Легендарният сър Алекс след сблъсъка със смъртта: 10 дни бях без глас, не знаех дали ще живея

Легендарният шотландец - Алекс Фъргюсън, удостоен с титлата Сър в Англия, даде ексклузивно интервю за "Гардиън", в което говори за нещата от живота - за мозъчния кръвоизлив, който едва но го уби, за спадовете и върховете с Манчестър Юнайтед, за възхищението му от Стивън Джерард и още много неща.

Спомени за призрачните корабостроителници в Глазгоу и кипящият му живот като момче в Гован. Той преживява болката и сектантството, които изпитва в Рейнджърс, огъня и трансформацията, които генерира в Абърдийн, ранните злоупотреби и трайна слава от 27-те години в Манчестър Юнайтед. Спомените за баща му, с когото той се разделя, докато футболът ги събра отново, се сливат във въплъщение на всичко, което съпругата му Кати е направила за него.

Най-великото постижение на сър Алекс Фъргюсън в кариерата му на треньор, безспорно, е требълът с Манчестър Юнайтед през 1999 година.

Тогава Червените дяволи бяха спечелили титлата във Висшата лига и трофея от Купата на ФА, но бяха на секунди от това да загубят финала от Байерн Мюнхен. След попадения на Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер в добавеното време Юнайтед осъществи един от най-паметните обрати в историята на Шампионската лига.

Загубата бе толкова близо, че самият Фъргюсън признава, че не е вярвал в обрата. Шотландският специалист дори призна, че е подготвил няколко утешаващи думи за играчите си, които да каже след последния съдийски сигнал.

"Дали съм вярвал, че можем да обърнем Байерн? Никакъв шанс! Мислех си как все пак ще кажа на футболистите си: "Това беше един прекрасен сезон". Но след това спечелихме", признава Фърги.

Оказа се обаче, че този път интуицията е подвела Фърги. 22 години по-късно другият гранд от Манчестър - Сити, има шанс да направи нов требъл. Гражданите първо спечелиха Купата на лигата, а снощи станаха шампиони на Англия, след като Лестър победи неговия Манчестър Юнайтед на "Олд Трафърд" и коронова градския си съперник. Сити е и на финал в Шампионската лига, където ще се изправи срещу друг английски тим - Челси.

Що се отнася до Юнайтед, Червените дяволи също ще играят финал, но в Лига Европа. Това е шанс за Оле Гунар Солскяер да спечели първия си трофей начело на тима, но за да го направи, ще трябва да победи Виляреал на Унай Емери.

Легендарният мениджър на Манчестър Юнайтед говори и за здравословните си проблеми преди три години, когато бе близо до смъртта.

До него е любящият му син Джейсън, който е инициатор на филм за блестящата кариера на своя баща.

Събота, 5 май 2018 г.

"Стоиш сам на леглото. Самотен си и уплашен, Мислих, че може да загубя гласа си. Това бе най-плашещото. Знаех, че съм жив, но се питах казват ли ми истината. Операцията беше успешна, но самотата те плаши. Когато загубих гласа си, мислих че нарочно не са ми казали, че ще се случи", спомня си шотландецът.

Фъргюсън не е можел да говори в продължение на 10 дни, а освен това се е страхувал, че може да загуби паметта си. Тогава му правят бърз тест.

Отговаря успешно на въпроса на коя улица е роден и кога се е оженил.

Предстои въпросът "кой е вкарал първия гол за Юнайтед под негово ръководство". "Джон Сивебек", отговаря уверено той. И е прав - датският защитник бележи срещу Куинс Парк Рейнджърс на 22 ноември 1986-та.

Той разказва рождените дни на синовете си и се усмихва, когато е помолен да посочи името на туристическия агент, който Абърдийн използва, когато разтърсиха шотландски и европейски футбол от 1978 до 1986 г. "Хари Хайнс", казва той, докато се смее. 

„Какво си спомняте за събота, 5 май 2018 г.?“ - пита синът му.

Настъпва дълга пауза. "Нищо", казва Фъргюсън.

Той и Джейсън започнаха работа по поредица аудио интервюта през 2016 г. и прекараха 18 месеца, пресъздавайки живота на Фъргюсън. Джейсън знаеше, че материалът е мощен и той се срещна с Андрю Макдоналд, който е продуцирал „Трейнспотинг“ и различни филми, и Джон Батсек, който има голям опит в други невероятни документални филми.

