Коледа на Балканите: всичко се върти около трапезата

.

Нещо за четене
18:10 - 22 Декември 2019
4371
Коледа на Балканите: всичко се върти около трапезата

В Западна Европа най-голяма сума по празниците ще похарчат британците – 639 евро, а най-малка – холандците – 341 евро, показват данни от проучване на консултантската компания „Делойт“ за тенденциите в празничния шопинг през 2019 г. Изследването, което обхваща 7 развити държави на европейския континент – Германия, Великобритания, Холандия, Полша, Португалия, Русия и Испания, показва, че средните разходи за Коледа и Нова година ще възлязат на 461 евро, което е с 3,4 процента повече спрямо 2018 г.

Но е интересно да се разбере колко пари са заделили за празниците гражданите на едни от най-бедните страни в Европа – на Балканите.

На Балканите празнуването на Коледа и Нова година се върти главно около трапезата и повечето традиции и обичаи са свързани с храната. Вярва се, че Новата година трябва да се посрещне с пълен хладилник, да има пари във всяко портмоне в къщата, за да са пълни цяла година. Да се платят всички сметки преди празника, за да се влезе в новата година без грижи и борчове.

В Сърбия и Северна Македония вярват, че ако се яде свинско на празника, ще има късмет и благосъстояние през следващата година.

Сърбите посрещат всяка Нова година еуфорично, като че ли е последна. Всеки трябва да се почерпи с по чаша греяно вино, която струва 4 евро, а всяка къща трябва да се украси с „поне една четвърт от асортимента на всеки китайски магазин“. Не се скъпят пари и за трапезата.

Пръжките и сланината, които някога са били храна за сиромасите, сега са по-скъпи от френско сирене. Така на цената на килограм пръжки в момента може да се купят 3 до 4 килограма свински бут. В големите супермаркети свинското се продава за около 4,25 евро килограма, а килограм пръжки – 9,35 до 12,80 евро. Пръжките са по-скъпи и от прошутото или френските сирена.

За тези, които искат да празнуват Нова година някъде навън, европейските градове им излизат по-евтино от Сърбия, казват експерти. Най-популярни сред сърбите са Будапеща, София, Солун, Виена и Истанбул. Мнозинството избират автобусен превоз и има оферти, които се вместват в цена 50-60 евро. Например новогодишно пътуване до Будапеща може да струва от 40 евро с една нощувка до 250 евро за 5 нощувки. Обикновено в цената не е включено посрещане на Нова година в хотела, а е предвидено празнуване на площада. Туроператорите казват, че в последно време сърбите проявяват все по-голям интерес към почивка в Сърбия, където офертите са за по-луксозни хотели и са по-скъпи. Седем дни в планински курорт в Сърбия може да струва от 150 до няколкостотин евро.

Туристическите агенции в Северна Македония се надпреварват да привлекат повече клиенти за Нова година в чужбина. Една от най-честите дестинации на македонците за празниците е Будапеща, където цената на три нощувки и новогодишна вечеря за един човек е 1630 евро.

В Белград пък за две нощувки и посрещане на Нова година на площада, където ще пее сръбският певец Саша Ковачевич, цената е 90 евро. Две нощувки в Истанбул и посрещане на Нова година на кораб в Босфора се предлага за 105 евро, а Нова година на площада в София струва на македонците около 75 евро.

Много желаещи има и за прекарване на празника в Банско. Търсенето е голямо и това показва, че македонците искат добре да се забавляват и са готови да развържат кесиите си за Нова година. За тези, които ще си останат в страната за празниците, ресторантите предлагат жива музика, най-често фолк изпълнители, и вечеря за 35 евро на човек и повече.

Македонците коментират в социалните мрежи, че кметът на Скопие Петре Шилегов е „най-галантният“ кмет в региона за сметка на данъкоплатците, а босненският певец Дино Мерлин, който ще пее на площада в Скопие, е най-скъпият новогодишен изпълнител – жителите на Скопие ще го почерпят със 100 000 евро, което е 20 000 евро повече от Цеца Величкович и повече от двойно от Лепа Брена.

Северна Македония, която е с най-нисък стандарт и най-нисък среден личен доход в региона, се оказва, че е най-богата, са някои от коментарите. Новогодишната украса на столицата на Северна Македония, която включва и дигитална елха, ще струва 285 000 евро. Търга за украсяването на града спечели фирмата Линк медиа, която вече десет години поред украсява Скопие.

В очакване на празниците обаче търговците се оплакват, че напразно са обявили намаления на цените, защото няма кой да купува. Макар че празниците тепърва предстоят, очаква се оборотът на магазините за храни и дрехи да е по-малък в сравнение с миналата година, според някои търговци – дори наполовина по-малък. Те си обясняват намалялото търсене с факта, че повечето хора са решили да си останат у дома за празниците, а общо – с намалената покупателна способност на хората.

