Как една църква чака 15 години кота "било" (РАЗСЛЕДВАНЕ)

Или как Общината толерира проституцията, разврата и нищетата в центъра на София

Новини
14:12 - 28 Март 2019 (обновена)
5588
Как една църква чака 15 години кота "било" (РАЗСЛЕДВАНЕ)

Хората издигнаха пирамидите, построиха и катедралите в Кьолн, Милано и базиликата "Саграда Фамилия" в Барселона (строежът й започва 1882 г., а през 1926-та замира. Все още е в процес, като се очаква да бъде реновирана и завършена окончателно през 2026 г.), а и къде ли още не. В сезона на заменките и "Апартменгейт" постоянно се говори за строителство, покупко-продажби на имоти, кой се облажил, кой е бил прецакан.

Някъде построиха небостъргачи за кратки срокове, магистрали, ама в центъра на София не успяха да построят една малка църква за... 15 години! Да, правилно прочетохте - 15 години! Е, някой ще каже, че има време - все пак гореспоменатите катедрали са се строили стотици години. Да, ама това е една малка църквичка - едва 20-тина метра висока.

Борбата е за едно парче земя в една градинка в центъра на София, наречена "Дебъра". Там, където навремето децата играеха свободно и щастливо, а след слагането на подпис и печат, даващи зелена светлина на строежа на една арменска църква, дворната площ на тази градинка, се превърна в приют за наркомани, проститутки, клошари и хамали от малцинствата - които в различни часове от денонощието обитават тази занемарена от общината площ.

Е, хората от квартала се вдигнаха на бунт. Но преди колко години и те забравиха вече. Децата им пораснаха, не се събират вече в градинката, а наред с това борбата остана в миманса. Избледня, утихна. А тогава се изреждат няколко телевизии, печатни и електронни издания, за да правят репортажи, да помогнат, а и да си направят материалите също така. И нещата опряха до документите, които не успяха да видят бял свят. Или поне не всичките. Но за това след малко.

Йорданка Фандъкова в качеството си на кмет на два пъти дава пари, за да се дострои арменската църква и най-накрая да бъде завършена. Но, уви, нищо подобно не се случва! Първо, тя дава 250 000 лева, а след това пак сума от същия порядък. Трябва да се достигне "кота било", т.е. да е завършена външната конструкция на църквата - до върха, за да не може да бъде пипнат законно строежа в следващите 10 години.

Впоследствие пак има проблеми - строителните предприемачи започват лека-полека да се оттеглят, а вътрешната страна на ограденото пространство да пустее. Арменците от своя страна започват да се оправдават, че нямат пари и чакат финансиране от САЩ, което така и не идва. Или не е наместено по предназначение... Ямата се оказва бездънна, твърде дълбока. Или твърде дълбоки са нечии джобове...

Връщайки се два абзаца нагоре, истината лъсва наяве. Но на нея не се дава гласност, а случаят се потулва и започва бавно да утихва. Както и повечето неща в България. Оказва се, че по времето на Стефан Софиянски (кмет на София в периода 1995-2005 г.), парцел от градинката е бил разменен за... апартамент в столичния район "Искър - 1", където е квартал "Дружба".

На 28 декември 2001 г. кметът на Столична община - Стефан Софиянски и председателят на църковното настоятелство на Арменската апостолическа и православна църква "Света Богродица" - Григор Асланян, сключват договор. Точно между Коледа и Нова година, когато обикновено нито една държавна институция не работи.

Чрез сключения договор Общината прехвърля на Арменската църква правото на строеж върху недвижим имот от 3780 кв.м, намиращи се на ул. "Лайош Кошут". Срещу това право, председателят на църковното настоятелство Григор Асланян прехвърля на Стефан Софиянски двустаен апартамент в бл. 9 в ж.к. "Искър - 1", който е с площ 57.84 кв. м.

Цените на заменяемите имоти са лицензирани от експерт, както следва:

- правото на строеж върху общинския имот в размер на 31 120.86 лв. Данъчната оценка на ОПС е определена в размер на 87 607.80 лв.

- на апартамента на църквата, в левовата равностойност на 11 814 щатски долара по централния курс на БНБ в деня на плащането. Данъчната оценка на апартамента е определена в размер на 12 858.90 лева.

Живущите в квартала негодуват и за друго - данъчната оценка на квадратен метър, която според тях е абсурдно ниска и със сигурност е в ущърб на Общината.

