Катя Паскалева първа дръзва да се снима гола с "Козият рог"

Талантливата и провокативна Катя Паскалева остави ярка следа в киното, която времето не успя да заличи. Актрисата остава незабравима с буйния си темперамент, цветно и необичайно присъствие, но и доста острия си език. Родена е на 18 септември 1945 г. в Петрич, но израства в миньорския Перник. Едва на 16 години тя губи баща си, който умира в ръцете й. Тъкмо той предрича, че дъщеря му ще стане голяма актриса. Така и става – след години…  

"Излъчваше загадъчност… Същевременно беше щура, цветна и много притеснителна…” Така художникът Георги Божилов-Слона рисува с думи Катя Паскалева – негова муза и съпруга. Рисува я и с четка. Друг голям художник – Златю Бояджиев, също е омагьосан от чара й, затова прави три нейни портрета. Рисува бъдещата актриса, когато тя е на 20 години.

Самата тя – след като вече е живяла с художник и е прекарала голяма част от живота си сред артистичната бохема на Пловдив, също взима четката и изразява себе си чрез картини. „Господ ми е дал неприлична емоционалност, лесни сълзи, жалостива съм към другите, към себе си – безпощадна” – това е портрет с думи, нарисуван от самата Катя в интервю- изповед пред поетесата Миряна Башева.

Паскалева изживя живота си с двама талантливи творци и бохеми – живописеца Георги Божилов и кинорежисьора Иван Росенов. Кинокритикът Иван Стоянович в книгата си „50 интимни срещи” пише, че актрисата е била звяр, когато мрази, и розов облак, когато обича. Тя пък споделяше веруюто, че изневярата от любов не е изневяра. Уви, Катя Паскалева, съчетала в себе си вулкан от емоции, бунтарски дух, талант и красота, живя на тази земя само 56 лета.

„35 години от живота й бяха едно обричане на българския театър и на киното, посвещение на милиони зрители, които я обичаха и на които тя подари себе си”. С тези думи я изпратиха през юли 2002 г. нейните колеги. Мъжкото момиче на родното кино не можа да има свои деца след няколко аборта. Снима се в близо 50 филма, играе в стотина спектакъла в различни театри у нас. Първата й голяма роля в киното е в „Краят на песента” (1971 г.) на режисьора Милен Николов. Сценарият е на Николай Хайтов по неговия разказ „Ибрям Али”. 26-годишната Катя си партнира с Васил Михайлов, Ицхак Финци и Досьо Досев. Ролята, която безспорно прославя Паскалева е на Мария в „Козият рог”. Във филма на Методи Андонов тя става първата българска актриса, която дръзва да се снима гола в родното кино. Лентата предизвиква и фурор, и скандал не само у нас, но и в чужбина. Героинята й е безмълвна. Така, както самата актриса завършва живота си – без да може да говори, защото рак е поразила гласните й струни заради годините тютюнопушене. Накрая на живота си тя само пише и рисува. А последното й театрално превъплъщение е в моноспектакъла „Скитница”, който е предшестван от скандална фотосесия на Катя Паскалева, предрешена като клошарка и спяща по столичните пейки. Някои приеха снимките за чиста монета. А те просто целяха да предизвикат интереса на зрителите към изкуството.

Името на актрисата се свързва с едни от най-известните и хубави български филми – „Матриархат”, „Нона”, „Иван Кондарев”, „Звезди в косите, сълзи в очите”, „Мъже без работа”, „Вилна зона”. В театъра тя има щастието да работи с големи режисьори като Боян Дановски, който е и неин учител във ВИТИЗ, Крикор Азарян, Леон Даниел, Вили Цанков. На сцената тя се преобразява в „Албена” на Йовков, Нина Заречная от „Чайка” на Чехов, Розалинда от „Както ви се хареса” на Шекспир, Жената в „Любовникът” на Пинтър.

