Лили и Леа Иванова били влюбени в един и същи мъж
Стане ли дума за джаз, някъде от 50-те и 60-те години на миналия век изплува образът на суинг кралицата Леа. Жената с дългото цигаре и дрезгавия глас троши наред нормите и консервативните правила, затова и досега градските легенди разказват прелюбопитни истории от драматичния й живот. В кои от тях героиня е истинската Леа, не е ясно докрай. Но е факт, че влиза в историята като една от първите изпълнителки на джаз у нас.
Гранддама, следвала без страх сърцето си, готова да плати най-високата цена за „упадъчната музика”, която пее. Хитовете й „Чико от Порто Рико”, „Шу-шу”, „Спри до мен” и до днес пеят новата генерация изпълнители.
Овациите обаче остават за Леа – скандална, артистична и влюбена в риска. Най-страхотното определение за нея като че ли дава голямата дама на Сатирата, Стоянка Мутафова. Нарича я „прекрасна лъжкиня”. „Лъжите й бяха нейните несбъднати мечти. Всекидневието не я задоволяваше. Градеше кули. Беше безстрашна във всичко. Ненаситна. Животът й беше очарование. Стоеше разголена пред нас, неподправена, без преструвки… Крайностите й бяха артистични. Нямаме официално запознаване. От мига, в който се видяхме, си казахме: „Здрасти!” като познати от древни времена. От мен към нея и от нея към мен винаги нещо е „вървяло”… Мечтаеше да играе на сцената драматични роли. В последните си години ми казваше: „Трябва да изиграем нещо двете!” Силна жена. И много харесвана беше! Голяма класа!”, не крие възхищението си актрисата.
Лилия Иванова, каквото е истинското й име се ражда в Дупница, но заради драматични обрати на съдбата, расте в Цариград, учи в елитния „Робърт колеж” и пее в детския хор на Българската екзархия. Семейството на Леа бяга от България, скрито в сандък след кървавия атентат в храма „Света Неделя” през април 1925 г. Тогава малката е само на 2 години. Детето не смее да гъкне в сандъка, натоварен във влак с въглища за Истанбул. Семейството все пак оцелява и стига до Цариград, където се заселва. Бягат от България, след като бащата Иван, човек с леви убеждения, е обвинен, че е част от комунистическата група, организирала терористичния акт в храма, в който загиват 134 души и са ранени 500.
В Турция Леа и четирите й сестри живеят бедно, но щастливо. Понеже баща й е художник, иска тя да го наследи, но макар че момичето взима уроци старателно, искрата там я няма.
„Мечтаех да стана оперна певица, заради пищните и красиви костюми. Когато споделих, близките ми ме заведоха на прослушване при тогавашните оперни звезди Павел Елмазов и Илка Попова”, спомня си Леа. Световната прима откровено й казва, че няма достатъчно богат глас за оперната сцена, но пък й става най-близка приятелка. Илка я учи и на добри маниери и на нещата от живота. Леа никога няма да забрави паметните й думи: „На сцената и пред любимия трябва да имащ 13 лица. За да се съхраниш, никога не трябва да показваш пред другите твоето истинско настроение”.
Момичето носи музиката в сърцето си и рано открива мечтата си – да стане джаз певица. Започва с джаз формации „Славянска беседа“, „Джаз Овчаров“ на Асен Овчаров и „Оптимистите“ чак до 1956-та. Пее в стил суинг. Старото поколение още я помни с първокласните й изпълнения заедно с Лени Вълкова и Люси Найденова с името „Трите Ел“. През 40-те примата има късмета да твори рамо до рамо с пионера на джаза у нас Асен Овчаров. През 1945-та той създава оркестър, който свири в баровете „Астория“ и „София“ и в ресторант „България“. Солист-цигулар е Александър Николов, известен с прозвището Сашо Сладура“, а вокалистка става Леа. Клюката носи, че двамата имали кратка любовна афера.
Съставът им обаче е нарочен, че развращава и покварява младите, а самият Овчаров през 1949-та е арестуван в обвинение в шпионаж за САЩ и Великобритания, като е подгонен за това, че се опитвал да джазира Интернационалът. В началото на 50-те години е изселен и е интерниран заедно със съпругата си балерина в Тутракан. След като прекарва 6 месеца в следствения затвор, е хвърлен в лагера в Белене. По това време е арестуван и малтретиран и цигуларят Сашо Сладура, който, както се разказва, си позволявал и политически елементи срещу властта в шоу програмата си. Той е заточен в концлагера край Ловеч, където е убит. А Леа Иванова е пратена в каменоделския цех на лагера в Ножарево.