Страните по договора се споразумяват заменителят Арменската апостолическа и православна църква "Света Богородица" да заплати разликата в цената на заменяемите имоти и дължимите такси и данъци. Сумата от 5 269.23 лева е преведена по сметка №300 100 010 в Общинска банка, клон "Врабча". Също така са преведени и 1 752.18 лева - 2% данък от ЗМТД (по сметка на ДП "Красно село"), 2% режийни разноски и 20% ДДС върху режийните, които са в размер на 2 106.62 лв. (в банка ДСК "Жилищно кредитиране" на ул. "Калоян" №1).

И така - съгласно чл. 18 от Закона за собствеността, договорът прехвърля собствеността върху заменяемите имоти и има силата на нотариален акт.

На 30 март 2001 г. кметът на Столична община Стефан Софиянски издава заповед, подписана от главния архитект на София арх. Стоян Янев, за изменение на регулационния план - озеленяване и църква, както и трафопост и магазин. Тогава жителите на района успяват да се преборят да няма още застроени площи от градинката, която и без това не е голяма, та магазинът отпада от играта.

И започва живот с надежда - че малките деца още няма да са пораснали толкова, че да не могат да се порадват на уюта на "Дебъра", както и техните родители навремето, а също така мечтите, че църквата ще поддържа и ще се грижи за тревните площи. Но и това остава само в сферата на мечтите. След това следва нещо, с което започна началото на този материал - мръсотия, изпражнения, проститутки, клошари... И се стигна дотам, че хората дори и кучетата си вече не разхождат в градинката, а какво остава за децата!? И така 15 години - мизерия, нищета и надежда.

През 2006 г. тогавашният кмет на Община "Красно село" - Стефанка Маркова, заявява, че градинката "Дебъра" е законно разкопана. Но самата тя не е наясно с документацията, за което свидетелстват и думите й: "Мисля, че има някаква междуправителствена спогодба в документацията на обекта".

След което обещава градинката да бъде осветлена, изрядна и ще се бори, за да се спре ширещата се проституция, което и до ден-днешен не се е случило. Е, може би единствено с мъждукащото осветление от две-три лампи, които се гасят точно в 22 часа.

Любопитен факт е, че уж за да бъде обезопасена градинката, Общината предприема невероятни и чутовни мерки - изрязва някои от катерушките и люлките, защото... са опасни. Оставя една лодка, две разнебитени пързалки и едно кълбо, от което всяко едно дете може да падне.

Всъщност, както и от останалите съоръжения за катерене и люлките, които са заклеймени като опасни, биват премахнати. И тук има още един парадокс - едно семейство, което има малко повече възможности, решава да направи жест - да подари на градинката хубава люлка. И тя е монтирана. В последствие хора от Общината правят разследване и заплашват, че ако люлката не бъде премахната, тези хора ще бъдат... глобени. При това то солено! Защото това се води незаконно строителство?!

Документите показват, че целият този план е подготвян доста по-рано - през 1997 г. На 27 октомври същата година има документ, с който "Дебъра" трябва да бъде озеленена, да има изградена детска площадка, както и... трафопост и магазин. Озеленяването е извършено, изградени са алеите (които всъщност са изградени от тротоарни плочки, при това изпочупени) и детската площадка.

Няколко месеца по-късно - в края на юли 1998-ма, се констатират нарушения. Оказва се, че озеленяването не е извършено (?!), защото трябва да отпадне, а парцелът да бъде преотдаден за... "черква"!

В техническата експертиза много добре е написано и описано всичко: "Премахната е една благоустроена зелена площ от Общината. С това частично изменение се нарушава изградената архитектурно-градоустройствена композиция и се влошават микроклиматът и хигиенните условия на зоната, които са влошени от реконструкциите на съседните булеварди "Скобелев" и "Патриах Евтимий" (в съседство са още "Македония" и "Христо Ботев"), където бяха изсечени поголовно столетни дървета!"

Още един любопитен факт - градинката е дарение от 1937 г., а при това положение тя няма право да се застроява. Гражданите на квартала водят дело (192/99г.), което е спечелено и решението е новата арменска църква да не е по-висока от 25 м, както и да не надвишава на височина намиращата се в близост Гръцка църква.

Под извършената техническа експертиза (подписана е на 10 септември 1998 г.) и препоръките, се вижда името на вещо лице - инж. Стефан Багдатов, който описва нещата много добре в едно изречение: "... считам, че заповед № РД 09-50-412 от 23.07.1998г. е незаконосъобразна".

Кратко, ясно и точно.