Криминалисти настояват да се върне психотестът за притежание на оръжие
В момента няма методика, нито стандартизиран подход, при който да се проверява до колко кандидатът за притежание на огнестрелно оръжие е лабилен
Незабавно да се върне психотестът при издаване и подновяване на разрешителни за оръжие. За това призоваха криминалисти, инструктори по стрелба и психиатри по повод поправките в закона за притежаване на огнестрелно оръжие, които бяха приети от парламента тази седмица, съобщава БНТ.
Промените предвиждат да се запази сегашният режим, при който решаващото заключение не е на психиатрите, а на служителите в МВР, но да отпадне изискването на всеки 5 години да се подновява разрешителното. Увеличава се и броя на притежаваните боеприпаси от 50 на 100 патрона за самоотбрана.
Близо 35 хиляди души у нас законно притежават ловно оръжие или късоцевно за самоотбрана. Всяка година желаещите се увеличават. С разрешително за пушка, карабина или пистолет може да се сдобие всеки български гражданин, навършил 18 години, с постоянен адрес, ако не е осъждан и не страда от психически разстройства. Ако е ловец, е нужно да представи заверен ловен билет, ако е спортист - документ за членство в съответния спортен стрелкови клуб.
Общо 230 патрона трябва да бъдат изстреляни от желаещия да получи документ, с който да кандидатства за разрешително за оръжие пред МВР в рамките на практичния изпит, а преди това той преминава и теоретичен.
След това служител на КОС в МВР преценява дали кандидатът има основателна причина за притежание на оръжие, а шефът на полицейското районно управление решава дали да даде разрешение. Според криминалисти и инструктори така няма обективна оценка.
"Никъде в закона не е описано какво е "основателна причина". Тази "основателна причина" натоварва с отговорности самите шефове на районни, които няма как да знаят дали някой има основателна причина. Преценката е много субективна и трудна, а при някои недобросъвестни шефове на районни може да доведе до корупция и до спекулиране със закона", коментира Делян Цветанов - управител на стрелкови клуб.
Проблемът е и за лицата, които имат разрешителни за оръжия. Според досегашното законодателство трябваше на всеки 5 години да ги подновяват, преминавайки цялата процедура от началото до края.
"На всеки 5 години, всеки един притежател на законно огнестрелно оръжие в България е поставен в условията на един шантаж. Казвам го с цялата тежест на думите си. И той не е наясно дали ще му подновят разрешителното, защото преценката на това дали има необходимост или не се прави от административен орган, който въобще не следва да я прави тази преценка. Няма обективен критерий, по който тази оценка да се направи", каза Иван Савов - криминалист, председател на Българската оръжейна асоциация.
С поправка в закона за оръжията, приета тази седмица, депутатите решиха да отпадне периодичното подновяване на разрешителното.
"Нашите предложения касаят отпадането на това субективно понятие "обективните обстоятелства за подновяване на разрешителните", които създават предпоставки за злоупотреби на служителите от КОС в малките населени места", обясни Даниел Петров - депутат от "Възраждане", вносител на промените в Закона за оръжията.
А специалисти обясниха защо настоящата практика е неефективна.
"Тази практика, която се установили да се носят едни бележки от психиатър, тези бележки не са информативни. Лежал, нележал в болница. Диспансеризиран или недиспансеризиран, всеки прави проверка в регистрите в собственото си лечебно заведение, т.е. там, където работи. Второ - в болницата попадат хората с тежки психични разтройства, с психози. Докато хората, които правят белите с оръжие, са с личностни разстройства, психично заболяване в тесния смисъл на думата. Това са хора с лоша личностна структура, които не умеят да владеят своето поведение, които са склонни към агресии и да не спазват писаните и неписаните норми на обществото", обясни д-р Цветеслава Гълъбова - директор на психиатрична болница "Свети Иван Рилски".
И тук идва вторият възлов момент - факторът агресия. Оказва се - законът се интересува от чисто административни изисквания, но не и от чисто човешките предпоставки за това, колко безопасно е дадеш в ръцете на агресивен или емоционално нестабилен човек оръжие. В момента няма методика, нито стандартизиран подход, при който да се проверява до колко кандидатът за притежание на огнестрелно оръжие е лабилен.
