неподозирани пустиняшки качества. Не е нужно да си пиянде, за да си пустиняк. Има и съвсем трезви екземпляри, макар, че това се счита за изключение.

Пустиняшките качества биват най-причудливи и пъстри по природа и насока. Може да си цапнат в устата и другите да не са в състояние да понесат твоята откровеност. А може и да не обелваш дума, ама да държиш на нея до смърт. И никой да не може да те убеди в нищо, дори да ти приведе математически формули като доказателство.

Може да си благородник по сърце и да помагаш на всеки закъсал. А може и да превърнеш стария си кладенец във външен нужник. Може да си таен пустиняк или явен такъв.
Може да си тих или шумен, умен или глупав. Но винаги и при всички случаи едно твое качество требва да е доведено до крайност, да изпъква, да си личност. И да се отстояваш.

Да си ужасно крив. Тежко им и горко на твоите близки.