За мъчителното време в лагера певицата мрази да споменава. Нейни познати разказват, че щом някой отворел тази тема, тя обръщала глава на другата страна, а ръцете й започвали да треперят. Но след като е освободена от лагера, изпълнителката на „Чико от Порто Рико” не се отчайва и упорито продължава кариерата си.
След априлския пленум през 1956-а и смъртта на Сталин обръчът малко се разхлабва и Иванова попада в съставите на Христо Вучков, Димитър Ганев и Големия оркестър към Концертна дирекция. От 1957-а до края на живота й музикалната кариера е свързана с Еди Казасян. Заедно с неговия оркестър правят турнета в Румъния, Унгария, Западна Германия, Югославия. В сръбската столица Белград българката излиза на сцената под съпровода на оркестъра на Куинси Джоунс. През 80-те вече събира хиляди почитатели в изискани вариетета в чужбина, прави концерти в САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. Затова може би в един момент навън тя по-известна отколкото в родината си.
През 60-те и 70-те тя вече покорява световните сцени в Западна Европа и САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. Публиката бурно я аплодира, а мечтата на Леа е осъществена – тя е същинска джаз звезда. Но идва поредният удар – през 1979-та певицата получава тежък инсулт. Връхлита я внезапно една вечер, след като научава за поредната изневяра на мъжа си. Борбената й натура й помага да се възстанови и дори отново да се качи на сцената, макар гласът й да не е съвсем същият. Едва тогава „Балкантон” издава първата й плоча с тоталните хитове „Шу-шу”, „Кученцето”, „Виенско колело”, „Чико от Порто Рико”, „Чатануга Чу-Чу”, „Довиждане, Рим”, „Летни вечери”.
4 години по-късно обаче я връхлита втори мозъчен удар, по-тежък от първия и парализира половината й тяло. Лявата й ръка остава неподвижна, трудно движи и единия крак. За неин ужас, започва да губи гласа си, но Леа проявява нечувана воля и не се отказва, отново се учи да пее, макар и в полуречитатив. Затова късните й записи са все такива. Леа пее предимно шлагерите на Еди Казасян, защото вече не е в състояние да изпълнява суинг.
През 1986 г., на 62 години, следва нов удар от съдбата. Звездата заболява от рак, който вече няма как да пребори. Туморът се развива бързо, стопява я за броени месеци. Леа и си отива завинаги, два месеца преди рождения си ден 13 август. Гласът на Леа възкръсна чак през 2002 г., когато Дони направи уникален клип с невероятния хит „Спри до мен”, реализирайки дует с мъртвата вече Леа, добавайки гласа си към нейния.
Съпругът й Еди Казасян кръшка, тя му прощава
Еди Казасян е мъжът на живота на Леа. Но тъкмо прочутият музикант й носи повече болка, отколкото щастие. Връзката им е низ от изневери, които съсипват певицата.
Леа се влюбва в него безпаметно, още докато е ръководител на оркестъра й. Еди е виртуозен пианист, много красив и обаятелен. Срещата между кралицата на суинга и младия музикант е съдбовна, разказваше приживе Вили Казасян. Запознала ги в един горещ следобед на улица „Раковски” гранддамата на стара София - красавицата Ахинора Куманова – Нора Нова. Суинг изпълнителката кани младия пианист на кино на прожекция на култовия тогава „Човекът, който прави дъжд”. Еди пък по-късно си спомня, че приел веднага, защото чарът на Леа бил неустоим.
Но.. прожекцията била отложена и вместо американския филм пуснали съветския „Как се каляваше стоманата”, при което салонът се опразнил. А двамата влюбени останали сами на последния ред. Така пламнала любовта им, която продължила до края на живота на Леа. Тя ги завежда до олтара, но бракът им никак не е щастлив. Волната душа на музиканта го води и по много странични пътеки и цяла София знае, че кръшка на певицата.
