Кубрате , стига бе, бате!
Най-добрият ни боксьор е символ на всичко най-лошо в изпадналото ни общество
Няма сега да лея сълзи за дръпната репортерка с очила като на порнозвезда и изскочили бозки, че е глътнала малко от потта и лигите на Кубрат Пулев от непосредствена близост. Тя сама си е виновна – като се е избарала като фолк певица, може да очаква единствено нашичкият да я награби – той е свикнал като види леопардова щампа и надути джуки, да се мята в атака все едно Кличко му е показал среден пръст.
Повече ме притеснява поредното митологизиране на фигура с минимални интелектуални и съмнителни морални качества, на което Кубрат Пулев е подложен в последните години. Вярно, момчето е носител на всички външни белези на българщината – дебел е, космат е и обича да се бие, ама малко пресоляваме манджата. То не беше - истински българин, голям патриот, мъж и половина. Все едно като носи името Кубрат, в него автоматично са се вселили воинските и държавническите умения на бащата на Велика България.
Патриот на думи, който се блъска в гърдите с гръмки и високопарни изрази, които сам не разбира и продължава напред в утвърждаването на новия социален ред – това е идолът на младите и любимец на медиите Пулев. Той е олицетворението на обществения модел от последните две десетилетия, заменил напълно традиционните български ценности - мускулест мъжага, скъпа кола, тъпа блондинка, ръкопляскащи тийнейджъри и тъпо екзалтирани неграмотни журналисти.
И този човек е с амбиции за кариера в политиката и оформяне на общественото мнение. А най-тъжното е, че може и да му се получи, защото хората си падат точно по такъв кух мачизъм и мляскане на едрогърдести репортерки. Ако иска обаче да бъде истински национален символ, Кубрат, а и брат му Тервел, трябва първо да променят позьорското поведение, да укротят гръмките фрази, да загърбят мутренските похвати. Задачата е тежка, не е като да пръснеш муцуната на някой румънец. Или да мачкаш цомбите на момиче с микрофон.
