Магаре открива златни мумии
Спънало се и пробило дупка в пустинята
Наричат оазиса Бахария долината на златните мумиии. Тази слава мястото си извоювало след като археолози се натъкнали на огромна подземна гробница със златни мумии. Районът е разположен в пустинната вътрешна част на Египет и е отдалечен на 320 км от пирамидите и храмовете в Гиза.
Забавен факт е, че помощник на учените се оказало едно магаре, което се спънало, докато препускало, паднало на земята и пробилло с крак малка дупка в песъчливата почва. След тази т. нар. „животинска” намеса на съдбата, учените изследвали района около храма и установили, че отдолу има гробница, която се простира на 4 квадратни километра.
Когато дневната светлина за първи път проникнала в гробницата, вътрешността й сякаш избухнала в пламъци. Вътре имало 29 мумии, наредени прилежно край стената.
Някои от тях били целите покрити със злато. Около 10 000 били мумиите във всички гробове. Постепенно учените разкопали 4 гробници, в които намерили непокътнати 105 тела. Големият брой на мумиите не било единственото, което удивило учените. Повечето от мумиите на деца били целите покрити с тънък слой злато. Други носели позлатени гипсови маски, които стигали почти до кръста им. На гърдите те били изрисувани с живописни фигури на египетски божества.
Златните маски се полагали само на най-богатите египтяни - земевладелците, чиновниците и висшите военни, обясняват археолозите. В гробниците имало и мумии в глинени саркофази, изрисувани с човешки лица. Те явно били на занаятчии и може би на високопоставени слуги.
Останалите тела на обикновени работници просто били увити в ленено платно. Интересно е това, че повечето от мумиите държали в ръцете си монети. Според древните вярвания те трябвало да подкупят този, които ще ги прекара с лодка на онзи свят.
Една монета от гроб бил с образа на кралица Клеопатра. Край мумиите учените намерили и непокътнати статуи на скърбящи хора, съдове, пръстени с изображение на скарабей и накити. Компания на мумиите правели и статуи на бога джудже Бес. Открита е и статуя на Бес в естествена големина от пясъчник, по която на места личи оригиналната й боя.
Близо до гробниците археолозите се натъкнали и на дворец, в който вероятно са се помещавали административните помещения на областта. Край него са останали и глинените стени на изба, на която оазисът е дължал богатството си. По време на римското владичество между 330 г. Пр. Хр. и 400 г. от н. е. климатът в областта бил по-мек и там отглеждали фурми и грозде.
