Кризата с бюджета замразява доходите на над 3,5 милиона българи

След масови протести и политически натиск правителството изтегли целия пакет бюджетни закони за 2026 г. - държавен бюджет, бюджет на ДОО и бюджет на НЗОК. Премиерът Росен Желязков направи заявка за сериозен ремонт на финансовата рамка, което означава, че едва ли ще имаме напълно преработен, обсъден и гласуван нов бюджет на 1 януари, 2026 г. при оставащите по-малко от 15 работни дни до края на тази година.

Най-вероятно страната ще влезе в удължителен режим, който в най-добрия случай ще продължи до февруари-март. Това означава, че всички социални плащания и минималната работна заплата ще останат замразени точно на нивата от декември 2025 г. (преизчислени в евро), без нито едно от вече договорените или планирани увеличения. Ето какво би означавал този сценарий за най-уязвимите групи, които, събрани съвкупно са около 4,2 млн. души:

Пенсионерите - 2,1 милиона души

Средната пенсия остава 580 лева (297 евро), вместо договорените 620 лева. Минималната пенсия също няма да се вдигне от 580 на 620 лева.

Майките на деца до 2 години - около 30 000 жени

Втората година майчинство се запазва на 780 лева месечно, вместо предвидените 900 лева. Всяка майка би загубила по 120 лева месечно

Семействата с деца - 800 000 деца

Детските добавки биха останали 50-100 лева на дете. Планираното 10% увеличение и разширяването за многодетни семейства отпадат.

Нископлатените работници и минималната работна заплата - около 600 000 души

Минималната работна заплата би останала 1077 лева (550 евро), вместо вече договорените на 13 ноември 1213 лева (620 евро).

• 456 700 души на МРЗ биха загубили по 136 лева месечно.
• 83 000 лични асистенти и грижители също биха останали без увеличение.

Социално слабите домакинства - 450 000 семейства

Енергийната помощ за отопление би останала 100-200 лева еднократно, вместо предвидените 120-240 лева и допълнителната зимна субсидия

Хората с увреждания - 250 000 души

Месечните добавки замръзват в диапазона 250-400 лева, вместо планираните 270-430 лева.

Младшите лекари и здравните работници - около 15 000 души

Допълнителните възнаграждения биха останали на сегашните 2500-3000 лева месечно, вместо предвидените +250-300 лева.

При удължаване, продължава събирането на приходи по сегашните правила, а финансирането на нови големи проекти - например, инфраструктурни става невъзможно. На прага на еврозоната България трябва да продължи да спазва и макроикономическите ангажименти като този за 3% дефицит и дълг под 60% от БВП. Според най-новите данни, бюджетният дефицит през октомври е 2,98%, т.е. почти до горната граница от 3%, а външният дълг е над 48% от БВП.