Дебютът в театъра идва в първи клас

Още като малка Катето с големите будни, любопитни, черни очи е запленена от театъра и дебютира на сцената едва първокласничка. През 1963 г. кандидатства във ВИТИЗ без особена предварителна подготовка, представя се блестящо и е една от 15-те момичета, които са избрани да следват сред общо 1200 кандидатки. Боян Дановски и Стефан Сърчаджиев, а след смъртта му Методи Андонов, поемат двата курса от този випуск. Катя Паскалева следва заедно със Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Марин Янев, Руси Чанев, Елена Райнова, Меглена Караламбова – все колеги, които заедно с нея завладяват с таланта и с чара си киното и театъра.

След като се дипломира, актрисата е разпределена в театъра в Толбухин, днес Добрич. Играе и на сцената на Пловдивския и Пазарджишкия театър. В Пазарджик тя хваща най-силния период на храма на Мелпомена, когато там работят режисьори като Крикор Азарян, Леон Даниел и Николай Поляков. Азарян е особено впечатлен от излъчването и от играта на Катя Паскалева и й поверява ролята на Албена в едноименната Йовкова пиеса. Ролята на момичето, което приковава мъжките погледи, но и което се изправя срещу патриархалните порядки и срещу цялото общество в името на любовта става символ на красотата и нравствената сила на жената, която се бори за свободата на духа и се опълчва срещу моралните догми в обществото в името на любовта, сякаш най-добре описва и самата Катя. Бунтарка в живота. Сякаш думите на Йовков по адрес на неговата героиня „Грешна беше тая жена, но беше хубава”, преследват в живота и самата Катя Паскалева.

Големите театрални режисьори й поверяват роля след роля – тя е Вела от „Вампир” на А. Страшимиров, Калиакра от „Калиакра” на Кр. Дренски, Розалинда от „Както ви харесва” на У. Шекспир, Ивана от „Събота 23” на Ст. Цанев, Лавиния от „Тит Андроник” на У. Шекспир, Варвара от „Дачници” на М. Горки и др. Едно от най-силните й театрални превъплъщения е ролята й на Нина Заречная в Чеховата „Чайка”, поставена от Николай Поляков в Пазарджишкия театър. В края на 70-те години е в трупата на Театър „София”, а от 1985 г. – в Сатиричния театър.

Паралелно със силните й роли в театъра идват и незабравими участия на големия екран. През 2002 г. кинокритикът Геновева Димитрова описва така филмовите участия на Катя Паскалева: „Нейните героини не са лъскави красавици, а пробиват с тъжната хубост на мадони. Не са салонни изкусителки, а омайват с магнетизма на вакханки. Не са нахакани интелектуалки, а респектират с проникновението на мислителки. Не са агресивни боркини, а гонят мечтите си с непоколебимостта на богини”.

Първата й стъпка в киното е филмът „Понеделник сутрин” (1966) на Ирина Акташева и Христо Писков, където Катя си партнира с Пепа Николова, Руси Чанев, Стефан Данаилов, Кирил Господинов, Асен Кисимов, Петър Слабаков, Стефан Мавродиев, Аня Пенчева. Лентата е забранена от комунистическата цензура и официалната премиера е 22 години по-късно – през 1988-ма. В „Отклонение” (1967 г.) Паскалева също изпълнява епизодична роля в компанията на Невена Коканова и Иван Андонов. Там обаче още младата актриса остава в сянката на „първата дама на българското кино”. Следва покана за приключенския филм „Скорпион срещу дъга” на режисьора Владислав Икономов.

Катя Паскалева влиза в голямото кино през света на Николай Хайтов: първо като медицинската сестра в „Гола съвест”, после като Найме в „Краят на песента”, за да достигне до ролята, която й носи най-голяма популярност - Мария в „Козият рог”. Сценарист и на трите филма е авторът на „Диви разкази”. А ролята й на Найме всъщност е генерална репетиция за образа на дивачката от „Козият рог”, грабнала кола, за да защити семейната чест. Следват нови роли: Милка в „Бялата одисея”, Артистката в „Голямата победа”, Христина в „Мъже без работа”, Станка в „Нона”, Христина Влаева в „Иван Кондарев”, Росица в „На живот и смърт”.

