Коронавирусът уби актьора и режисьор Бедо Манукян

11:30 - 28 Октомври 2020
3081
Коронавирусът уби актьора и режисьор Бедо Манукян

Актьорът, режисьор и продуцент Бедо Манукян, за съжаление също стана жертва на коронавируса. Той е починал вчера в София след усложнения, причинени от заразата, стана ясно от публикации на негови приятели и колеги във фейсбук. 68-годишният Манукян е имал и придружаващи заболявания.

„COVID отне моя скъп приятел Бедо Манукян – голям благородник, мъдрец, душеприказчик, талантлив режисьор и актьор, избрал да се върне в България след 39 години емигранство в Щатите. Та, Бедо тъкмо монтираше наново своя филм „Леблебии”, за да го пригоди към големия екран. Как да ти кажа сбогом, мили Бедо? Нямаш идея колко липсваш”, написа във фейсбук Юлияна Велчева, позната на режисьора.

Бедо Манукян е роден в семейството на оперетните актьори Сета и Шаварш Манукян. През 1966 г. емигрира заедно с родителите си в Америка. Там следва режисура и продуцентство в престижния Калифорнийски университет (UCLA) и прави кариера в Холивуд, като преди това е момче за всичко.

За пръв път се връща в демократична България през 1991 г., когато идва у нас като копродуцент и сърежисьор на филма „Леблебии". Запознава се с режисьорката Иванка Гръбчева, която кани Манукян да консултира постпродукцията на игралния филм, посветен на банкера Атанас Буров „Жребият". След това актьорът снима известната реклама на Банка ДСК, в която той е диригентът.

Преди време участва и в сериала „Дървото на живота". Окончателно се връща в родината си през 2005 г. Точно по това време става представител за България на Франсис Форд Копола, който снима в Румъния филма „Младост без младост".

Франсис Форд Копола и Бедо Манукян

Преди време в интервю за репортер на Lupa.bg той сподели и защо е решил да се върне в България: "Куп хора бяха убедени, че съм луд и ме питаха защо го правя. Тогава не ги разбирах, защото не можех да си представя до какви дълбини е стигнала корупцията тук и до каква степен са се променили човешките взаимоотношения. Моите юношески спомени за България бяха доста топли и хубави. Върнах се, защото предпочитам неуредената динамика тук, отколкото уредената апатия там. Когато всичко ти е уредено, започва да те наляга една апатия и ако ти си еснаф и икономически емигрант ти си преудовлетворен. И в един момент не усещаш как си на коловоза, как полека-лека те карат потребителски да си стигнеш до гроба, без да имаш спомени от този живот. 

Ако не си икономически емигрант, ако си творец, ако и това ти е необходимост, ти трябва да избягаш от тази апатия. Аз исках да правя човешки филми, такива, които са ме накарали да стана кинаджия. Моят кумир е Робърт Олтман. Вземете неговия филм „Военнополева болница". Тази фабрика, наречена Холивуд, вече няма никакво отношение към подобни филми. Искат зрелища. Реших да си дойда тук, където бих могъл да направя това, което искам. Аз исках да запазя душата си." По думите му меката на киното се е превърнала в една бездушна фабрика.