Коста Цонев бе и Дон Кихот, и Казанова - има 2 брака с Анахид и безброй авантюри
Големият Коста Цонев беше артистът на няколко десетилетия –изригващ на сцената с Шекспирова дълбочина, улавящ точната мярка на високото изкуство директно с поглед нагоре. 8 години от кончината му се навършват след броени дни - на 25 януари. Артистът обаче още е жив в паметта на българите - земен, превъзходен, честен и достоен. Такъв го виждаха и публиката, и колегите му.
„Холивудски актьор, който го няма в Холивуд” - това е едно от определенията за легендата. Самият той се определя като щастливец, защото игра всякакви роли. „Играл съм всичко - от цар до пъдар. Задоволил съм всичките си желания. Господ направо ме водеше за ръка, защото тъкмо изиграя някой несретник и си кажа: „Хайде сега да изиграя цар и хоп – ролята идва”, споделяше късмета си актьорът приживе.
Биографията му е невероятно пъстра. Коста Цонев е роден е на 3 юни 1929 г. в София, но е наполовина добруджанец, както винаги изтъкваше. Детството му е трудно и калява характера му. „Баща ми беше бояджия от Добрич. Докато смесваше боите, забъркваше и алвеолите си, затова умря на 52 и понеже майка ми беше болна, се налагаше сам да изкарвам прехраната си”, разказва ранната си биография талантът. Цялата тежест на семейните ангажименти пада върху него – единият му брат е в Германия, другият във военно училище.
Малкото момче преживява ужаса на бомбардировките над София и почти свиква да наблюдава постоянно избухващите снаряди като ужасен спектакъл. „Като отидех в някой магазин, след някой ден там избухваше бомба”, спомня си актьорът. Гледал „осмиците” на американските изтребители и в детските му очи те изглеждали като огнени дървета. Веднъж бомбардировките го заварили в „Коньовица”. Наблюдавал как изригват на метри от него и се молел на Господ да го опази. „Разбрах, че някой се грижи за мен, когато един снаряд падна до мен, но не избухна”, споделя актьорът.
Но не за такъв брутален спектакъл мечтае Дон Кихот от „Красно село”. Не ще и да е музикант, макар че майка му всяка седмица го води в църквата да пее в хора, защото имал глас „като на кастрат”. Вдовицата мечтае синът й да стане поп. Но малкият сънува сцената и спретва първото си представление като квартален театър през 1937-ма. В „Снежанка и седемте джуджета” той е и режисьор, и принц, и ловец и огледало. Завесите за декора са окачени на въжето, на което майка му простира бельото. Играят той, негова братовчедка, съседско момиче и още едно момче, на които дал по 10 стотинки. Така първият му спектакъл минал много добре. Вторият направил, докато бил ученик в прогимназията – за войната в СССР, а от радио „София” успял да си издейства лента с музика, за да озвучи филма си.
„Когато тръгнах да кандидатствам във ВИТИЗ, у дома стана ужасно. Чух как майка казва на брат ми: „Няма да търпя циркаджия в къщата си”. А батко му Васил обяснил на майката, че театърът тръгва от църквата, защото първите спектакли са правени тъкмо в храмове. Така майката преглътнала горчивия залък. Когато 10-ина години по-късно я пита дали е горда, когато й казват колко добре е играл, тя казала: „Е, да, но ако беше станал поп, сега щеше да си владика.”
Талантът на актьора е многостранен. Дори с Георги Калоянчев си наумили да станат клоуни, ако не ги приемат в театралното училище. Всяка година в цирка в Добрич гледали хем със страх, хем с радост зрелищните изпълнения. А на улицата постоянно разигравали спектакли. „Играехме за кебапче, за кюфте, за тортичка. Обичахме с Калоянчев да правим всякакви майдмунджулъци”, усмихваше се Цонев. Втрещявал минувачите, като имитирал припадък, а хората го свестявали. „Търсехме уж някакъв пръстен и с Калата си говорехме как „ей тук” е паднал и е с брилянт, после умирахме от смях, като гледахме как зад нас всички търсят бижуто”, призна лудориите си артистът. В крайна сметка Коста е приет в Театралното училище в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Шеметната му кариера не е бърза, той гради себе си и ролите си като скулптор, за да стане любимец на публиката.
