Консерватори - патриоти скочиха срещу машинния вот

Инициатива за национална подписка срещу задължителния машинен вот представят в пресклуба на БТА общественици, журналисти и експерти, организирани под името „Консервативно-патриотично движение и граждани". Участниците са политическият психолог проф. Антоанета Христова, издателят на "Труд" Петьо П. Блъсков и баща му Петьо Блъсков, собственикът на ПИК Недялко Недялков, ММА- боецът Станислав Недков – Стъки, Николай Бареков и други.

Те настояват за промени в изборния кодекс, като се въведе гласуването по избор - тоест с хартиена бюлетина и машина, и това да важи за всички видове избори във всички секции. Според тях машинното гласуване е предизвикало отлив масов отлив на избиратели и заради това днес България има парламент и президент с рекордно ниска обществена подкрепа - около 30%.

Според Недялко Недялков старта на инициативата беше дадена в петък, а до снощи са събрани над 60 хил. подписа. Може да се гласува до 20 юни. 

"На 22 юни всички ще окомплектоване целия списък в обща листа и ще го внесем в НС, на председателя Никола Минчев и всички парламентарни групи", каза Недялков. 

По думите му това е една репетиция и ако не бъде чут гласа на всички подписали се, които постепенно ще се увеличават и ако не бъде забелязано от политиците, ще се пристъпи към иницииране на национален референдум за начина на гласуване. 

Соня Колтуклиева заяви, че според социологически проучвания 200 хил. души със затруднения не са могли да упражнят правото си на глас.

Станислав Недков заяви, че това не е спонтанна акция.

"Още миналата година организирахме протест, на който имахме две прости искания: първо, президентът Румен Радев да наложи вето за приетия закон за изборите. И второ, група депутати, гласували против този закон, да сезират КС. Съдът допусна, че е конституционно съобразно това гласуване, но с уговорката след изборния ден да се броят контролните разписки и да се сравняват с бележката от машината. Това не се случи и това прави този Изборен кодекс неконституционен", каза още той.

Политическият психолог проф. Антоанета Христова пък заяви, че когато едно общество стигне до някакво ниво на развитие на демокрацията, съвсем не означава, че оттам почва да се надгражда. "Защо решават гражданите изведнъж, че трябва да си доведат авторитарен лидер? Защото нямат доверие в избора на тяхното представителство. Колкото по-малко гласуват, толкова повече представителството е нелегитимно", каза още проф. Христова. 

"31 г. след началото на промените миналата година срещу демокрацията в България бе извършен атентат. Атентатът беше срещу едно от основополагащите неща на демокрацията - правото на избор. Без правото на избор няма демокрация. То бе отнето от политическите сили и КС", каза от своя страна Петьо Блъсков.

По думите му този атентат е бил добре организиран. 

"Трябва да възстановим едно основно право на гражданите - правото на избор, как да се е гласува. А що се отнася до машините - това е една гавра с вота на хората", добави още той. И даде пример с прилагането на този модел само във Венецуела, а в същото е забранен от Германия.

"Венецуела и България гласуват с машини. Друга държава, която гласува - Монголия, и може би част от Малдивите. Никъде по света финалния резултат не се взима от машините, а от разписките", пък обясни Николай Бареков.

Според него най-вероятно в машините са заложени предварителни алгоритми. "Нямаме достъп до самите машини, разписките, нито до одита", допълни още той.

"ЦИК няма какво да каже. Дошло е време народът да каже, и то не само за хартиената бюлетина, а и за всичко останало в нашия живот", каза журналистът Юлий Москов.

Предложението на БСП за връщане на хартиената бюлетина внесе нов раздор в управляващата коалиция, обаче среща отпор по темата от другите 3 партии в коалицията - “Продължаваме промяната”, “Демократична България” и “Има такъв народ”, са против връщането на хартиената бюлетина.

Категорично за хартиения вот обаче са ГЕРБ, а ДПС настоява, че хората трябва да имат избор.