Конете лекуват деца със синдром на Даун

Конят е едно от най-интелигентните и грациозни животни, което много народи издигат в култ. Неговият образ присъства в религията, обредите и митологията на различни общности и това не е случайно - тези животни са наистина специални. Техният интелект е пословичен, конят е умно, чувствително и аристократично животно, което усеща настроенията на хората и се влияе от тях.

Човеците също се влияят от присъствието на коне около себе си, тъй като тези животни имат способността да успокояват и дори да лекуват различни болежки. За това свидетелства и съществуването на специална терапия в лечебната физкултура - хипотерапията.

Хипотерапията (от гръцки „хипос” – кон, т.е лечение с помощта на кон) започва да се прилага в САЩ през 50-те години на ХХ век, макар положителните ефекти на ездата върху тялото и душата да са били известни от векове. Още древните гърци използвали коне за облекчаване на някои състояние, смятани за нелечими. Ако искате болният да оздравее, положете го върху кон и той много бързо ще се съвземе, казва древният лечител Хипократ. Според него единствено на седлото човек може да се избави от мрачните мисли и да възвърне веселото си и слънчево настроение.

През 1952 г. Лиз Хартел става първата жена в света, спечелила олимпийски медал за обездка. Тя е с парализирани от полиомиелит крака, но благодарение на терапия с кон успява да се пребори с мъжката конкуренция и да преодолее заболяването. Именно Лиз Хартел полага основите на съвременната хипотерапия.

Общуването с конете и ездата помагат на хора с черепно-мозъчни травми, травми на гръбначния стълб и с опорно-двигателни проблеми като дископатия да станат на крака. Този вид терапия е полезна и за деца със синдрома на Даун и детска церебрална парализа и при хиперактивните малчугани. Лечението с помощта на коне действа благоприятно и при страдащи от аутизъм, хранителни разстройства като булимия и анорексия или пък прекарали наскоро инсулти.

Хипотерапията обаче не бива да се бърка с обикновеното яздене. Тук не става въпрос за езда, а за терапевтично лечение и рехабилитация, което използва движенията на коня, за да въздействат те пряко върху болния.

При този вид терапия конят се използва като жив тренажор, върху който пациентът прави редица предварително подбрани упражнения, които имат определена последователност и времетраене, в зависимост от заболяването. Необходимостта човек да се задържи на гърба на коня заставя да работят различни мускулни групи, в това число и увредени или недобре функциониращи, при това независимо от волята на ездача.