Веднага след дипломирането си започва в Младежкия театър, където работи цели 14 години. От 1967 г. влиза в трупата на Театър на естрадата, сега театър „София”, където остава до края. В киното Коста Цонев дебютира още в „Тревога” през 1951-ва, в който играе нацистки офицер с една единствена реплика: „Фюр унзере Лили Марлен, прозит!”. (За нашата Лили Марлен, наздраве!). Като бохем и голям ценител на женската красота изиграва Дон Жуан в „Каменният гост”. Най-дълбоките образи обаче пресъздава в „Ричард III“ от Шекспир, но лебедовата му песен е Дон Кихот в „Човекът от Ла Манча”, където се вихри като истински крал на драмата. Коста Цонев има три награди за най-добри роли в киното и три за най-добри в театъра. В заника на живота си бе удостоен и с „Аскеер”.
Всички помнят актьора в ролята на разузнавача агент Емил Боев в „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, неустоим е и в „Господин Никой”, „Умирай само в краен случай”, „Тайфуни с нежни имена”, „Бъди щастлива, Ани”, „Басейнът”, „Голямата победа”, „История с куче без куче” и „Дом за нашите деца”. До края си остава земен, естествен и непринуден в общуването.
„Резервиран съм към така наречените звезди. Правят се на недостъпни, не позволяват никой да ги докосне”, недоумяваше актьорът. Но остава влюбен във високия стил на театъра от времето на Кръстю Сарафов и Георги Стаматов. „Актьорите от онова време бяха истински артисти. Това бе академичното ниво на българския театър” казваше с възторг Коста Цонев. И даваше своята рецепта – „Театърът не може без подпикаване. Когато играеш нещо сериозно, трябва да стреснеш хората. Това дава аромат”, показваше колко тънко усеща изкуството великият актьор. Признава, че за него най-важна е импровизацията, затова се възхищава на колегите си, които при гафове успяваха да влязат в друга роля и да сменят текста. И снизходително отсъждаше, че в последните години поколението актьори прави твърде плахо това, което навремето е правено. Но без да обижда или да назидава когото и да е.
„Просто трябва да свикнеш със сцената и да не си мислиш, че публиката ще те изяде. Макар че в началото ми се струваше, че там, долу, има тигър”, не криеше страховете си Цонев. Актьорът запази младостта си и невероятния си тембър и след 80-та си година - две години преди да си отиде през 2012 г. Може би това се дължи на жизнената философия на Дон Кихот от „Красно село”: „Човек е създаден да се люби и да се радва на изкуството. Ако едното го няма, свършено е.”
На живот и смърт е незабравимата му роля в „Сватбите на Йоан Асен”, когато след смъртта на великия Апостол Карамитев, станала по време на снимките, е принуден да поеме ролята. Апостол играе до сетния си дъх, макар че е много болен. Когато умира, Цонев, който е негов много добър приятел, сам рови и се чуди кой да влезе в неговата роля. Тогава бил втрещен, след като режисьорът Вили Цанков го извикал и казал: „Актьор ние можем да намерим, но ти си този, който знае какво Апостол щеше да изиграе. Ти трябва да продължиш”.
„Това беше най-трудната ми роля”, признава Коста Цонев. Той самият бил смазан от скръб. „Не беше задачата да покажа – ето, дотук Апостол игра, сега съм аз. Не – трябваше да го направя много меко, да подскажа как би играл той”, спомняше си актьорът. Когато за става за първите снимки пред камерата, сълзите напират в очите му, вижда, че и останалите от екипа подсмърчат и се отказва. „Облякох дрехите, застанах пред камерата и се разревах. Казах: „Не мога, това е жестоко”, мълвеше любимецът на поколения зрители. Вили Цанков веднага разбрал и казал: „Край на снимките”.