Как празнуват албанците може да се види именно на Нова година. Преди около половин век Албания става първата атеистична държава в света и всички религиозни празници са забранени. Около 60% от населението на Албания е мюсюлманско, а около 20 на сто – с неуточнена религиозна принадлежност. Само около една шеста от 2,88 милиона души население са практикуващи християни, а Коледа бе обявена за национален празник едва преди няколко години.

Представителите на албанската диаспора обаче играят важна роля в пренасянето на западните традиции в страната и много албанци вече си разменят подаръци на 25 декември и се събират на празнична вечеря, на която не се сервира месо, а риба, зеленчуци и боб, както и най-разпространеният десерт – баклава. Пълнената пуйка е традиционното ястие за албанската празнична трапеза, която в зависимост от индивидуалната икономическа ситуация варира от 10 до 50 хиляди леки (82 евро – 410 евро).

Заради комунистическото и атеистично минало Новата година е централният празник за албанците. Семействата се събират на празнична вечеря с изобилие от традиционни ястия и тогава си разменят подаръци. След 12 часа обаче много от тях, най-вече младите хора, продължават празника навън – в барове, ресторанти или просто на централния площад в Тирана Скендербег, където има украсена елха и коледен пазар. Посрещане на Новата година в заведение става все по-модерно сред албанците, а повечето барове и ресторанти са поканили известни местни изпълнители и диджеи. Цените на кувертите варират от скромните 8 евро до 120 евро. Онези, които не желаят да харчат много пари, могат да се насладят на фойерверките и голям традиционен концерт на площад Скендербег в центъра на Тирана.

В Албания е в сила извънредно положение заради катастрофалното земетресение на 26 ноември, което отне живота на 51 души, причини наранявания на стотици други, а около 5000 остави без дом. Земята в Албания продължава да се тресе, което вероятно ще се отрази на плановете за празненства.

Румънците обичат да харчат пари по празниците, а Коледа е идеален повод за срещи с приятели и роднини. И ако в провинцията се надпреварват в приготвянето на различните видове ястия, традиционни за празничните дни, в столицата и в големите градове ситуацията е по-различна – голяма част от семействата поръчват храна за вкъщи, поради липса на време. Традиционно на масата се сервират сарми, козунак, салата бьоф (подобна на руската салата), специфични колбаси и пача. Най-евтиният вариант е необходимите продукти да се закупят от супермаркета и всичко да се приготви вкъщи – това би струвало между 400 леи (163 лв.) и 600 леи (245 лв.), но като се включат и желаните напитки, сумата може да набъбне до 1500 леи (614 лв.). Готовата храна за вкъщи се предлага на цени от 490 леи (200 лв.) до 884 леи (362 лв.)

Освен за продукти за коледната трапеза магазините ще бъдат атакувани и за подаръци. Най-търсените стоки са дрехи, козметика, парфюми, различни сладкиши и играчки. Коледният шопинг ще даде значителен тласък на резултатите в румънската търговия – от хранителния сектор до стоките за дълготрайна употреба. След ръст от 8 процента през 2018 г., търговията със стоки за широко потребление, която включва и най-често закупуваните стоки (храна, безалкохолни напитки и продукти за хигиената), ще нарасне тази година с над 12 процента, посочват местни анализатори. Бизнесът в хранителния сектор прехвърли границата от 100 милиарда леи още миналата година, което представляваше увеличение с близо 6 милиарда леи спрямо 2017 г.

Румънците използват периода на празниците и за да пътуват, а най-търсената зимна дестинация е Дубай, показа проучване на търсенето за полети през този период от годината. Средната цена на полет до Дубай през ваканцията за Коледа и Нова година е 395 евро. Виена, Лондон, Рим и остров Пукет допълват топ 5 сред предпочитаните дестинации за празниците. Много от румънците от диаспората пък ще се завърнат в родината за Коледа и Нова година, като средната цена за самолетен билет е 150 евро. Най-много резервирани полети към Румъния за периода на празниците са направени от големи европейски градове – Лондон, Брюксел, Дъблин, Мадрид, Рим, Париж и Милано. Увеличението на самолетните резервации спрямо 2018 г. е 30 процента, показа проучване на местна туристическа компания.

Планинските и ски курорти в Румъния също са популярно място за посрещане на Коледа и Нова година, като цените в хотелите и пансионите в долината на Прахова варират между 900 леи (368 лв.) и 5100 леи (2088 лв.) за двойна стая за три или четири нощувки, закуска и празнична трапеза.