Филмът „Вилна зона” (1975) на режисьора Едуард Захариев по сценарий на Георги Мишев й носи награда „Златна роза” от Фестивала на българския игрален филм във Варна за ролята на Стефка. През 1976 г. Катя Паскалева е отличена и за принос в развитието на световното кино в Карлови Вари, Чехия. Това е първата комедийна роля на Катя в киното, с която отново се справя блестящо. В партньорство с Ицко Финци, Наум Шопов, Стефка Берова, Георги Русев, Вълчо Камарашев, носейки подноси с кюфтета, създава достоверен образ на материалистката.

„Има една сцена във филма „Вилна зона”, която между нас, артистите, е много прочута. Преди да я заснеме, режисьорът Еди Захариев ни извика с Ицко Финци и ни каза: „Аз нямам решение за тази сцена, правете каквото искате.” И ние го направихме. Беше много смешно, защото по сценарий синът ни във филма ни съобщава, че отива да се жени. Ние онемяваме и… На мен в този момент ми дойде мисълта, че за всичко е виновен Ицко. Ударих му един страхотен шамар и очаквах, че той ще реагира по някакъв начин, но той само се хвана за главата. Леко се олюля. Оказа се, че аз съм го ударила толкова силно, че после дълго криха от мен, че Ицко е с мозъчно сътресение – улучила съм го точно в слепоочието. Така че тогава малко пострадахме от импровизации.” Това разказва актрисата пред журналиста Георги Тошев, а той описва изповедта й в книгата си „Катя Паскалева. Жените в мен”.

През 1977 г. на големия екран излизат още две ярки филмови героини на Катя Паскалева - Станка в „Матриархат” на Людмил Кирков и учителката Нина Стрезова в „Звезди в косите, сълзи в очите” на Иван Ничев. 

Слави се с остър и лют език

Огнената и страстна Катя е известна с лютия си език. Тя успява да смути и по-младия си и още неопитен колега Любен Чаталов. През 1978 г. двамата си партнират в „Бумеранг” на Иван Ничев. Чаталов току-що е завършил ВИТИЗ и това е дебютният му филм. Катя и Любо трябва да снимат любовни сцени, а той много се притеснява и нещата пред камерата не се получават.

Паскалева се ядосва и гневно пита Чаталов: „Ти да не си обратен? Цици не си ли виждал? Ето, на пипни ги...”. Любовните сцени най-накрая се получават след като актрисата успокоява Любо с няколко глътки водка. В края на 70-те Паскалева се разделя с първия си съпруг – Слона и заживява с режисьора Иван Росенов, за когото се омъжва. През 1983 г. той я снима в дебютната си лента „Поета и дявола” по сценарий на Стефан Продев. Филмът е посветен на Христо Смирненски, а в ролята на Поета е Владимир Пенев. Няколко години по-късно Иван Росенов отново й поверява роля в свой филм – „Спирка за непознати”. Катя Паскалева е в главната роля и си партнира с Антон Радичев.

През 90-те години актрисата се снима предимно в епизодични роли. Последният филм с нейно участие „И Господ слезе да ни види” на Петър Попзлатев, излиза на екран година след смъртта й.

Турция бясна от сцената с изнасилването, иска забрана за филма

Катя Паскалева е първата българска актриса, която се снима гола в български филм – „Козият рог”. Тя не се поколебава да го направи, макар като ученичка да е доста срамежлива и затворена. Когато се снима в лентата на режисьора Методи Андонов и сценариста Николай Хайтов, е само на 26.

Нейната героиня Мария говори само с очите си, с лицето си, с походката си, но постига емоционални и психологически внушения, които не могат да се предадат с думи. За пръв път в българското кино е създадена толкова силна сцена на изнасилване - четирима турци обезчестяват жената на овчаря Караиван (Антон Горчев) пред очите на невръстната им дъщеричка. Катя Паскалева влиза в кожата и на майката, и на наследницата, научена от суровия си баща да отмъщава на тираните. Сцената с изнасилването е толкова правдива, макар че предизвиква скандал не само у нас. Турция иска филмът да се забрани и протестира срещу показването му на международни кинофестивали.