Цонев виждал преди това как Карамитев се превива по време на работа. Веднъж дори както изпълнявал репликите си, спрял и легнал на земята. „Много жестоко са го мъчили тия бъбреци”, страдаше за приятеля си Цонев. Той предполага, че снимките на Алдомировското блато край Сливница, където снимали епизода с първата сватба на Йоан с Мария, са подействали зле на Карамитев. „Беше много студено, ние преджапахме няколко пъти през ледената вода. Може би това ускори болестта на Апостол”, предполагаше Цонев.
Предлага брак на непълнолетната Анахид Тачева, после два пъти се жени за нея
Коста Цонев пее заедно с Росица Борджиева „Обичам всички жени прекрасни”. Така върви и животът му. Коста е непоправим Казанова и омайва дамите наред…
Чаровният Дон Кихот има три брака – два пъти се жени за легендарната тв говорителка Анахид Тачева, от която има две деца – Димитър и Теодора. Третия път минава под венчилото с много по-младата от него куклена актриса Елена, която всъщност още от ученичка мечтае да свали знаменития актьор. На Коста Цонев приписват и десетки любовни авантюри с негови колежки, с които е играл на една сцена и се е снимал заедно в киното, както и с други по-млади красавици. Сред тях са актрисите Красимира Петрова и Ина Попова.
Първата жена на Коста Цонев е циганка – милосърдна сестра в село Крушево, където той е изпратен по време на войната. Тогава актьорът е само на 14 години. „Омаях я. Когато го направихме, тя само ми каза: „Ей, много ще те гори огино!” И оттогава като ми тръгна…”, спомняше си приживе той.
Най-бурен е романът му с Анахид Тачева. Двамата се запознават по време на новогодишно тържество в края на 50-те години. По това време бъдещата телевизионна говорителка още е непълнолетна, няма 18 години. Коста е 12 лета по-възрастен от нея. Бъдещият депутат веднага забелязва стройната, висока и красива мома. Започва да я ухажва, купува й свръхдефицитните за онова време портокали, причаква я пред училище с велосипеда си и я води на романтични разходки из парка. Но когато иска ръката й нейната майка отказва, защото е още малка. Цонев успява да се снабди с разрешително за брак и двамата се разписват в гражданското.
Обаятелната полуарменка прескача в скромната къщурка на мъжа си в квартал „Красно село”, чиито нрави са така сочно описани в „Баща ми бояджията” от покойния брат на Коста Цонев – хумориста Васил Цонев – Дон Базилио. Нямали вътрешна тоалетна, да не говорим за баня… Целият квартал ходел да се къпе в банята в „Овча купел”. Семейната идилия продължава до момента, когато Анахид, която вече била най-известната и обичана тв-дикторка в БНТ, се залюбва с приятел на мъжа си. „Тя ми изневери с наш семеен приятел, даже ги хванах на калъп”, разкрива в автобиографичната си книга „Дон Кихот от „Красно село” актьорът.
Следва раздяла, но само година по-късно съпрузите отново се събират и за втори път изслушват сватбения марш на Менделсон. За да скрепят втория си брак, решават да се сдобият с още една рожба. Така на бял свят идва дъщерята Теодора. Малко преди това къдрокосата говорителка е направила тежък спонтанен аборт, едва остава жива и лекарите я съветват за нищо на света да не ражда повече. Тя обаче пренебрегва предупрежденията им. Не по-малко дръзка е и постъпката й да дари третия си съпруг – бизнесмена Васил Тачев, с рожба, когато наближава 40-те. „Той беше първата ми любов, имаме две прекрасни деца, много ми е мъчно за него”, проплака Анахид на погребението на актьора през януари 2012 г.
Коста Цонев има двама братя, които вече също са покойници – известният сатирик Васил Цонев, наричан Дон Базилио и архитектът Иван Цонев, който емигрира в Австралия и там става успешен бизнесмен. През 80-те Иван Цонев вече е преуспяващ бизнесмен и е натрупал солидно състояние от строеж на бензиностанции и хотели.
