Какво трябваше да направи Джок с 20 друсани лепилари? Да ги цунка ли?
Полфрийман никога не е отричал, че е убиец. Но поне е мъж, за разлика от повечето от нас
Представете си, че се разхождате в центъра на непознат град, сам като куче с една тениска на гърба и няколко смачкани левчета в десния джоб. Внезапно срещу ви се изсипва тълпа футболни хулигани, пияни, бесни, надишани с лепило, трошащи всичко по пътя си като стадо бизони. Заради лого на тениската ви помрачените им умове решават, че сте фен на „врага” ЦСКА и ви скачат – 20 срещу 1 с тръби и палки. Какво ще направите?
Джок Полфрийман е убиец. Никога не го е отричал, съдебният състав, който го прати зад решетките, не се усъмни, този, който го освободи, също не го оспорва. Но Джок е направил единственото възможно нещо в момента – имал е нож, бил е обучен да се бие. Извадил го е и е отвърнал. Върху грешния човек. Трагично. Смъртоносно. Ами ако вместо кама имаше пистолет? Труповете щяха да са 20.
Значи уж богоугодният дъртак Йордан Опиц е герой, след като се защитава от едно наркоманче с куршум в гърдите. Лекарят Иван Димитров е пич, след като гръмна от упор жалкия цигански джебчия Жоро Плъха, дето искал да му свие риболовните такъми. Джок обаче е дете на еднополова връзка между Адолф Хитлер и Аугусто Пиночет. Защото е чужденец, а ние сме склонни да проявяваме атавистичния си, скудоумен патриотизъм единствено по примитивни и малоумни поводи.
Нямам намерение да оправдавам калпакчиевци, лаловци и подобни представители на европейската либерастия в съдебната ни система. Подписвам се обаче с двете ръце, че Полфрийман е действал при самоотбрана сред оскотяла тълпа, която е цяла да го очисти на място, ако не е бил толкова решителен и добре трениран.
Дреме ми, че Джок е австралиец, аз тази страна съм я виждал само в „Децата на Капитан Грант”, а и това беше преди 30 години и помня само, че Явор Милушев играеше някакъв индианец. Пука ми, че ни е осъдил в Страсбург – та ние сме изплатили с данъчните си пари обезщетения на такива долни отрепки, на такива доказани престъпници и общественоопасни измекяри, че неговите 3500 евро са си направо като фиш за паркиране.
Полфрийман, какъвто и да е – потомък на британски каторжници, на хърватски миньори, на маорски шамани, поне ни показа едно – че колкото и да се жестоки шансовете срещу теб, трябва да се бориш. На живот и смърт. А не да си траеш като мишок на смърдящия ром без билет в градския транспорт, на пикаещия в градинката селяндур, на пушещата на детската площадка разпоретина. Може да е убиец, но поне е мъж. Колко у нас са?