„Странно, казва той. - Джон и Андрю се обадиха, за да предложат идея. Имаше трепет около факта, че е това е толкова голямо нещо и не бях правил филм преди. Помолих за 24 часа, за да помисля за това и след това се върнах на следващата вечер и казах: "Наистина съм готов за това". Започнах първата схема на лечение и си легнах в 1.30 сутринта. Около 6.30 телефонът иззвъня. Майка ми ми каза, че татко е паднал".

Във филма чуваме полицейски запис на Джейсън, който се обажда на 999. „Пациентът диша ли?“, го питат. Той казва „Да“, но допълва на оператора: „Не е добре“.

Има колебание, когато го питат за името на баща си. След това, с глас, който пронизва, Джейсън казва: „Александър Фъргюсън.“

Дали тази дълга пауза и странната употреба на пълното име на баща му означаваха ли, че Джейсън се опитва да защити неприкосновеността на личния живот сред остър стрес?

„Това е доста проницателно и единствената причина, която мога да дам за това. Никога преди не съм го наричал Александър Фъргюсън. Не е за изхвърляне на сър Алекс Фъргюсън."

Джейсън помни машини и жици навсякъде в Салфорд Ройъл. Всъщност, го бяха подготвили за операция в Макълсфийлд. Тогава двама неврохирурзи ме дръпнаха настрани и ми казаха: "О, по дяволите! Вижте, той е на 76 и е получил огромно кървене от мозъка. Просто се подгответе за най-лошото".

Фърги започва да пише една и съща дума отново и отново: „Помни... помни... помни...“

Фъргюсън клати глава и се усмихва. „Но логопедът идваше всеки ден и тя беше феноменална. Тя ме накара да запиша всички имена на моето семейство и моите играчи. Тогава тя се зае с животни, риби и птици, за да види дали мога да си спомня имената. Постепенно гласът ми се върна. Но по-важното беше, че паметта ми беше наред. Накара ме да пиша писма. Написах писмо до Кати, което в този момент беше драсканица".

Джейсън си спомня: „Той беше писал на майка ми, на мен, моите братя и всичките му внуци. Всъщност, те бяха писма за сбогом".

„Девет месеца не ми разрешиха чаша вино“, казва той с прекрасно старо ръмжене. "Беше трудно."

Дано да си налее чаша едно от най-скъпите си вина, когато накрая му позволиха да пие? „Беше добро, не се притеснявайте. Но имаше моменти, в които не можех да шофирам - и дори когато ми беше позволено, не можех да карам по магистрали или през нощта. Голяма част от тези ограничения продължиха почти три години. Но бях на прав път".

Връщаме се към неговите корени от Глазуейгън и фактът, че той и баща му спират да си говорят помежду си от 1961 до 1963 г. Фъргюсън играе за Сейнт Джонстън и казва: „Баща ми имаше план за мен като футболист, с който не бях съгласен. Това създаде онази бездна между нас".

В един момент Фъргюсън излиза малко от релсите, тъй като не винаги го избират за първия отбор. И той започва да излиза в петък вечер. Когато баща му го предизвика да е по-дисциплинират, Алекс протестира. Играе само за резервите. Баща му е бесен. "Върви по своя път!" той каза. Тогава Фъргюсън отива в града, напива се и накрая прекарва нощта в затвора.

„Предадох се“, споделя той. „Футболът не водеше никъде.“

Шотландският мениджър отказва всякакви въпроси за днешния Манчестър Юнайтед, за фамилия Глейзър и изпълнителния директор Ед Уудърд, за провалената Суперлига, която и без това посочва като грешно решение.

"Като мениджър разчитах на паметта си. Сега виждате треньори, които си записват по време на мач. Никога не съм го правил. Разчитах, че ще запомня и когато ида в съблекалнята това ми вършеше работа. Не мога да разбера защо някой би си записвал. Навеждаш си главата и изпускаш гол!"

Един от синовете на Фърги - Джейсън, описва ситуацията преди важната операция на баща му: "Повикаха ме в странична стаичка и ми казах "Виж, той е на 76 и има сериозен кръвоизлив в мозъка. Приготви се за най-лошото". Казано му е, че шансовете за успешна операция са 20%. Фъргюсън обаче винаги се е борил докрай.

Възстановяването му е бавно и минава през много забрани. Една от тях е особено тежка - не може да пие вино в следващите девет месеца. Когато най-сетне има право да консумира, се възползва веднага.

