КЕВР: Токът поскъпва средно с 3,3%, парното - с 40 на сто

Комисията за енергийно регулиране предвижда от 1 юли цените на топлинната енергия за битови нужди да се увеличат средно с 39,26 % за цялата страна. Предлаганата от регулатора промяна е значително по-ниска от исканията на енергийните дружества за увеличение средно със 123,58%.

След извършения регулаторен преглед и прилагане на ценообразуващия модел, за всяко от дружествата Комисията изчисли годишна индивидуална прогнозна цена на топлинната енергия за регулаторния период от 1.07.2022-30.06.2023 г.  

За битовите потребители на „Топлофикация София“ ЕАД цената ще бъде   в размер на 136,82 лв./MWh, при сегашна цена 98,48 лв./MWh, което е изменение с 38,93%. Потребителите на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД ще заплащат цена от 122,80 лв./MWh, при сегашна цена  99,55 лв./MWh, което е изменение с 23,26%. Цената на „Веолия Енерджи Варна” ЕАД се изменя с 30,66 % и става 128,43 лв./MWh, при сегашна цена 98,29 лв./MWh.

Това на практика означава, че потребител в София със сметка от 100 лв. за отопление на парно ще заплаща близо 139 лв. през новия отоплителен сезон 2022/2023г.

Основните причини за предлаганото увеличение на цените на топлинната енергия са четирикратно увеличените цени на природния газ и двойния ръст на въглеродните емисии. Тези разходи имат най-голям дял като влияние върху крайните цени. За дружествата в цялата страна тези два компонента представляват средно 80 на сто от техните разходи за производство на топлинна енергия. Така например за „Топлофикация София“ природният газ и емисиите формират 87,61% от цената на топлофикационната услуга, при „Топлофикация Плевен“ – този дял е 85,52%, за „Топлофикация Враца“ – 83,08%, за „Топлофикация Перник“ – 81,68%. Сходна е ситуацията и с останалите дружества, където природният газ и въглеродните емисии също са определящи фактори за формиране на крайната цена – от 64,36% до 79,34%.

В резултат на рязко нарасналото търсене на природен газ в световен мащаб, а през последните месеци и поради военния конфликт в Украйна, цените на природния газ за нуждите на топлофикациите се увеличи почти четирикратно - от 45 лв./МВч до над 160 лв./МВч.

През този период цените на топлинната енергия за потребителите останаха без промяна, което доведе до увеличаване на разходите на дружествата и акумулиране на дефицит. През новия период този дефицит ще се компенсира, тъй като в противен случай дружествата могат да фалират. 

Цените на въглеродните емисии през изминалия едногодишен период от 1 юли 2021 г. също нараснаха  със 79,02% - от 51 евро/тон на 1.07.2021 г. до 91,30 евро/тон към 1.07.2022 г. Това допълнително увеличава разходите на дружествата, което следва бъде отчетено в цените на топлинната енергия.

Въпреки предоставените от правителството компенсации за природен газ в общ размер над 220 млн. лв. за периода декември 2021-април 2022 г., топлофикацията са натрупали допълнителен дефицит от разходи за газ над 500 млн.лв.

Само за „Топлофикация София“ натрупания дефицит през изминалия период е в размер на около 350 млн. лв.

Независимо от тези обективни фактори, които обосновават и исканията   на енергийните дружества за увеличение средно със 123,58%, Комисията намери регулаторни механизми за покриване на част от разходите на топлофикациите през Фонда за сигурност на енергийна система, който досега служеше за компенсации на производителите на зелена енергия - от вятър, вода и слънце.

Допълнително, след извършени анализи, Комисията коригира редица ценообразуващи елементи на дружествата, върху които регулаторът може пряко да влияе – разходи за амортизации, ремонти, възнаграждения и др.

По този начин КЕВР ограничи максимално нарастването на цените на топлинната енергия.  

По отношение на „Топлофикация София“ Комисията намали двойно технологичните разходи на топлинна енергия за преноса - от 947 963 MWh на 457 963 MWh, или с 490 000 MWh. С тази корекция цената за потребителите на топлинната енергия реално се намалява от 155,02 лв./MWh на 136,82 лв./MWh.

В резултат на това вместо да бъде увеличена с 57,41% цената за столичните абонати се предвижда да нарасне с близо 20% по-малко - с 38,93%. 

Комисията очаква допълнителен положителен ефект върху цените на битовите потребители в резултат на обявените от правителството мерки, свързани с намаляването от 1 юли 2022 г. на ДДС за цените на електроенергията, топлинната енергия и природния газ - от 20% на 9%. Предвижданото премахване на акциза също ще има положително влияние върху цените на електрическата и топлинната енергия.

Предложението на Комисията за цени на електроенергията предстои да бъдат разгледано на открито заседание и обществено обсъждане и окончателно приети на 1 Юли 2022г.

КЕВР предлага цената на електроенергията за битовите потребители от 1 юли да бъде изменена средно с 3,3%.

За клиентите на „Електрохолд Продажби“ /ЧЕЗ/ разчетите сочат увеличение на крайната цена с 2,39 %, за „ЕВН България Електроснабдяване“  – с 3,46 %, за клиентите на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ – с 4,56 %. В тези цени са включени цената на електроенергията и цените за мрежовите услуги.  

Това предвижда доклад към публикувания днес доклад към КЕВР за утвърждаване на цени в сектор „Електроенергетика“ за новия регулаторен период 1.07.2022 - 30.06.2023 г.  

Независимо, че енерго-преносните предприятия заявиха значително повишаване на своите разходи за пренос, Комисията намери резерви в системата, за да неутрализира този фактор. За да сведе до минимум увеличението за битовите потребители, КЕВР приложи регулаторни механизми по отношение на ценовия микс за регулирания пазар.

Делът на електроенергията от АЕЦ Козлодуй се увеличава до 30%. Намалява се цената на електроенергията от хидроцентралите на НЕК.

Тези мерки дават възможност за да бъде компенсирано увеличението на разходите за пренос на ЕСО и на електроразпределителните дружества „ЕВН България Електроснабдяване“, „Електрохолд Продажби“ /ЧЕЗ/ и ЕНЕРГО-ПРО Продажби“.   

С предприетите от КЕВР регулаторни мерки общото увеличение за битовите потребители е само 3,3% за периода 1.07.2022-30.07.2023 г. По този начин те са защитени от високата динамика на цените на енергийните пазари, които доведоха до ръст от 45% за домакинствата в останалата част на Европа.