„Той безсрамно водеше любовниците си в апартамента, а Леа ужасно се измъчваше, когато намираше остатъци от забавленията им в спалнята или банята”, разказва съгражданка на великата певица. Самата Леа не искала и не можела да се откаже от него и криела раните си от всички. Иначе подмятала небрежно: „Всичко приемам, ние сме модерни хора, но не мога да простя, че ме прави за смях пред цяла София!”, разказва кралицата на латиното от 50-те и 60-те години Снежана Кратовска.
Въпреки всичките мъки, на които я подлага, Леа не спира да го обича и до края на живота си му остава вярна. „Еди е бижуто на моя живот. И комфортът на моя диван - да си седи и да си чете вестника. Изведох го в чужбина, дадох му бъдеще и ще го обичам до края!”, махва с ръка великодушно певицата. През време на цялата им връзка и брака им тя не му изневерява. Това не крие и самият Еди, който в края на живота си признава: „Леа никога и с нищо не нарани егото ми”.
Но извън любовта бунтарката брани със страст достойнството си. Леа е и много голям патриот. Неведнъж на Запад е получавала предложения от продуценти за добри пари, за да пее във военните бази на НАТО, но тя никога не приела. Затова до средата на 60-те Леа и Еди живели в бедност, навсякъде им затваряли врати, гонели ги от концертните зали, от дори от ресторантите. Според очевидци комунистите я преследвали заради артистизма и свободния й дух, което никак не се харесвало на тогавашната власт. Затова пробват да й създадат имидж на лека жена, разпусната, едва ли не на проститутка.
В края на 50-те получава уникален шанс – да пее в легендарното кабаре „Максим” в Париж я кани не кой да е, а самият Ив Монтан и съпругата му Симон Синьоре, които били очаровани от гласа на примата. Тогава Леа поискала среща в Министерството на културата с високопоставение чиновник Ангел Будев. Функционерът обаче се отнесъл ледено към нежеланата визита. Когато певицата обяснила, че има покана за Париж и моли за помощ да пътува за Франция, той отвърнал, че не може да помогне. „А кой може?”, питала певицата. „Защо се обръщате към мен?”, троснал се чиновникът. „А към кого? Към „Плод и зеленчук” ли?, надигнала глас певицата. „Може и към „Плод и зеленчук”, грубо отговорил другарят. Но в следващата секунда пепелникът от бюрото полетял към стената и се разбил до него на малки парченца. Функционерът се разкрещял и дори пробвал да набере милицията на петолъчката.
Защо не се понасят с примата Лили Иванова
Купища истории се разказват за вражеските отношения между примата на родната естрада Лили Иванова и Леа. Немалко меломани смятат, че ако Леа бе оцеляла, вероятно тя, а не примата от Кубрат би била №1 на сцената. Всъщност Лили ненавиждала суинг кралицата не заради музиката и славата, а заради мъж.
Оказва се, че през 60-те Лили Иванова се влюбила до уши в Еди Казасян и не спирала да го преследва и да му се обяснява в любов. Дори му писала, че чувствата й са чисти като Рилските езера. Но в един момент търпението й се изчерпало да чака внимание от него и го разлюбила. „Лила искаше да си открадне от славата на Леа и затова тръгна да пее с второто си име - Иванова. Едната Леа Иванова, другата Лили Иванова, минава, нали?”, обяснява покойната вече Снежана Кратовска.
Софиянци се подсмихваха, когато естрадната прима си купува пудел, за да подражава на Леа, която по френски маниер винаги носи малкото си кученце в едната ръка. Но Лили мразеше кучетата, убеден е Еди Казасян. Когато кучето лаело, певицата изпадала в ярост и го гонела от къщата си... Иначе и Леа като Лили все искала да се подмлади с някоя и друга годинка. Навремето Хачо Бояджиев, който е автор на първия филм за певицата разказва как през 60-те години джаз певицата отишла при българския посланик в Берлин и горещо го молила да смени годината на раждането й в паспорта, за да бъде по-атрактивна в шоубизнеса. Настоявала вместо 1923-та в документа й за самоличност да се запише 1933-та. Онзи категорично отказал.
