КНСБ иска €1000 средна работна заплата в края на 2022 г.
IT секторът, въздушният транспорт, производството на кокс и застраховането с най-високи доходи
КНСБ настоява в края на 2022 г. средната работна заплата в България да стане 1000 евро, а минималната - 450 евро. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, който представи основните изводи от Четвъртия годишен доклад на КНСБ за резултатите от колективното договаряне на работните заплати през 2018 г.
Докладът сочи, че средното договорено повишаване на доходите е около 10 процента. Масово, договореното повишение на заплащането е с от 5 до 10 на сто, като в предприятия от частния сектор се наблюдава ръст на заплатите над 10 на сто.
Поставената от КНСБ цел от 12 на сто често е надвишавана. Съществено са надградени и разширени целите за ръст на доходите в бюджетната сфера. Общото покритие на наетите с колективно трудово договаряне е около 30 на сто, или 687 хил. души, като от КНСБ настояват да стане 60% до пет години, както на национално, така и на европейско ниво, тъй като заплатите на хората в предприятия, в които има колективни трудови договори, са с 12 процента по-високи.
Най-високи са заплатите в IT сектора, въздушния транспорт, производството на кокс, застраховането, централните офиси, добива на метални руди, рекламите и проучването на пазари, финансовите услуги, далекосъобщенията. Сред най-нископлатените дейности са медико-социалните грижи, социалната работа без настаняване, производството на дървен материал, ветеринарномедицинската дейност, производството на облекло, охраната, ресторантьорството и др.
Средната работна заплата по предварителни данни за 2018 г. достигна 1135 лв., което е номинален ръст от 9,4 на сто и реално покачване с 6,4 на сто.
През 2018 г. доходът от работна заплата на едно лице от домакинство достигна 3336 лв., което представлява ръст спрямо предходната година от 9.,8 на сто. Това е най-високият номинален ръст от последните пет години. Относителният дял на дохода от този източник в общия доход на домакинствата също нараства и през 2018 г. достига 55,5 на сто, което е с 1,1 процентни пункта повече от 2017 г., пише в доклада. Проблемът със силната регионална диференциация в заетостта и заплащането на труда остава нерешен, констатират от КНСБ.
Проблемът се обуславя от липсата на инвестиции, ниския размер на трудовите възнаграждения и големия обхват на нископлатени работници в някои от областите. През 2018 г. такива се очертават: Видин (746 лв.), Благоевград (750 лв.), Кюстендил (785 лв.), Силистра (790 лв.). Разликата в брутните заплати е около 2,1 пъти между София (1536 лв.) и Видин (746 лв.). Темповете на нарастване на средната работна заплата по области варират от 4.9 на сто за Добрич до 14,4 на сто - за Ловеч и Ямбол.
Прави впечатление, че в столицата ръстът е под средния за страната (7,2 на сто), а в останалите области с размер на СРЗ над 1000 лв. ръстът е около и над средния за страната - Враца (10,9 на сто), Варна (9,6 на сто), Стара Загора (9,1 на сто), София област (10,6 на сто). Разликите в стандарта на живот по региони у нас остават непреодолимо големи, констатират от КНСБ.
