Лекарство за диабет може да предпазва от инфаркт и инсулт

Лекарство, използвано за лечение на диабет, може да намалява риска от образуване на опасни кръвни съсиреци, които могат да доведат до инфаркт или инсулт. До този извод са стигнали учени от Мичиганския университет, чието изследване е публикувано в научното списание Journal of Clinical Investigation (JCI).

Става дума за медикамента сотаглифлозин, който се използва за контрол на кръвната захар и за намаляване на сърдечно-съдовия риск при определени групи пациенти, предаде БТВ.

Предишни проучвания вече са показали, че лекарството има благоприятен ефект върху сърдечно-съдовата система. Досега обаче не беше напълно ясно как точно действа. Учените установили, че сотаглифлозин потиска прекомерната активност на тромбоцитите – кръвните клетки, които участват в съсирването на кръвта.

При определени обстоятелства тромбоцитите могат да се слепват и да образуват съсиреци, които блокират притока на кръв към сърцето или мозъка. Това може да доведе съответно до инфаркт или исхемичен инсулт.

В лабораторни експерименти изследователите установили, че

сотаглифлозин намалява активността на тромбоцитите както в кръвни проби от здрави хора, така и при пациенти с диабет тип 2.

Учените сравнили действието на сотаглифлозин с друг медикамент за диабет – емпаглифлозин. Резултатите показали съществена разлика между двете лекарства.

При експерименти с мишки сотаглифлозин намалил образуването на кръвни съсиреци с приблизително 60%. При емпаглифлозин отчетеното намаление било значително по-малко – между 5 и 10%.

Според изследователите разликата се дължи отчасти на способността на сотаглифлозин да

блокира белтъка SGLT1, който участва в транспорта на глюкоза в организма.

Резултатите дават ново обяснение за възможните сърдечно-съдови ползи от сотаглифлозин.

Откритието предполага, че действието на медикамента може да не се ограничава единствено до контрола на кръвната захар, а да включва и пряко влияние върху процесите на кръвосъсирване. Учените обаче са установили този механизъм чрез лабораторни изследвания и експерименти с животни. Това означава, че отчетеното 60-процентно намаление на съсиреците не бива да се тълкува като доказано намаляване на риска от инфаркт или инсулт със същия процент при хора.

Необходими са допълнителни клинични изследвания, за да се установи доколко този ефект може да се използва за предотвратяване на сърдечно-съдови инциденти. Резултатите не са основание пациентите самостоятелно да започват, спират или заменят предписаното им лечение.