Николай Хайтов, който е харесал много Катя в ролята на Найме в предишния си филм „Краят на песента”, настоява Паскалева да изиграе и Мария в „Козият рог”. Първоначално за образа на главната героиня режисьорът Методи Андонов се спира на Мая Драгоманска. След като обаче гледа Катя в театъра, и след настояването на писателя Андонов, взима Катя, при това без кастинг.

Най-сложна, разбира се, е сцената с изнасилването. И макар всички актьори да са приятели помежду си, изпитват огромно неудобство по време на снимките. Режисьорът и операторът Димо Коларов снимат турците мъчители – Климент Денчев, Тодор Колев, Стефан Мавродиев и Марин Янев един по един с Катя Паскалева. За тези сложни кадри Методи Андонов оставя всичко в ръцете на актьорите и на виртуозната камера на оператора, не им дава напътствия и е уверен, че те ще успеят брилянтно да импровизират. Климент Денчев най се вълнува, защото той пръв трябва да се нахвърли върху беззащитната Катя и да я обезчести.

„Козият рог” е смятан за един от най-добрите български филми. Това е и най-награждаваната наша лента, която триумфира и на световни фестивали. „Козият рог” е единственият български филм, номиниран и за кинофестивала в Кан, и за наградите „Оскар” на Американската филмова академия. Изключителният му зрителски успех се дължи и на музиката към лентата, която е на Мария Нейкова. По-късно по текст на Богомил Гудев се ражда популярната песен „Двама”, изпълнявана от Нейкова.

Бохемът Слона зарязва жена си заради Катя

Годините, прекарани в Пловдив, докато все още е студентка във ВИТИЗ, а след това и докато работи в Пазарджишкия театър, са едни от най-хубавите за Катя. В града под тепетата, в бохемския Стар град, Паскалева среща първата си голяма любов – художника Георги Божилов-Слона. Той е с 10 години по-голям от нея, при това е женен за инженерката Ани.

Искрата между вече утвърдения живописец и едва прохождащата в актьорския занаят студентка пламва изведнъж, но не по един и същи начин. Първо е покорена от абстрактните му картини, а чак след това се влюбва и в него. Той е очарован от магнетичните й очи, от елегантната й походка, от прямотата в изразяването. Катя и Слона започват тайна, бурна любовна афера, която обаче не остава тайна за пловдивската бохема. А разкрепостените творци от града под тепетата само насърчават силните чувства между двамата. В крайна сметка Божилов се развежда и предлага брак на Паскалева.

„Тя е от жените, които те карат да не си даваш сметка за последствията”, казва майсторът на четката. Техен сватовник става легендарният пловдивчанин, възродил Стария Пловдив, Атанас Кръстев – Начо Културата. Младото семейство подписва извън Пловдив, тъй като властта не гледа с добро око на брака им. Купонът обаче е в прочутия ресторант „Алафрангите” в Стария град. Катя е на върха на щастието си, тя вече е разпределена в театъра в Толбухин, а Слона я следва. Тя е неговото вдъхновение. Той рисува ли, рисува, следват изложба след изложба. Катя нарича Георги „Слончо”, „Слонаки”, той нея „Тропи”. Типично за артистичната бохема двамата палят цигара след цигара и не си броят чашките. Алкохолът е част от техния творчески свят. Паскалева и Божилов живеят заедно десетина години.

По-късно Катя се влюбва в режисьора Иван Росенов, който е вторият й съпруг, затова се разделя със Слона. Но двамата остават много близки до края на живота си. Актрисата обаче изживява особено мъчително смъртта на живописеца. На 66-годишна възраст Георги Божилов загива в катастрофа на 30 май 2001 г. на пътя Бургас-Царево, отивайки на своя изложба. По това време Катя е в българското посолство в Париж, където е на лечение след претърпяна операция на рак на гърлото. Тя вече не може да говори. Плаче тихо, коленичила пред една от картините на първата си любов, която била окачена в дипломатическата ни мисия.

