Люпчо Георгиевски : Не се плашим , тук сме се родили и тук ще умрем

Ако мислят, че ще ни накарат да замълчим, лъжат се. Няма да избягаме, тук сме се родили и тук ще умрем. Не сме се уплашили, ние сме ванчомихайловисти. Присъдата за мен е чест и диплома. Искаме равни права с всички народи в РСМ, нищо повече. Не искаме привилегии, но няма да се спрем. 

Така един от най-изявените представители на българската общност и председател на закрития от властите български културен клуб „Иван Михайлов” в Битоля Люпчо Георгиевски коментира присъдата, постановена му от македонски съд. Тя е условна със срок от 1 година, с 2 години изпитателен срок. Делото срещу него е за ксенофобия, расизъм и разпространение на расова мраза по електронен път, чрез цитати на Иван Михайлов.

"В тези две години аз не мога да споделям цитати от исторически личности, които са българи  - това се води расова омраза. А Мицкоски и неговият екип често отправят обидни послания към българските политици. Скопие не иска да спази подписаните споразумения с България - Договора за добросъседство и т.нар френско предложение, което цели да опази конституционните права на българите.  Македония все още живее в югославски сън. В Битоля например гимназията се казва "Йосип Брос Тито". Скопие е избрала пътя на Москва, далеч е от евроценностите", коментира Георгиевски по НОВА. 

Наскоро Георгиевски се срещна в София с българския президент Румен Радев, а преди това - и с външния министър Георг Георгиев.

От Министерството на външните работи определиха като недопустимо откритото заявяване на принадлежност към българския народ, почитането на български национални символи и герои и разпространяването на автентична българска литература да се наказва със заплаха от затвор.

Политическите сили у нас реагирараха остро на присъдата.

Люпчо Георгиевски е председател на закрития „Културен клуб Иван Михайлов“ в Битоля, Северна Македония, насочен към запазване на българската история и идентичност. Срещу него бе повдигнато дело през 2023 година за предизвикване на етническа и расова омраза чрез цитати на Иван („Ванче“) Михайлов, публикувани на Facebook страницата на клуба. 

Делото в Битоля продължи около 3 години, като през май 2025 г. беше приключено на първа инстанция – след пледоарии от прокуратурата и защитата, последвани от очакване на присъдата в срок до 8 дни. 

Георгиевски описва делото като политическа акция с цел „сплашване“ на българската общност в Северна Македония.

Защитата твърди, че даденият цитат не е престъпление, Георгиевски е разпространявал исторически факт, като адвокатът отбелязва: „Няма престъпление“. 

Българското МВнР и фондация „Македония“ определят присъдата като недопустима репресия и политически натиск срещу българите в РСМ. Тя се възприема като символичен предупредителен сигнал към онези, които публично се идентифицират като българи в РСМ.

В София възникнаха призиви за справедливост, дори икономически санкции, ако присъдата бъде потвърдена. Адвокатът обжалва пред Апелативния съд в Битоля в осемдневния срок, определен по закон. Възможно е и обжалване в рамките на европейските съдебни институции, ако вътрешните процедури не доведат до промяна.