Климатичните промени: Снегът в Европа намалява с до 80% до края на века
За България това означава по-малко сняг по планините, по-малко вода през пролетта и по-тежки засушавания през лятото
Зимите буквално се стопяват. До края на века снежната покривка в Централна и Южна Европа може да намалее с до 80%, показва доклад на Европейската агенция по околна среда. Какво означава това за бъдещите поколения и ще знаят ли българските деца какво е снежен човек и снежни ангели?
Според данните на европейската система Copernicus зимният сезон в Европа е станал по-къс с 24 дни за последните две десетилетия. В Алпите снегът закъснява с повече от месец, а топенето му започва до 36 дни по-рано.
Д-р Карло Буонтемпо, директор на Службата за изменение на климата към Европейската комисия обяснява, че се наблюдава ясна тенденция: броят на дните със сняг намалява, а температурите се покачват. В Централна и Северна Европа валежите като цяло се увеличават, но в Южна Европа снежните дни стават все по-редки. „Частта от Европа, в която температурите са около или под нулата, намалява и очакваме това да продължи“, каза той.
Резултатът ще бъде „различна Европа“ – с по-малко ледници в алпийските хребети и по-сухи зимни пейзажи. Средната надморска височина, на която снегът се задържа, вече се е повишила с около 300 метра. За България това означава по-малко сняг по планините, по-малко вода през пролетта и по-тежки засушавания през лятото.
Д-р Буонтемпо предупреждава, че намаляването на зимните валежи, съчетано с повишено изпарение и по-малко ледници, може да доведе до „мегасуша“, засягаща голяма част от Южна Европа. Балканите са сред най-застрашените региони, тъй като около 80% от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг.
Икономическите последици също са значителни. Изкуственият сняг изисква огромни количества вода – до 2 милиона литра за покриване на един ски склон с 30 сантиметра сняг. „Курортите на ниска надморска височина вече трудно реализират печалба“, обясни Буонтемпо. В следващите 20–50 години прогнозата е, че почти всички ски курорти, с изключение на тези на най-високите върхове, ще станат икономически нежизнеспособни. Част от планинските райони вероятно ще се преориентират към летен туризъм, например планинско колоездене.
Относно социалния ефект Буонтемпо коментира, че изразът „Честит първи сняг“ вероятно ще остане, но ще се чува значително по-рядко. „Не знам дали децата ни ще се поздравяват така“, каза той.
А каква зима ни очаква тази година? Според експерта прогнозите са несигурни. Има лек сигнал, че зимата може да бъде по-мека от обичайното, но надеждна дългосрочна прогноза липсва. „Няма признаци за особено студена зима, но не бих заложил пари на това“, уточни той.