Лежи в лагер като „враг на народа”, ДС я вербува за агент
Като всеки творец, започнал кариерата си преди 9 септември 1944 г., Леа Иванова има сложна съдба след „победата” на социалистическата революция в България. По това време тя е солистка в „Джаз Овчаров”. През 1948 г. музикантите получават покана да гостуват в САЩ, което не се приема с добро око от партията и срещу артистите заваляват доноси. Властта се задейства и праща Асен Овчаров в Белене, а Леа – в женския трудово-възпитателен лагер в тутраканското село Ножарево.
Певицата лежи в продължение на 8 месеца - от 7 юли 1949-а до 15 март 1950 г. Наказана е заради „непристойно поведение”, заради изпълнението на „упадъчна музика” и заради „хомосексуализъм”. Заради свободното й поведение я набеждават за лесбийка и я карат да напише собственоръчно признание за това. „А бе как курва като мен ще я изкарат лесбийка? Тия съвсем са се побъркали”, смее се години по-късно с типичното си вулгарно чувство за хумор певицата.
След освобождаването й от лагера всички врати пред нея са затворени. В тогавашното общество не е допустимо „враг на народа” да пее пред публика каквито и да било песни, още по-малко джаз. Това е един от най-мрачните периоди за красавицата, за които тя никога не говори дори пред най-близките си, камо ли публично. Говори се обаче, че в Ножарево е била подлагана на унижения, като е била принуждавана да дарява с ласки партийните велможи.
В крайна сметка през 50-те години на ХХ век Леа е вербувана от Държавна сигурност и години наред е трябвало да изпълнява агентурни поръчки. ДС я държи в лапите си с твърденията, че е проститутка и съжителства без брак с многобройни мъже. Службите дори имат пръст и в брака й с Еди Казасян. Какви точно „удари” прави Леа на тихия фронт, е известно на малцина, тъй като нейни доноси така и официално не са открити, макар самата тя да има досие.
От 1963 г. до 1983 г. певицата работи във вариетета в Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия изток и се предполага, че е донасяла на ДС за българи и за родни творци, които са посещавали въпросните „упадъчни” места. През 1965 г. тя се запознава с царя-изгнаник Симеон във Федерална република Германия. Според различни публикации, срещата със Сакскобургготски в Хайделберг става в местно вариете. Няколко дни по-късно той поканил българските музиканти на обяд в ресторант. Заедно с Ангел Везнев двойката се вижда с царя. Везнев по-късно разказва, че Леа представила на Симеон пудела си Рики. На тази среща българите си правят обща снимка със Симеон. Според градските легенди, кадърът дълго след това е крит под килима.
Вълко Червенков флиртува с нея в хотел „България”
Едни от най-пикантните, и не със сигурност верни клюки от личния живот на Леа е афера с Вълко Червенков, който заема властта в държавата веднага след своя зет Георги Димитров. Негова слабост са дамите, и най-вече актрисите. Упорито се говори за мимолетна връзка и с Леа Иванова.
Няколко оперни прими познават в детайли кабинета му. Една от тях изцяло го е превзела. Тя си позволява да му вдига скандали и сцени на ревност. Убедена е, че й изневерява с нейна колежка. А човекът, пред когото трепери цяла България, мълчи, свил се зад огромното си бюро като наказан ученик. В София това са ресторант „България“ и бар „Астория“. Нещо повече – с типичното си двуличие самите комунистически управници са чести гости на забавите, отказвани на народа, чието място според тях е в заводските цехове и строителните площадки. Така в хотел „България“ на различни официални празници идва да слуша джаз лично и Вълко Червенков с антуража си. Още по-често в заведението е гост и брат му – Борислав Червенков, виден столичен бохем. Там често ходел и Антон Югов.
Три актриси влизат в кожата й в „Пеещите обувки”
Режисьорът Радослав Спасов засне игрален филм за Леа. „Пеещите обувки” спечели специалната награда на Международния кинофестивал в Москва през 2006 г. Радослав Спасов разказа идеята си за филма: „Някога срещнах Еди Казасян. Излизаше от архивите и очите му бяха насълзени. И го питам: „Какво бе, Еди, какво има?” Той каза: „Накарали са я да се ожени за мен” .
От тези думи се ражда идеята и вдъхновението за лентата. Филмът обаче не е биографичен, а образът на певицата в него е събирателен, казва режисьорът. Три актриси - Рая Пеева, Дона Бангьозова и Ернестина Шинова пък се превъплъщават в образа на изпълнителката на „Чико от Порто Рико”.