Голямата мечта на Иван Цонев, най-големия в семейството на бояджията, е била да учи в Германия. В началото на 40-те заминава да учи в Дрезден архитектура, дипломира се и със страх гледа как американските самолети превръщат града в пустиня. В Хамбург скача в първия кораб, който се отлепя от кея. Чак тогава разбира посоката - Австралия. В Зеления континент архитектът се захваща с ремонт на сгради. В крайна сметка двадесет години след пристигането си в Австралия той е милионер.
Братът на актьора е първият българин, който си купува „Ролс Ройс” и с него си идва в родината. Било е в началото на 60-те. В началото са конфискували колата. Васил и Коста ходатайстват за брат си лично пред Тодор Живков и в крайна сметка успяват да го спасят. Властта е притеснена, че Иван Цонев рекламира капитализма. Той обаче няма никакво намерение да сваля Тато и затова му е разрешено всяка година да си идва у нас и да стои тук по няколко месеца.
29 години по-младата Ели го омайва
Коста Цонев се запознава с втората си съпруга – Елена, на 8 март 1980 г. Тогава тя е 22, той почти на 51, разликата им е 29 години. Ели се мечтае за актьора още докато е ученичка. Решава, че ще направи всичко, за да стане негова жена. Заради Коста се запалва и по актьорството и кандидатства във ВИТИЗ. Крехка, но не и срамежлива младата дама дава ясни знаци на бохема, че не й безразличен и че иска да бъде с него. По това време той е един от най-ухажваните актьори, бонвиван, който влиза от връзка във връзка. Ели ходи на всяко негово представление и се появява в гримьорната му, за да му покаже възхищението си. Пътува по цялата страна по време на турнетата и снимките му.
В средата на 80-те най-сетне чарът и усилията на Ели дават плодове и двамата вече са гаджета. Тон за женитба обаче дава актрисата, която буквално му поставя ултиматум да сключат брак. Съпругата на Цонев обаче изоставя актьорската професия и се впуска в брокерството, като създава агенция за недвижими имоти.
Ели е жената до Коста през последните 29 години от живота му.
Последните години от живота на Коста Цонев са доста тежки. Болестите го налягат една след друга, той се затваря в къщата си в Бистрица и не излиза. Една нощ, докато отива в тоалетната, пада внезапно и си удря главата. От удара получава нарушение на вестибуларния апарат. Не може да се движи, има тежки поражения и на мозъка. Впоследствие започва да има и проблеми със сърцето. Ходи на преглед при най-големите светила на кардиологията и в крайна сметка се спира на клиниката на проф. Чирков. Лекарите го убеждават, че клапата на сърцето му е сериозно увредена и се налага операция. Цонев приема, но ключово за него е мнението на съпругата му, която е „за” операция. Актьорът умира на 25 януари 2012 г. в двуетажната си къща в Бистрица докато седи на масата заедно със съпругата си.
Като по чудо оцелява в жестока катастрофа
Актьорът преживява жестоката катастрофа при Ловеч, в която с още трима негови колеги оцеляват като по чудо. Коста си карал москвича с „режисьора и две мацки” и всичко било наред, докато напредвал бавно заради мъглата. Но при Джурово мъглата се вдигнала и Цонев пришпорил колата. Изведнъж пред возилото вижда камион, който е спрял, а от другата страна е язовирната стена. За секунди преценил как да успее да мине покрай камиона, завил, ударил волана, като предната джанта изиграла ролята на спирачка, но колата се преобърнала.
„Последва жестока тишина. Само попитах: „Живи ли сте?”, спомняше си актьорът. Явно наистина Господ ги опазил, защото по никого нямало и драскотина. По пътя двете жени харесали някакви красиви одеяла и ги купили. Оставали ги на задното стъкло. При удара одеяла паднали върху главите им и ги спасили от нараняване. „И това ако не е чудо”, чудеше се актьорът.