Фърги си спомня за периода си като футболист. Бива привлечен от Рейнджърс и става най-скъпият играч в Шотландия. Прекарва обаче само две години в отбора, тъй като е протестант и се жени за съпругата си Кати в католическа църква.

Към края на този мрачен период той се опитва да избегне мач на резервния отбор. Той убеждава приятелката на брат си да се обади на мениджъра и да се престори на майка му, и да каже, че е болен от грип. Мениджърът на Сейнт Джонстън побеснява и се свързва с майката на Фъргюсън, която полудява от ярост.

Фъргюсън развеселено допълва: „Това беше петъкът преди мача. Нямахме баня в къщата ни, а само вътрешна тоалетна, така че отидох до плувните бани с приятелите си и се прибрах у дома в 19:00. Майка ми ме посрещна с думите: „Сега вдигаш телефона и се извиняваш на мениджъра.“ Винаги помня номера: Стенли 269. Сложих носна кърпичка по телефона, така че да звучи като грип. Той каза: „Утре играете срещу Рейнджърс на "Айброкс", имаме много контузени".

Фъргюсън се отпуска на стола си и се усмихва: „Направих хеттрик, който промени живота ми.“

Той също така преболедува разрива с баща му. „Прибрах се вкъщи същата вечер, от къщата до "Айброкс" бяха само няколкостотин ярда. Майка ми бе развълнувана, а татко седи, както обикновено, на камината с книгата си. Винаги четеше. Тя казва: „Поговорете с баща си.“ Казвам: „Какво мислиш, татко?“

"Да, добре съм".

Фъргюсън се смее. Баща и син се помириха. „Бяхме отново заедно.“

Той подписва с Рейнджърс - клубът, който поддържа като момче, и стана най-скъпият футболист в Шотландия.

„Знаех колко е горд да играе за Рейнджърс и тъгата, която изпитваше сслед финала за Купата, който загубиха. А той стана изкупителна жертва".

„Подведох жена си. Кати беше набожна католичка, аз бях протестант. Сключването на брак в службата по вписванията беше просто и разумно. Но трябваше да остана с нея. Съотборниците ми бяха страхотни, защото не се интересуваха от подобни неща. Така че беше удар, когато Рейнджърс реши да ме продаде. Четири месеца не играх. Тренирах самостоятелно и след това ме преместиха във Фолкърк. Но единственото нещо при играта за клуб като Рейнджърс беше, че има очаквания и отговорност по отношение на стандартите, които те определят за сто години. Използвах това много в управлението. Разбрах какво означава да оправдая очакванията."

"Подкрепям Рейнджърс, само когато играят със Селтик. Джейсън е фен на Селтик. Обичам да му звъня след победа на "сините". Единственият отбор, който следя в събота вечер в Шотландия, е Куинс Парк, моят първи клуб. Там научих много като 16-годишен. Хората казват, че е аматьорски отбор, но трябва да си корав, за да играеш там. Това бе страхотно начало за мен".

Какво мисли за работата на Стивън Джерард в Рейнджърс и шампионската титла: "Върши чудесна работа - както на терена, така и извън него. Треньор може да загуби работата си на пресконференция, но тези на Стивън са фантастични. Спокоен и уверен е, и дава правилните отговори. Това си е изкуство".

Като треньор на Абърдийн, Фъргюсън извежда отбора до титлата, а през 1983-а побеждава Байерн Мюнхен и Реал Мадрид в турнира за КНК. Случва се без отборът му да има тренировъчно игрище. Тренират в местен парк, а под краката им има кучешки изпражнения. Понякога трениран и на плажа.

Фърги стана мениджър на Манчестър Юнайтед през ноември 1986-а и наскоро бе заснет филм за него именно за този период. Получава сериозни критики в първите си три години начело, което повлиява и на семейството му. Джейсън си спомня, че тогава всичко идва много по-огромно от това, което е било в Абърдийн - клубът, стадионът, медиите. "За първи път виждах баща си да губи и не бе лесно".

Джейсън и брат му близнак Дарън, както и по възрастният син Марк се събират в кухнята с баща си и Марк отсича: "Нещата не се получават, няма да имаш успехи тук. Това ни убива".

Фъргюсън уверява децата си, че ще успее, въпреки че те настояват семейството да се върне в Абърдийн. Марк вече го смята за сериозно заблуден. Джейсън си спомня, че е нямало никакви предпоставки баща му да е толкова уверен и да очаква щастлив край.