Турците посрещат Нова година с различни суеверия в различните краища на страната. Някои вярват, че ако смачкат нар пред къщата, наръсените зърна ще донесат берекет в дома. Други ръсят сол на прага, хвърлят боб по стените или пускат кранчето на водата с настъпването на новата година, за да привлекат късмета на своя страна. Онези, които искат да станат богати, трябва точно, когато часовникът удари 12 часа, да отключат катинар или да бъдат първите, които да внесат на 1 януари в дома вода от улука. Добре е в дните преди Нова година из жилището да се поставят съдини с брашно, за да бъдат те винаги пълни през следващата година.

Въпреки някои гласове, че украсяването на елха е християнска традиция, която няма място в мюсюлманския дом, много турци подготвят новогодишно дръвче у дома, а общините украсяват елхи със светещи гирлянди и играчки и поставят пищна новогодишна украса по улици и площади. Твърди се дори, че украсяването на дръвче и раздаването на подаръци на децата и бедните от брадат старец е традиция, която е съществувала при тюрките още преди да се наложи в западния свят. Празникът на новото начало се наричал Нардуган, а за да го почетат, тюрките се събирали под „дърво на живота“, чиито клони кичели с пожелания към божеството Юлген, а под него поставяли подаръци.

И тази година най-евтино за Нова година ще минат турците, решили да посрещнат 2020 г. у дома. Някои „по-окумуш“ домакини дори наложиха модата на „подялба на разходите“ за новогодишната трапеза, взимайки куверт от гостуващите им близки по 150-200 турски лири (23-30 евро) на човек. Минималната сума, която почитателите на по-интимните празненства трябва да платят, е 100-200 лири (15-30 евро) за член на семейството. Цената на традиционната пуйка е между 150 и 500 лири (23-76 евро) в зависимост от големината, а като към това се прибавят напитки, мезета, ядки и пр. сумата набъбва значително. Дори да мине без алкохол, четиричленно семейство ще трябва да се раздели с минимум 400 лири (60 евро) от бюджета си за празничната софра. В случай че не са въздържатели, сметката скача до най-малко 700 лири (106 евро).

За петзвездно посрещане на Новата година обаче турците ще трябва да се бръкнат още по-дълбоко – най-евтините цени в хотелите за празничната нощ са от 500 турски лири (76 евро), но по-луксозно преживяване може да струва на турците и над две хиляди лири (303 евро) на човек. Между 1500 и 2100 лири (227 и 318 евро) е цената за празничен куверт в истанбулския хотел „Фор сизънс“. Малко по-евтино ще минат турците, избрали да посрещнат Нова година в хотела Чъраган, където кувертът е между 750 и 1100 турски лири (113-166 евро). Разбира се, някои луксозни хотели предлагат и по-евтини възможности, но дори и в тях цената за празничната вечеря започва от 500 турски лири, при условие че не се консумира алкохол.

За почивка за Нова година в чужбина турците ще трябва да се разделят с още по-солидни суми. Туроператорите предлагат екскурзии до Париж, Прага и Бейрут на цени между три хиляди и седем хиляди турски лири (между 454 и 1060 евро) на човек за няколко дни, включващи празника.

Икономическата криза може и да направи гърците по-икономични, но в никакъв случай не им отне любовта към празниците, за които те са готови да направят необходимите жертви, дори в трудни времена. Коледата няма да е същата за гърците, ако на трапезата си нямат коледна пита, която непременно е оформена отгоре във формата на кръст, а в някои региони в нея се поставя и пара, макар че тази традиция е по-разпространена в новогодишната пита.

Както е обичайно на Бъдни вечер ястията са постни и гърците, мнозина от които са религиозни, често спазват коледния пост, но това само усилва желанието им на самата Коледа да имат на масата си и свинско месо. Най-характерен елемент от празничната трапеза обаче са десертите – най-вече курабии или меломакароно – медено кексче, което се приготвя с брашно, грис, мед, захар, зехтин, портокалова кора или портокалов сок и различни аромати.

Постепенното подобряване на икономическата ситуация все пак оказва влияние върху празника на гърците. Оборотът в търговията през коледните празници в Гърция тази година се очаква да бъде малко по-добър от предишната, казва Василис Коркидис, председател на Търговско-промишлената камара на Пирея пред сайта insider.gr. По-конкретно търговците очакват оборот от 3,5 милиарда евро или с 1,5 процента повече от 2018 г., но далеч от оборота от 5,4 милиарда в предкризисната 2009 г.

Очаква се гръцките потребители да похарчат тази година за коледните празници по 240 евро на човек. От друга страна, според проучване на „Делойт“, семейният бюджет на гърците за коледните покупки е около 450 евро, докато средно за Европа е 455. От тези 450 евро 157 ще бъдат похарчени за храна, 136 евро – за подаръци, 82 евро за пътувания и 75 евро за забавление.

Цената на гръцката коледна трапеза остава без особена промяна спрямо предишните години и ще бъде средно около 82,5 евро, показва проучване на Института за изследване на търговията на дребно с потребителски стоки.

(По материали от БТА)