Година по-късно двамата се събират на небето.

Режисьорът Иван Росенов държи ръката до последния дъх на Катя, 6 години по-късно и той си отива от рак

Последната любов на своенравната Катя е кинорежисьорът Иван Росенов – той остава с нея до последния й дъх и изживява цялата драма на болестта й. Двамата се влюбват от пръв поглед и заживяват заедно в кооперацията на бул. „Мадрид” в София.

Фаталната среща между Катя и Иван е в един мразовит ден, в който тя и колежката й Елена Жандова се отбиват в ресторанта „Архитектите” и там на тяхната маса сядат Иван Росенов и журналиста Любомир Лачански. Сипят се шеги и закачки, веселбата се разгаря, смехът е все по-силен. Когато си тръгват в посока парка „Заимов”, където живее актрисата, вали силен сняг и Иван прегръща Катя, да не падне на поледицата. След което двамата изчезват от погледа на Елена и Любо. И от тази нощ повече не се разделят.

„Любовта им бе една красива история, започнала сред красив декор”, припомня си дъщерята на режисьора Захари Жандов. Катя е влюбена и емоцията помежду им се вихри като в арт роман. Тя вече се е развела с легендарния си съпруг - художника Георги Божилов-Слона. Раздялата е лека, без драми и обиди и въпреки че всеки поема по своя път, приятелството между двамата не умира. А зимната авантюра между Катя и Иван завършва с най-логичен край - документалистът става съпруг №2 на Паскалева.

Двамата са чувствителни и емоционални натури, при тях всичко е на градус и отношенията не вървят гладко и без сътресения. Но спойката им е много здрава, защото усещането им за кино, музика, изобразително изкуство и литература са близки. Той има зад гърба си няколко документални филма, все още търсещ място под слънцето, а тя – великолепна и известна, търсена, вече удостоена с много награди за големия си талант. И актрисата, и режисьорът са много популярни – тя – една от най-търсените в гилдията, с много награди, той - режисьор с няколко документални филма, който все още търси своето място в игралното кино. Но за жалост не им е писано да живеят и да се радват на семейно щастие заедно до дълбоки старини.

Катя заболява и туморът в гърлото безмилостно я руши. Тъкмо в тези най-тежки моменти Иван е плътно до нея, грижи се за любимата, буквално я носи я на ръце като бебе, утешава я, когато отчаянието я надвие. Паскалева обаче е силен дух и благодарение и на подкрепата на Иван вярва, че ще пребори най-страшното. Двамата заминават, за да бъде лекувана в Париж. Иван пък изживява цялата трагедия на болестта на жена си, както и края й. Дори издава великолепна книга „Книжни квадратчета” след смъртта й, в която събира писаното от актрисата на листчета в най-тежките дни в болницата, дори нейни рисунки. И прочувствени обяснения към него.

Катето се бори мъжки с болестта, но когато разбира, че е безнадеждно, не спира да записва мислите си. Тези късчета любов и отчаяние Росенов поднася на всички, които я обичат. „Няма нищо по-трудно от това да застанеш пред белия лист и да напишеш няколко думи за човека, който ти е бил най-близък и днес вече не е между живите. Особено когато този човек се нарича Катя Паскалева и вече принадлежи на всички”, написа режисьорът.

Съдбата обаче вече готви нов удар – коварната болест покосява и него и Росенов издъхва 6 години по-късно, едва на 57 години. „Катето и Слона сякаш го призоваха при себе си”, кръстят се техните общи познати. „Има нещо символично за дълбоката им, сякаш кармична връзка - нейният тумор бе отпред, на гърлото, а неговият – отзад на врата. Символично е, че той беше 6 години по-млад от нея и почина точно 6 години, след като тя си отиде”, отбелязва знаците на съдбата Елена Жандова.