Има прекрасни спомени от годините на Фъргюсън в Абърдийн, когато той наруши хегемонията на Олд Фърм. След като стана шампион на Шотландия Абърдийн спечели и Купата на носителите на европейска купа през 1983-та, победи Байерн Мюнхен и Реал Мадрид.

Но отборът няма тренировъчно игрище. Използват местен парк, където трябва да изчистят кучешките лайна.

„Трябваше да се обадя на бреговата охрана, за да разбера времето на прилива и да го предам на играчите, за да им кажа в колко часа ще тренираме. Щях да бъда там с Арчи Нокс. Понякога температурите стигаха минус 25 градуса с вятъра", спомня си Фърги.

"За съпругата ми Кати също бе трудно, защото тя не бе щастлива в Манчестър. Осъзнавах всичко това, но младежкият ни отбор се развиваше. Мат Бъзби беше обновил състава през 50-те и 60-те години с фантастични млади играчи. Исках да направя същото. Хората свързват Манчестър Юнайтед с големи играчи като Кристиано Роналдо и Рой Кийн, но духът на отбора са младежите - Бекъм, Гигс, Скоулс, братята Невил...

Знаех, че сме на правилния път и се нуждаех от подкрепата на ръководството", спомня си Фърги за трудния период.

Беше страхотно, че феновете идваха на тренировките всеки ден. Един от тях беше пощальон на име Норман Уилямсън. Постоянно ми казваше: "Ще се справиш, синко, вършиш правилната работа". Той и приятелите му бяха фантастични.

Започнахме да гледаме младежкия отбор и в началото публиката бе от 50 души - бащи, чичовци, приятели. В последствие хиляди ги гледаха в събота сутрин преди да идат на "Олд Трафорд" за мача на първия отбор. През целия декември 1989-а не спечелих нито един мач. Предстоеше мач в третия кръг от Купата на ФА. Гостуване на Нотингам Форест, Господи! Това бе най-добрият отбор в турнирите, с треньор Брайън Клъф. Гостувахме и феновете днес трудно могат да си спомнят състава, защото имахме много контузени. Тогава точно феновете спечелиха мача. Подкрепяха ни през целия мач и тази победа промени всичко".

Дали Норман Уилямсън бе там?

„Абсолютно!“ - възкликва Фъргюсън. - Единственото място, на което той не би отишъл, беше "Мейн Роуд". Той каза: „Никога няма да стъпя на това място.“

В деня, в който спечелихме 19-ата си титла в Премиършип през 2011 г., той дойде на тренировка в понеделник сутринта и прегърна всички играчи. Прегърна ме. Норман умря тази нощ, щастлив човек.

„Спомням си първия ми мач като мениджър - на Ийст Стърлингшир през 1974-та. Победихме 5:2 от Албиън Роувърс. Прибрах се у дома онази вечер и, Доналд, си казах: „Ако утболистите ми нямат психическа устойчивост, никога няма да се справя като мениджър.“ Това беше в челните редици на всичките ми методи на управление - уверете се, че играчите могат да се справят с напрежението и предизвикателствата да бъдат топ футболисти. Винаги съм се опитвал да ги даря с този талант - да бъдат психически корави. В Абърдийн имаше някои психически корави играчи. В Юнайтед всички най-добри играчи бяха такива. Кристиано Роналдо е твърд, честно казано, като стари ботуши.

Документалният филм за Фърги припомня и за онази незабравима вечер през 1999-а, когато Юнайтед спечели Шампионската лига след късен обрат срещу Байерн.

Запитан дали е вярвал, че нещо подобно ще се случи, Сър Алекс отговаря: "В никакъв случай! Вече си мислих какво ще кажа на играчите: "направихте страхотен сезон". Но спечелихме!"

Джейсън се връща към последната сцена във филма, след като Юнайтед току-що е победил Байерн: „В рамките на 30 секунди след последния съдийски сигнал той поглежда нагоре. Той търси майка ми".

Признава, че филмът го е докоснал и дори разплакал: "Накара ми да си спомня какво съм постигнал. Господи, каква кариера. Щастлив съм, че се оказах в Абърдийн в правилното време, когато бях млад, енергичен, динамичен и разбирах какво трябва да се случи в отбора, за да стане голям. Трябваше да бием Рейнджърс и Селтик. Предизвикателството бе просто. Печелиш срещу два отбора и печелиш всичко. В Манчестър Юнайтед трябваше да победиш един отбор - Ливърпул. Това стигна за фантастична кариера".